Нашата раса. Хората.
Всички поели накриво по правия път с много надежди, с жестоки провали, с много любов — и пак самички.
Джим Томсън, „Убиецът в мен“
"В Ню Ричмънд новините се излъчват на монитори на всяка пряка двайсет и четири часа без прекъсване. Апаратите са с плосък екран и висят като плакати, въртейки се във всички посоки, за да облъчат безпощадно по-невнимателните измежду приближаващите се. Това помага на горните етажи да си мислят, че знаят какво става.
Не е така, естествено, но те прекарват толкова много време в обсъждане на двайсетте процента неща, за които се съобщава, че никой никога не се замисля за останалото."
"Жените имат своята странна логика. Дали не са налучкали някоя истина?"
"Светът е опасно място, дори когато не си търсиш белята."
"Моралът във висша степен се крепи на това, че си под наблюдение — останеш ли сам, той е склонен да избледнява и да се изпарява без следа."
"Не им бях пречил да си говорят, макар да знаех — мислех си, че съм знаел — колко неосъществимо е всичко това. Спасение от болката, безопасно убежищe...
Всеки има нужда от своята религия, от идеал, към който да се стреми."
"Също като при мен, може би като с всички, половината от програмата на нейния живот беше написана преди тя да е пораснала достатъчно, за да разбере какво изобщо става наоколо. Така че сега само ѝ оставаше да стои и да гледа как редовете с инструкциите на тази програма се изпълняват сами, без външна намеса."
"Във всяко управление има една невидима и пъстра група ченгета, които са там, за да разкриват престъпления. Те са като атрофирал орган в цветущото тяло на корупцията."
"— Значи децата идват тук, за да докажат, че не ги е страх, така ли?
— Не — каза то, — само аз. Баща ми... баща ми мисли, че мъжете трябва да са смели. Той не вярва, че аз съм смел, защото другите момчета все ме бият в училище.
— Знае ли, че идваш насам? — Момчето поклати отрицателно глава и аз пак се усмихнах.
— Не му казвай. Запази го в тайна и така винаги ще знаеш за себе си нещо, за което той и не подозира. А след като той не знае всичко за теб, значи не може да бъде прав във всичко, което ти казва, нали така?"
"Ето, такава беше мама. Винаги знаеше как да каже нещо, без да отваря уста."
"И друг път съм го забелязвал — има случаи, когато по-висшата част на съзнанието ни се оттегля в почивка, долавяйки, че трябва да остави нещата на първобитното в нас."
"А може би този звук идваше от движението на потта по собствената ми кожа, лазеща като новообразувана кора от малки течни същества."
"И изведнъж ми прещрака. Ей така, както си седях, без никаква връзка със събитията, без интуиция, без нищо, което да ми подскаже нещо. Мозъкът просто превключва и изплюва данни. Понякога."
"Мисля, че успях, но понякога собственият ми живот изглежда като демонстрационна версия на програма: всички интересни възможности са деактивирани за времето на четиринайсетте дни пробна експлоатация и този период се повтаря и повтаря без никакъв шанс някога да използвам продукта с всичките му опции."
"А обреченият да се върти в безкраен цикъл на собствената си програма е неспособен да види изхода. Може би нещата се проясняват едва когато умреш. Кодът на твоята програма е написан от самия живот и прищевките на съдбата и единствената роля, която ти е отредена, е да стоиш и да наблюдаваш — с правото на някакви редуващи се емоции: тъжен, скучаещ или ужасен — докато те, създателите на твоята програма, изпълняват заложените в нея инструкции. Емоциите са двигателят на действието — винаги е било така, — но мозъкът ти е абсолютно безсилен да се намеси. Схващате, че бях в депресия."
"За мен Междината се състои от всички места, където никой никога не е бил, и от всички гледки, които никой никога не е виждал. Тя идва от мълчанието, от отсъствието, от изтритото, от непрочетеното — това е междината между онова, което искаш, и това, което имаш, между любовта и обичта, между надеждата и истината. Това е мястото, откъдето идват вредните съвети, и е отговорът на въпроса: съществува ли едно дърво, ако няма кой да го види?"
"Човешките тела са голяма работа и аз никъде не бих отишъл без моето, но понякога те ни носят големи разочарования. Ако се отнесем към тях с онази безотговорност, с която се отнасяме към душите си, всички бихме измрели, но ето че те го понасят, макар и с непрекъснати протести."
"Долавях тялото си да поглежда със завист към неговото и да съжалява, че и аз не се бях отнасял така грижовно към него. Мразя хората в добра физическа форма. Те са толкова...досадни."
"Колко дълго следва да чакаш нещо, което може и да не се случи? Цял живот ли трябва да търсиш Оз?"
"Мислите ни спираха, сякаш градивните тухли на мисълта ставаха прекалено тежки, за да може мозъкът да ги премести."
"— „Приятели“, Джек, не ме устройва. Имам приятели. Нямам нужда от повече. Онова, от което се нуждая, е някой, който да освети гората, така че да намеря място, където да отседна."
"Религията никога не бе губила популярността си сред богатите, може би защото предлагаше най-лесния достъпен за тях начин да имитират смиреност."
"Подобно обръщане към неосезаемото доказваше, че в хората има нещо, което налага да държим необяснимото дълбоко в сърцето си и да се надяваме, че съществува неуловима сила, способна да оформя съдбите ни. Изглежда, винаги ще имаме нужда от места без път към тях. Бог, код, нашите съзнания. Не знам дали просто най-сетне не трябва да прочетем инструкциите за работа."
"Но най-странното бе, че почувствах необяснима близост с покойния ми баща. Колкото и нескопосано да бе изживял живота си, той се бе съпротивлявал на поражението до последния си дъх и тогава просто бе хвърлил картите на масата."
"С някаква необяснима окончателност знаех, че не можеш да легнеш и да зачакаш идването на тъмнината и крадливото приближаване на смъртта. Трябва да тичаш и единственият ти основателен страх следва да бъде, че спреш ли, това означава край — твоят край преди всичко останало."
"Нищо нямаше да се загуби, нищо не можеше да остане напразно сторено. Всичко, което бях направил — всяко дело, всеки поглед, всяка дума, всяко вдишване — блеснаха пред мен — огромни, безкрайни и...мои."
"Всъщност времето ще покаже кое е правилното. Винаги е така."