What do you think?
Rate this book
На острова на блажените
B "Ha ocтpoвa нa блaжените" е пpеcъздaденa непoвтopимa кapтинa нa цялocтен литеpaтуpен живoт c взaимooтнoшения нa пиcaтели, издaтели и читaтели, c геpoичнoтo или кoмичнo coциaлнo битие нa твopби и пиcaтелcки личнocти. Един невеpoятнo бoгaт худoжеcтвен мoдел нa литеpaтуpнa култуpa. Един oбpaз нa уcлoвен нaциoнaлен иcтopичеcки живoт, видян пpез литеpaтуpa. Bcякo бългapcкo пoкoление ще имa пpaвoтo дa cе бopи дa бъде духoвен нacледник нa Пенчo-Слaвейкoвия худoжеcтвен cвят.
Bcеки тoм е пpидpужен oт cтaтии, aнaлизиpaщи oт paзлични гледни тoчки твopчеcтвoтo нa бългapcките клacици. Издaниетo е нacoченo към ученици и cтуденти, кaктo и към шиpoкaтa бългapcкa oбщеcтвенocт.
Bcеки тoм е пpидpужен oт cтaтии, aнaлизиpaщи oт paзлични гледни тoчки твopчеcтвoтo нa бългapcките клacици. Издaниетo е нacoченo към ученици и cтуденти, кaктo и към шиpoкaтa бългapcкa oбщеcтвенocт.
345 pages, Paperback
First published November 1, 1910
4 people are currently reading
58 people want to read
About the author
Пенчо Славейков
19 books27 followersПенчо Славейков е роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Той е най-малкият син на П. Р. Славейков, от когото наследява много като човек, гражданин и поет. Учи в Трявна и Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Преживяното в Стара Загора по време на Руско-турската война остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет; тези "враснали тъй дълбоко в душата спомени" служат на Славейков при работата му върху "Кървава песен". Семейство Славейкови едва се спасява от пожарищата и се събира в Търново.
След края на войната се премества в Сливен, през 1897 г. - отново в Търново, където Петко Славейков издава вестниците "Остен" и "Целокупна България", а Славейков ги разпространява. В края на 1879 г.семейството се установява в София, където Славейков учи до 1881 г., когато след суспендирането на Конституцията от Александър I Батенберг баща му е арестуван и интерниран. Продължава образованието си в Пловдив. През 1883 Славейков е един от начинателите и водителите на ученическия "смут" в Пловдивската реална гимназия - против лошото преподаване на "предметите" (след като учители като П. Р. Славейков, П. Каравелов и Тр. Китанчев били заменени с "парфюмирани контета и умствено боси "възпитатели"). По това време е под въздействието не само на баща си, но и на бащиния си приятел Петко Каравелов. През тези години се заражда любовта му към народното творчество; бащата и децата записват народни приказки, песни, легенди, старинни предания. Славейков придружава често баща си в пътуванията му из различни краища на България за езикови, етнографски и фолклорни проучвания, изучава от първоизвора изкуството и езика на народа.
През януари 1884 г., след нещастен случай, заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж за цял живот остават поражения - затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. За да излезе от тежката криза, му помагат И. С. Тургенев и В. Г. Короленко с "Живи мощи" и "Слепият музикант". В борба с "неволята" Славейков калява волята си и започва да гледа на страданието като на "велик учите
След края на войната се премества в Сливен, през 1897 г. - отново в Търново, където Петко Славейков издава вестниците "Остен" и "Целокупна България", а Славейков ги разпространява. В края на 1879 г.семейството се установява в София, където Славейков учи до 1881 г., когато след суспендирането на Конституцията от Александър I Батенберг баща му е арестуван и интерниран. Продължава образованието си в Пловдив. През 1883 Славейков е един от начинателите и водителите на ученическия "смут" в Пловдивската реална гимназия - против лошото преподаване на "предметите" (след като учители като П. Р. Славейков, П. Каравелов и Тр. Китанчев били заменени с "парфюмирани контета и умствено боси "възпитатели"). По това време е под въздействието не само на баща си, но и на бащиния си приятел Петко Каравелов. През тези години се заражда любовта му към народното творчество; бащата и децата записват народни приказки, песни, легенди, старинни предания. Славейков придружава често баща си в пътуванията му из различни краища на България за езикови, етнографски и фолклорни проучвания, изучава от първоизвора изкуството и езика на народа.
През януари 1884 г., след нещастен случай, заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж за цял живот остават поражения - затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. За да излезе от тежката криза, му помагат И. С. Тургенев и В. Г. Короленко с "Живи мощи" и "Слепият музикант". В борба с "неволята" Славейков калява волята си и започва да гледа на страданието като на "велик учите
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
November 23, 2016
"Островът на блажените" е чудата книга: антология, в която Славейков под чужди имена обема разнообразностите на творчеството си, пътьом списвайки и по някой хаплив очерк à clef за въображаемите автори, чиито стихове той уж превежда. Макар този подход на пръв поглед да изненадва приятно, той прави и недостатъците на книгата по-видими.
От една страна, мистификацията е съшита с бели конци, явни не само за дигиталния читател, способен да провери липсващите препратки, но и за съвременника на автора. Авторовите хетероними са прозирен и, в крайна сметка, ненужен воал за Славейковите търсения.
Също така сатирата, която авторът е вложил в очерците, е отдавна изгубена в кьошетата на десетилетията, и, следователно, е била изначално излишна. Препратките към съвременниците на Славейков са доловими единствено за тясноспециализирани литератори, или, за щастие, чрез бележките в съвременните издания.
Но най-същественият проблем идва от самите стихове; от тяхното разнообразие. На няколкостотин страници читателят се среща с елегии и епитафии, с Ницшеански песнопения и лирични откровения. Разликата в качеството е неминуема, при това с огромна амплитуда, с всеки нюанс от стихоплетството до стойността. Така "Островът на блажените" може да се поема единствено на малки дози без опасност от пристрастяване.
И все пак, в съответния географски и времеви отрязък, това е важна книга, която заслужава поглед поне по диагонал от всеки искрено заинтересован. А и някои от нейните редове остават.
От една страна, мистификацията е съшита с бели конци, явни не само за дигиталния читател, способен да провери липсващите препратки, но и за съвременника на автора. Авторовите хетероними са прозирен и, в крайна сметка, ненужен воал за Славейковите търсения.
Също така сатирата, която авторът е вложил в очерците, е отдавна изгубена в кьошетата на десетилетията, и, следователно, е била изначално излишна. Препратките към съвременниците на Славейков са доловими единствено за тясноспециализирани литератори, или, за щастие, чрез бележките в съвременните издания.
Но най-същественият проблем идва от самите стихове; от тяхното разнообразие. На няколкостотин страници читателят се среща с елегии и епитафии, с Ницшеански песнопения и лирични откровения. Разликата в качеството е неминуема, при това с огромна амплитуда, с всеки нюанс от стихоплетството до стойността. Така "Островът на блажените" може да се поема единствено на малки дози без опасност от пристрастяване.
И все пак, в съответния географски и времеви отрязък, това е важна книга, която заслужава поглед поне по диагонал от всеки искрено заинтересован. А и някои от нейните редове остават.
January 3, 2013
Не ми хареса. Не мисля, че разбрах смисъла на тази книга. Така и не ми стана ясно защо Славейков трябва да се представя с други образи, а не като самия себе си. Не ми харесаха нито биографиите, нито частта със стихотворенията.
September 16, 2013
Високо изкуство. Достигнати немислими висоти на езиково изразяване в индивидуален и изчистен от всякакво излишество стил. На места студен, много студен - като мраморен блок, от който е издялана древногръцка скулптура. Но цветни творби, преизпълнени с палитра от различни страсти.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews