Народът на моретата

by Michel Grimaud, Ася Къдрева (преводач)

Романът на френския писател-фантаст Мишел Гримо е опит да ни пренесе в бъдещето, когато атомната заплаха ще бъде едновременно спомен и начало на един свят. Оказва се, че човешкото щастие е възможно единствено в общество на справедливост, човещина и творчество.

Без да бъде пророк, М. Гримо ни предупреждава за евентуалните опасности, които дебнат човека и за които винаги трябва да държим сметка.

Genres: Science Fiction, Fiction

125 pages, Paperback

First published January 1, 1974

About the author

Nom de plume de Marcelle Perriod (1937-2011, France) et Jean-Louis Fraysse (1946-2011, France), utilisé par ces deux écrivains à partir de 1968.

Reviews

[Велислав Върбанов · Rating 4 out of 5]

„Народът на моретата“ е много готина и любопитна новела! Тя представлява постапокалиптична фантастика с антиутопични елементи, която определено дава теми за размисъл. Главни герои във вълнуващата история са влюбените Цила и Надир, които се въвличат в доста опасни премеждия, опитвайки се да бъдат свободни в мрачен футуристичен свят...



„Няма съмнение — липсваха ми бързина и въображение, за да се изплъзна“ — мислеше той, без да забелязва как няколкото часа неподчинение бяха направили мисленето му по-свободно.“

[Nina Miteva · Rating 4 out of 5]

Ревюто в Wanderbook

Две хиляди години напред в бъдещето, всяка суша на земята се е превърнала в степи и пустини, унищожена след жестока атомна война. Една част от населението живее в градове под огромни куполи, където всичко е механизирано. Останалите пък са номади и чергари и са винаги на път. Понякога пътищата им се пресичат, но тези срещи рядко свършват добре за номадите. Никой не знае какво се случва после с тях. Но когато младият Ксуан е отведен, сестра му Цила тръгва на рискована мисия.

Ако беше писана в наши дни, на тази новелка сигурно нямаше да ѝ се разминат поне три тома. Няколко книги, в които да се разкрие и да се развие пълната постапокилптична картина, която е само щрихирана тук. Тя дава основите на един бунт и смяна на статуквото, а останалото оставя на въображението. От друга страна, идеята за дистопия, в която една част живее зад стъклени стени и се възползва от всякакви технологични постижения, докато други, по различни причини са останали отвън; за експлоатираните, които се вдигат срещу потисниците. не звучи много оригинално сега, а сигурно е било иначе през 1974. Преди почти 50 години. Уау. Но да признаем - тази тема никога не отпада като важност. Някои технологически аспекти също звучат малко остаряло, особено колко трудоемко и сложно им бе да проследят главните герои (при условие, че всеки си имаше прикрепен към него робот - сфера). Все пак, не бих казала, че тази малка технологична пропаст ми пречеше или ми развали удоволствието от четенето.

Но наистина светът, който, макар и бегло, е обрисуван, ми беше интересен, и бих се вглъбила в него. В пустините, сред които все още стърчат руини от стария свят и номадите откриваха в тях какви ли не неща. В Слънчевата система, която се оказва най-голямата мъка и страст на технологичните Безименни, след като осъзнават, че няма да могат да отпътуват отвъд пределите ѝ. Тe може и да са построили своите колонии на Марс, на Венера и други светове, но никога няма да стигнат звездите. Защо са се отказали, не е точно обяснено, но тъгата им от това някак се усещаше. И накрая, естествено, в морето. Всъщност, до средата на книгата малко се бях обезпокоила. Както стана ясно, взех да я чета именно за да си изпълня условието за морска книга, а когато преполовявах новелата, все още бяхме затънали в пясъците! Но да, има море, цялата втора половина е под водата. :D

Главните герои в книжката са Цила - младата номадка, която се втурва да търси в куполите брат си, и Надир - преди отегчен от живота си безимен*, но след като ѝ помага да избяга, бива позорно изгонен и вместо номера си получава от новото си племе истинско семейство. Имаше и доста второстепенни герои от номадите, от морския народ, и може би един-двама потенциално интересни от безименните - братът на Надир, който е ловец на номади, и една млада жена. Между Цила и Надир естествено пламва любовна искра, и те самите бяха симпатични. Но в рамките на тази кратка история нямах време наистина да се заинтригувам достатъчно и да се привържа към тях. Няма да ми останат дълго в главата, но времето, прекарано в тяхна компания ми беше приятно.

[FK_THIS_SITE · Rating 2 out of 5]

Още една книга, която загатва за някакъв потенциал, но го пропилява най-безгрижно. Светът е що-годе интересен, а началото - интригуващо, но за съжаление съвсем скоро затъваме в блатото на клиширан сюжет, едноизмерни герои и елементарен стил. Последното може да се дължи и на превода, който на места звучи наистина ужасно. Но това да й беше кусурът на книгата! Цялото действие е върволица от банални, нелепо навързани сцени, които ми приличаха повече на сценарий за комикс, отколкото на роман. С напредване на книгата героите се държат все по-идиотски в услуга на авторовия замисъл и към края оценката даже заплашваше да падне на единица, но за щастие мъчението свърши, преди да съм се отвратил съвсем. Двойчица за поощрение.

[Adi · Rating 3 out of 5]

До средата на книгата мислех да я оценя с 4 звездички, защото ми хареса оригиналността на този бъдещ свят. Вероятно е възможно след повече от 1000 години хората наистина да живеят в такива общества и да са обградени от толкова технологични чудеса. Втората половина на книгата обаче не ми хареса толкова много. Действието се развиваше прекалено бързо и набързо създадените връзки между героите бяха странни.

[Веселин Божков · Rating 3 out of 5]

-- "Библиотека Галактика" - книга 33 --

Въпреки че не блести с нищо - книгата е лека и приятна. Бързо плажно четиво.

Бих я оприличил на "фантастична кримка" - нищо отвъд настоящата сцена и последователността на фабулата няма значение.

[Greta Todorova · Rating 3 out of 5]

Приятно и леко четиво. Последната една трета ми се стори малко прибързана с развитието на събитията.

[Vili Ilieva · Rating 5 out of 5]

Хареса ми как е замислена цялата история като идея,но не беше развита достатъчно. Някакси тъкмо стана интересно и книгата приключи. Определено има поле за разширяване на вселената на книгата ^^.

[Stela · Rating 3 out of 5]

I am not realy impressed...