What do you think?
Rate this book
Земляци
Издателство "Захарий Стоянов" пристъпва към публикуването на съчиненията на големия наш белетрист Йордан Йовков. Последното многотомно издание на неговите творби е отпреди повече от две десетилетия. С малки изключения се преиздават само творби, заложени в училищните програми. С течение на годините Йовковото творчество не само че нищо не е загубило от своето обаяние, но и все повече ни впечатляват великолепните му образи и картини от живота на българския народ.
Йордан Йовков е голям художник, забележителен майстор на словото, един от духовните първенци на Отечеството и велик морален пример. Майсторството му се проявява ярко в особения талант да развива богатството и изразната мощ на българския език, както и в дълбокото познаване на националния живот. Писателят се учи от натрупания естетически опит на народа - от ония непринудени разказвачи, които дълги години е слушал по селата, в кръчмите, по водениците, по пътищата на Добруджа. За него Георги Цанев проницателно посочва:
„Йовков принадлежи към малцината писатели, чиито книги можеш да вземеш в ръка без тревога в сърцето, без мъчително предчувствие, без страх, че ще бъдеш въведен в неразрешими противоречия. Не че в неговите произведения няма трагедии - напротив, има ги толкова много, тъй чести и кървави, и жестоки. Но след тях не остава смут в душата, не се наслоява в нея горчива утайка, не ни измъчва съмнение. Има нещо, което ги пречиства, което ги смекчава, което убива тяхната натуралистична грубост. Това е чистотата на примитивния инстинкт; това е топлината на сърцето; това е примирителният поглед на художника; това е хуманизмът на автора, който прониква в човешката същност на своите герои. Каквото и да вършат те, в тях не престава да тупти човешко сърце. Сърце слабо, податливо, дори грешно, но - любещо или мразещо - способно на възраждане."
В правотата на тези думи ще се уверят читателите, които ще посегнат към новото многотомно издание в шест тома. В него са включени както проверени от времето текстове на български критици и писатели, така и нови изследвания върху творчеството на Йордан Йовков.
Йордан Йовков е голям художник, забележителен майстор на словото, един от духовните първенци на Отечеството и велик морален пример. Майсторството му се проявява ярко в особения талант да развива богатството и изразната мощ на българския език, както и в дълбокото познаване на националния живот. Писателят се учи от натрупания естетически опит на народа - от ония непринудени разказвачи, които дълги години е слушал по селата, в кръчмите, по водениците, по пътищата на Добруджа. За него Георги Цанев проницателно посочва:
„Йовков принадлежи към малцината писатели, чиито книги можеш да вземеш в ръка без тревога в сърцето, без мъчително предчувствие, без страх, че ще бъдеш въведен в неразрешими противоречия. Не че в неговите произведения няма трагедии - напротив, има ги толкова много, тъй чести и кървави, и жестоки. Но след тях не остава смут в душата, не се наслоява в нея горчива утайка, не ни измъчва съмнение. Има нещо, което ги пречиства, което ги смекчава, което убива тяхната натуралистична грубост. Това е чистотата на примитивния инстинкт; това е топлината на сърцето; това е примирителният поглед на художника; това е хуманизмът на автора, който прониква в човешката същност на своите герои. Каквото и да вършат те, в тях не престава да тупти човешко сърце. Сърце слабо, податливо, дори грешно, но - любещо или мразещо - способно на възраждане."
В правотата на тези думи ще се уверят читателите, които ще посегнат към новото многотомно издание в шест тома. В него са включени както проверени от времето текстове на български критици и писатели, така и нови изследвания върху творчеството на Йордан Йовков.
592 pages, Hardcover
First published January 1, 2009
35 people want to read
About the author
Yordan Yovkov
53 books144 followersЙордан Стефанов Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
March 17, 2022
Сбор от първите разкази на Йовков, а именно военната му литература и малко по-нататъчните му разкази. Невероятен автор, който те потапя в света на героите си (най-често обикновени хора, селяни) и ти дава възможност да погледнеш на света чрез техния поглед, да разбереш техните проблеми, суети, борби и мечти и да съпреживееш събитията, които те преживяват. Препоръчвам на всеки уважаващ себе си българин да прочете поне част от разказите на Йовков, няма да си загуби времето със сигурност!
November 1, 2017
Много силен край за мен лично. Препоръчвам на всеки да я прочете.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews