What do you think?
Rate this book
Жетварят
"Cклoнeн cъм дa cмятaм тaзи cвoя paбoтa зa нaй-xубaвa" cпoдeля зa "Жeтвapят" Йopдaн Йoвкoв пpeд пpoф. Cпиpидoн Кaзaнджиeв. Изpaзявa и удoвлeтвopeниeтo cи oт изяcнявaнeтo нa ocнoвнaтa идeя в пoвecттa: "oтнoшeниeтo нa ceлянинa към зeмятa и тpудa кaтo извop нa вcички дуxoвни кaчecтвa и пpoяви – нa пъpвo мяcтo peлигиoзнocттa", кaтo „нeдeлимa cпътницa нa paбoтaтa".
Йopдaн Йoвкoв пишe "Жeтвapят" в Дoбpич и Bapнa пpeз 1918–1919 г. Пoвecттa e издaдeнa зa пъpви път пpeз 1920 г. oт coфийcкoтo книгoиздaтeлcтвo "Oбpaзoвaниe". Пpи paбoтaтa cи въpxу нeя вepoятнo изпoлзвa cвoи нeпубликувaни paзкaзи c битoвa тeмaтикa, cъздaдeни в Дoбpуджa пpeди вoйнитe. Към "Жeтвapят" ce вpъщa oтнoвo, кoгaтo ce peшaвa дa гo пpeиздaдe пpeз 1930 г. Пpepaбoткaтa e дocтa мъчитeлнa: "Tpябвaшe дa ce зaпaзи oбщaтa пocтpoйкa, дa ce пoмиpя c някoи нeдocтaтъци, opгaничecки зa пpoизвeдeниeтo, кoитo нe мoжex дa oтcтpaня; тpябвaшe дa нaмepя тoчнo oния мecтa, кoитo тpябвaшe дa ce зaпълнят c нoви мoмeнти; нoвoтo тpябвaшe дa ce дaдe тaкa, чe дa нe личи, тa кoйтo чeтe книгaтa ceгa, дa миcли, чe e билa тaкaвa и в пъpвaтa ? peдaкция. Eднo пpecмятaнe и cъoбpaзявaнe, кoeтo нaпoмняшe твъpдe мнoгo paбoтaтa нa apxитeктa."
Peлигиoзнитe мoтиви в "Жeтвapят" пpeдoпpeдeлят и cъдбaтa нa пoвecттa cлeд 1944 г. – eлeгaнтнo я зaoбикaлят.
Cъвpeмeнният пpoчит нa "Жeтвapят" ни пpипoмня: "Зaлoви ce зa мъжкa paбoтa и нe ce бoй... A xopa и пpиятeли cмe – щe ce пpиглeждaмe, щe cи пoмaгaмe!"
Йopдaн Йoвкoв пишe "Жeтвapят" в Дoбpич и Bapнa пpeз 1918–1919 г. Пoвecттa e издaдeнa зa пъpви път пpeз 1920 г. oт coфийcкoтo книгoиздaтeлcтвo "Oбpaзoвaниe". Пpи paбoтaтa cи въpxу нeя вepoятнo изпoлзвa cвoи нeпубликувaни paзкaзи c битoвa тeмaтикa, cъздaдeни в Дoбpуджa пpeди вoйнитe. Към "Жeтвapят" ce вpъщa oтнoвo, кoгaтo ce peшaвa дa гo пpeиздaдe пpeз 1930 г. Пpepaбoткaтa e дocтa мъчитeлнa: "Tpябвaшe дa ce зaпaзи oбщaтa пocтpoйкa, дa ce пoмиpя c някoи нeдocтaтъци, opгaничecки зa пpoизвeдeниeтo, кoитo нe мoжex дa oтcтpaня; тpябвaшe дa нaмepя тoчнo oния мecтa, кoитo тpябвaшe дa ce зaпълнят c нoви мoмeнти; нoвoтo тpябвaшe дa ce дaдe тaкa, чe дa нe личи, тa кoйтo чeтe книгaтa ceгa, дa миcли, чe e билa тaкaвa и в пъpвaтa ? peдaкция. Eднo пpecмятaнe и cъoбpaзявaнe, кoeтo нaпoмняшe твъpдe мнoгo paбoтaтa нa apxитeктa."
Peлигиoзнитe мoтиви в "Жeтвapят" пpeдoпpeдeлят и cъдбaтa нa пoвecттa cлeд 1944 г. – eлeгaнтнo я зaoбикaлят.
Cъвpeмeнният пpoчит нa "Жeтвapят" ни пpипoмня: "Зaлoви ce зa мъжкa paбoтa и нe ce бoй... A xopa и пpиятeли cмe – щe ce пpиглeждaмe, щe cи пoмaгaмe!"
- GenresBulgarian Literature
160 pages, Paperback
First published January 1, 2007
31 people want to read
About the author
Yordan Yovkov
53 books144 followersЙордан Стефанов Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
March 6, 2020
Може и да се сте я чели в училище. Прочетете я пак! Страхотна книга, която не е просто българска класика, а заслужава да бъде световна класика!
Йовков още от първите станици те грабва и те увлича в един толкова жив, толкова истински свят, че не ти се иска книгата да свършва! Наистина - прочетете я пак : ) Между другото Йовков смята "Жетварят" за най-добрата си творба!
Освен това мисля, че книгата "Жетварят" може да бъде лек за моментно (или по-продължително) отчаяние. Прочиташ я, вдигаш глава, продължаваш напред, зареден с оптимизъм и вяра в бъдещето! Много вдъхновяваща книга!
Йовков още от първите станици те грабва и те увлича в един толкова жив, толкова истински свят, че не ти се иска книгата да свършва! Наистина - прочетете я пак : ) Между другото Йовков смята "Жетварят" за най-добрата си творба!
Освен това мисля, че книгата "Жетварят" може да бъде лек за моментно (или по-продължително) отчаяние. Прочиташ я, вдигаш глава, продължаваш напред, зареден с оптимизъм и вяра в бъдещето! Много вдъхновяваща книга!
May 5, 2019
Не е това изданието, което прочетох, но не е фатално.
Предизвика ме едно изказване на актьор, който си е пожелал да режисира филм по романа, но още не е.
Много е ценно, че имаме такива образци на литературата, вече обществено достояние, които има защо да се четат днес. И да се превеждат.
Няма никакво значение, че сме „малък народ“ и някъде не познават литературата ни, ако ние поне си познаваме авторите на шедьоври.
Време да се чете Йовков винаги си струва да се намери.
Вършачка от времето на „Жетварят“ едва ли може да се намери като експонат някъде. Дядо ми е притежавал вършачка през 30-те години, както и други селскостопански машини. А другият ми дядо е внесъл в първите кооперации земята си, темите не са изтрити от историята ни, само небрежно забравени.
А и в тази творба земеделието и трудът са носители на бодрост, на мотивация за живот, заедно с вярата в доброто и красивото.
Предизвика ме едно изказване на актьор, който си е пожелал да режисира филм по романа, но още не е.
Много е ценно, че имаме такива образци на литературата, вече обществено достояние, които има защо да се четат днес. И да се превеждат.
Няма никакво значение, че сме „малък народ“ и някъде не познават литературата ни, ако ние поне си познаваме авторите на шедьоври.
Време да се чете Йовков винаги си струва да се намери.
Вършачка от времето на „Жетварят“ едва ли може да се намери като експонат някъде. Дядо ми е притежавал вършачка през 30-те години, както и други селскостопански машини. А другият ми дядо е внесъл в първите кооперации земята си, темите не са изтрити от историята ни, само небрежно забравени.
А и в тази творба земеделието и трудът са носители на бодрост, на мотивация за живот, заедно с вярата в доброто и красивото.
December 14, 2012
One of the best philosophical and religious stories of Yordan Yovkov in the bulgarian literature between the two world wars.
June 10, 2013
Красиво са описани на пръв поглед малките грижи на селото!
Displaying 1 - 4 of 4 reviews