What do you think?
Rate this book
Песента на колелетата
Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдания и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство “Захарий Стоянов” предлага специална поредица най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост.
564 pages, Hardcover
First published November 29, 1999
9 people are currently reading
135 people want to read
About the author
Yordan Yovkov
54 books144 followersЙордан Стефанов Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
February 17, 2021
Бях забравил колко е меланхоличен и съзерцателен. Неговата Добруджа, потъването в характерите на героите, любимите му "лучи". Прекрасен. Разказите му повече приличат на картини.
"Дядо Давид" може да послужи за пример колко важно е отношението на родителите към децата, как носим детството си през годините и как белезите от него остават завинаги.
"Дядо Давид" може да послужи за пример колко важно е отношението на родителите към децата, как носим детството си през годините и как белезите от него остават завинаги.
April 26, 2024
Рецензията на български следва. (Review in Bulgarian below.)
If you are interested in Balcan/Bulgarian literature, I would encourage you to try and find a translation of Yovkov's short stories. While I am sure that for a person unfamiliar with the historical events, which have largely influenced the mentality of the region, a lot will be lost in translation, they have the potential to impact a reader open to appreciating the bittersweet palette of the unfamiliar.
Разказите в този сборник носят неизмерим емоционален заряд. Йовков преплита теми като война, историческа и психологическа травма, потока на времето, любов, омраза, порок и опрощение с лекотата на истински майстор на словото.
Само в няколко страници авторът успява да предаде историческите и емоционални пластове на човешката душа, едновременно уникални за българския бит и същевременно универсални за преживяванията на Човека. Палитрата му от ярки герои е сякаш неизчерпаема, с неизменното силно присъствие на българката, пречупваща преживяванията им през призмата на надеждата и копнежа за любов и признание. А всяка дума от несравнимите му описания на селото и природата са пропити с любов и преклонение, рисуващи незабравими картини в съзнанието на читателя.
"Неусетно слънцето беше залязло. Полето беше потъмняло, но жълтите цветове на овчите опашки още личаха и като тънки златни линии сечаха падналия здрач над зеленината. Като че в тая тиха вечер, в молитвения час преди изгряването на звездите, хиляди свещи горяха в полето с устремени към небето пламъци..."
"... майчината клетва е лошо нещо, майчината клетва стига!"
If you are interested in Balcan/Bulgarian literature, I would encourage you to try and find a translation of Yovkov's short stories. While I am sure that for a person unfamiliar with the historical events, which have largely influenced the mentality of the region, a lot will be lost in translation, they have the potential to impact a reader open to appreciating the bittersweet palette of the unfamiliar.
Разказите в този сборник носят неизмерим емоционален заряд. Йовков преплита теми като война, историческа и психологическа травма, потока на времето, любов, омраза, порок и опрощение с лекотата на истински майстор на словото.
Само в няколко страници авторът успява да предаде историческите и емоционални пластове на човешката душа, едновременно уникални за българския бит и същевременно универсални за преживяванията на Човека. Палитрата му от ярки герои е сякаш неизчерпаема, с неизменното силно присъствие на българката, пречупваща преживяванията им през призмата на надеждата и копнежа за любов и признание. А всяка дума от несравнимите му описания на селото и природата са пропити с любов и преклонение, рисуващи незабравими картини в съзнанието на читателя.
"Неусетно слънцето беше залязло. Полето беше потъмняло, но жълтите цветове на овчите опашки още личаха и като тънки златни линии сечаха падналия здрач над зеленината. Като че в тая тиха вечер, в молитвения час преди изгряването на звездите, хиляди свещи горяха в полето с устремени към небето пламъци..."
"... майчината клетва е лошо нещо, майчината клетва стига!"
January 12, 2023
tva mn dobro ve
August 10, 2016
Струва си да се прочете. Приятна, но те повечето произведения на Йовков са приятни (за мен).
September 6, 2022
Не бих казала, че всички разкази от сборника ми харесаха, но намерих именно разказа „Песента на колелетата” за изключително смислово богата творба, която е лесна за „консумиране” и подсеща читателя, че когато майсторът е дал всичко от себе си, той вдъхва живот в творението си (естествено не като случай във „Франкенщайн” 😄).
January 31, 2023
Слушах я в аудио вариант в Ютуб през лятото и беше прекрасна ♡
August 8, 2024
A great story about how passion and love keeps us alive. That we should always appreciate what we can do with our talents and keep our family close.
May 11, 2025
Йовков ще остане непознат за българското образование. Дядо Давид е веднъж фолклорно, втори път обществено проклет от телеграфните жици. Намигване от Чехов :Д
July 30, 2024
Всеки път, когато препрочитам разказите на Й. Йовков, имам чувството, че ги чета за първи път. Те носят в себе си чувство, буря от емоции, те са жизнени и целенасочени, но по такъв начин, че карат читателя да погледне много над думите и над собствения си опит. В тях има толкова мисъл, мъдрост, доброта и красота! Стилът на Йовков е също впечатляващ. В хронологична последователност той става все по-изпипан, съдържателен и пълноценен.
Препрочитам разказите от пет години насам. Ще ги препрочитам и занапред. Йовков е от тези писатели, които трябва да бъдат четени многократно. Така се развива все по-отчетливо и по-пълно огромната картина, която произведенията съдържат. В тази картина хората оживяват, у тях се пробужда човешкото, което придава значимост на всяка тяхна дума, на всеки избор, на всяка мисъл и случаен поглед към прекрасната природа, която ги заобикаля. По този начин се проявяват най-добрите им качества. Така Сали Яшар от „Песента на Колелетата” стига до една мисъл, изразяваща смисъла на човешкото съществуване: „с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората”.
Препрочитам разказите от пет години насам. Ще ги препрочитам и занапред. Йовков е от тези писатели, които трябва да бъдат четени многократно. Така се развива все по-отчетливо и по-пълно огромната картина, която произведенията съдържат. В тази картина хората оживяват, у тях се пробужда човешкото, което придава значимост на всяка тяхна дума, на всеки избор, на всяка мисъл и случаен поглед към прекрасната природа, която ги заобикаля. По този начин се проявяват най-добрите им качества. Така Сали Яшар от „Песента на Колелетата” стига до една мисъл, изразяваща смисъла на човешкото съществуване: „с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората”.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews