Професор Йозев Буда излезе от операционната. Беше прекарал над пациента си повече от шест часа и краката не го държаха от умора. Петдесетгодишен, чех емигрант от 1968 година и въпреки, че беше с класи по-добър хирург от собственика на клиниката, продължаваше да е наемник и според вътрешното си убеждение експлоатиран като египетски роб...
Христо Константинов Калчев е български писател, автор на поредицата Вулгарни романи. Роден е на 11 август 1944 г. в София. До 1990 г. членува в Съюза на българските писатели. Води рубриката „Рубикон“ във вестник „Демокрация“. Женен, баща на две деца — дъщеря (1975 г.) и син.
Христо Калчев е автор на 26 книги. Придобива популярност с поредицата, наречена от него Вулгарни романи.
Умира на 22 март 2006 г.
„Инерция“ (1976) „Предел“ (сборник с разкази и новели) „Железният кон“ (сборник с новели) „Монолог“ (сборник с новели) „Луда вода“ (1980) „Вътрешна светлина“ (1981) „Опит за оцеляване“ „Студен огън“ „Нежни вълци“ „При самозащита“ „Легендата Прудкин — In Memoriam“ трилогията „Белият дявол“ (1987-1989) включва „Белият дявол“, „Белият дявол и синове“, „Белият дявол атентатор“ „Нерон Вълкът“ (1996-1998) „Калигула Бесният“ (1996-1998) „Цикълът на Месалина“ (1996-1998) „Кървавият преход на нежната революция“ — издание, включващо първите три книги от поредицата (Нерон Вълкът, Калигула Бесният и Цикълът на Месалина) „Ликвидирайте генерала“ (1998) „Оратория за козел и ангорска котка“ (1998) „Кървавият път на коприната“ (1999) „На лов за зеления принц“ (2001) „Последно причастие“ (2002) „Сънят на уморения лъв“ „Откриване на ловния сезон “ „Лебедовата песен на майора“ „Синдрома на глутницата“ „Спрете полета на сокола“ „В очакване на шейха“ „Изстрелът на амнистията“ „Вълчи капан I“ „Вълчи капан II“
Очаквах нещо повече, но цялата поредица изглежда една и съща... не знам до колко си струва да се чете. Дано "Луда вода","Вътрешна светлина" и "Студен огън" да са по-добре...