What do you think?
Rate this book
Калигула Бесният
Книга втора от поредицата Вулгарни романи
"…- Как си, Жорж? - попита Димо Вергил Димов, адвокат на мафията, известна като
„Нерон" АД, наричан ДВД от безбройните си клиенти.
- Не знам - Бесният беше отслабнал, бузите му бяха хлътнали още повече, дивият
блясък в очите, който му беше извоювал прякора, сега се беше превърнал в
непрекъсната заплаха. - Не знам, ДВД. Готвя се да поема „Нерон". Трябва да обсъдя
някои въпроси с теб?
Адвокатът кимна.
- За да влезеш ефективно в час, ще трябва да прекараме поне един месец заедно.
- Щом се налага... - неопределено каза Бесният. - Дължим ли ти мангизи?
- Не.
- Как ти плащаше брат ми?
- Добре. - ДВД се усмихна. - Беше ларж мъж.
- Нещо по-конкретно? Цифри?
- Три милиона годишно. - с видимо притеснение каза адвокатът.
Жорж мълча няколко секунди.
- Аз ги вдигам на пет. Задоволява ли те?
- Благодаря, Жорж. Царски хонорар.
-Трябва да си ми под ръка непрекъснато... поне в началото.
- Естествено, Жорж. Винаги съм на твое разположение. Бесният стана, наля два скоча
и се върна на масата. Бяха в бункера на "Нерон" и все още и обстановката, и охраната
бяха наследство от Вълка…"
"…- Как си, Жорж? - попита Димо Вергил Димов, адвокат на мафията, известна като
„Нерон" АД, наричан ДВД от безбройните си клиенти.
- Не знам - Бесният беше отслабнал, бузите му бяха хлътнали още повече, дивият
блясък в очите, който му беше извоювал прякора, сега се беше превърнал в
непрекъсната заплаха. - Не знам, ДВД. Готвя се да поема „Нерон". Трябва да обсъдя
някои въпроси с теб?
Адвокатът кимна.
- За да влезеш ефективно в час, ще трябва да прекараме поне един месец заедно.
- Щом се налага... - неопределено каза Бесният. - Дължим ли ти мангизи?
- Не.
- Как ти плащаше брат ми?
- Добре. - ДВД се усмихна. - Беше ларж мъж.
- Нещо по-конкретно? Цифри?
- Три милиона годишно. - с видимо притеснение каза адвокатът.
Жорж мълча няколко секунди.
- Аз ги вдигам на пет. Задоволява ли те?
- Благодаря, Жорж. Царски хонорар.
-Трябва да си ми под ръка непрекъснато... поне в началото.
- Естествено, Жорж. Винаги съм на твое разположение. Бесният стана, наля два скоча
и се върна на масата. Бяха в бункера на "Нерон" и все още и обстановката, и охраната
бяха наследство от Вълка…"
168 pages, Paperback
First published January 1, 2002
3 people are currently reading
37 people want to read
About the author
Христо Калчев
32 books17 followersХристо Константинов Калчев е български писател, автор на поредицата Вулгарни романи.
Роден е на 11 август 1944 г. в София. До 1990 г. членува в Съюза на българските писатели. Води рубриката „Рубикон“ във вестник „Демокрация“. Женен, баща на две деца — дъщеря (1975 г.) и син.
Христо Калчев е автор на 26 книги. Придобива популярност с поредицата, наречена от него Вулгарни романи.
Умира на 22 март 2006 г.
„Инерция“ (1976)
„Предел“ (сборник с разкази и новели)
„Железният кон“ (сборник с новели)
„Монолог“ (сборник с новели)
„Луда вода“ (1980)
„Вътрешна светлина“ (1981)
„Опит за оцеляване“
„Студен огън“
„Нежни вълци“
„При самозащита“
„Легендата Прудкин — In Memoriam“
трилогията „Белият дявол“ (1987-1989) включва „Белият дявол“, „Белият дявол и синове“, „Белият дявол атентатор“
„Нерон Вълкът“ (1996-1998)
„Калигула Бесният“ (1996-1998)
„Цикълът на Месалина“ (1996-1998)
„Кървавият преход на нежната революция“ — издание, включващо първите три книги от поредицата (Нерон Вълкът, Калигула Бесният и Цикълът на Месалина)
„Ликвидирайте генерала“ (1998)
„Оратория за козел и ангорска котка“ (1998)
„Кървавият път на коприната“ (1999)
„На лов за зеления принц“ (2001)
„Последно причастие“ (2002)
„Сънят на уморения лъв“
„Откриване на ловния сезон “
„Лебедовата песен на майора“
„Синдрома на глутницата“
„Спрете полета на сокола“
„В очакване на шейха“
„Изстрелът на амнистията“
„Вълчи капан I“
„Вълчи капан II“
Роден е на 11 август 1944 г. в София. До 1990 г. членува в Съюза на българските писатели. Води рубриката „Рубикон“ във вестник „Демокрация“. Женен, баща на две деца — дъщеря (1975 г.) и син.
Христо Калчев е автор на 26 книги. Придобива популярност с поредицата, наречена от него Вулгарни романи.
Умира на 22 март 2006 г.
„Инерция“ (1976)
„Предел“ (сборник с разкази и новели)
„Железният кон“ (сборник с новели)
„Монолог“ (сборник с новели)
„Луда вода“ (1980)
„Вътрешна светлина“ (1981)
„Опит за оцеляване“
„Студен огън“
„Нежни вълци“
„При самозащита“
„Легендата Прудкин — In Memoriam“
трилогията „Белият дявол“ (1987-1989) включва „Белият дявол“, „Белият дявол и синове“, „Белият дявол атентатор“
„Нерон Вълкът“ (1996-1998)
„Калигула Бесният“ (1996-1998)
„Цикълът на Месалина“ (1996-1998)
„Кървавият преход на нежната революция“ — издание, включващо първите три книги от поредицата (Нерон Вълкът, Калигула Бесният и Цикълът на Месалина)
„Ликвидирайте генерала“ (1998)
„Оратория за козел и ангорска котка“ (1998)
„Кървавият път на коприната“ (1999)
„На лов за зеления принц“ (2001)
„Последно причастие“ (2002)
„Сънят на уморения лъв“
„Откриване на ловния сезон “
„Лебедовата песен на майора“
„Синдрома на глутницата“
„Спрете полета на сокола“
„В очакване на шейха“
„Изстрелът на амнистията“
„Вълчи капан I“
„Вълчи капан II“
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
January 26, 2024
Една от първите ми студентски работи в началото на прехода ме срещна с мутри. Не бяха от едрите риби, и си бяха горе-долу читави момчета. Едно от тях - беше по-малък от мен - беше убеден, че целият свят се състои само от мутри, и започна да ме разпитва познавам ли този, а онзи, ама как не го познавам, че него всички го познават! След като ме разходи безуспешно по целия мутренски контингент от околията, заключи нещастно “Ама ти вЕрно не познаваш никакви мутри…”.
Калчев е познавал. То си и личи де, някак си си мисля, че това е свързано с продължителността на живота му. И когато един познат доста по-късно остави без надзор точно тази книга, я отмъкнах за четене, да се дообразовам по въпроса с мутрите.
И аз като онова момче повтарях на всяка страница “Ама вЕрно ли бе!” Стил “Калчев” няма, освен ако не броим мутробарока в “литературния” му вариант. Но те и самите мутри имаха такъв стил, тъй че - бих казала - реализъм…Умните направиха пари и после ги застреляха, но пък надгробните им паметници са един път - светят поне от километър, като преди това сватбите им бяха като кушии. Най-умните като Генерала са или в политиката, или в някой закътан палат.
Калчев е познавал. То си и личи де, някак си си мисля, че това е свързано с продължителността на живота му. И когато един познат доста по-късно остави без надзор точно тази книга, я отмъкнах за четене, да се дообразовам по въпроса с мутрите.
И аз като онова момче повтарях на всяка страница “Ама вЕрно ли бе!” Стил “Калчев” няма, освен ако не броим мутробарока в “литературния” му вариант. Но те и самите мутри имаха такъв стил, тъй че - бих казала - реализъм…Умните направиха пари и после ги застреляха, но пък надгробните им паметници са един път - светят поне от километър, като преди това сватбите им бяха като кушии. Най-умните като Генерала са или в политиката, или в някой закътан палат.
February 7, 2024
След като правдиво описа мутренските години, Христо Калчев затъва в опити за някакъв екшън/трилър с все повече врътки и все по-малко връзка с действителността такава, каквато беше.
October 15, 2019
Още по-интересна от първата част, заслужава си да се прочете!!
Displaying 1 - 3 of 3 reviews