Мощен призив и молба към бога полетя над пустинята.
— Аллах Акбар — промълви смирено принцът.
— Аллах Акбар! — потрети фанатичното войнство.
Сахара погълна гласовете им. Настана мъртва тишина. Всички чакаха Зеления принц. Той мълчеше, заслушан в своя бог.
— Войни на Аллаха — все пак промълви той. Говореше толкова тихо, че въоръжената тълпа ислямисти полагаше истински усилия да го слуша. — Тук, сред нас, са афгани, суданци, сауди, паки от Кандахар, хашемиди, палестинци, кюрди, шиптъри, либийци… И защо са тук тези доблестни мъже? Отговорът е прост. Да защитят вярата си и унизените си народи. А кой посяга на вярата на тези горди народи? Отговорът е още по-прост и ясен на всички. Високомерните неверници, последователи на Исус, копелето от Назарет.
Осама млъкна за още дълго време, наслаждавайки се на пълната тишина, която божественият му авторитет налагаше.
— Аз познавам християнския свят. Живял съм сред тях. В техни университети получих това, което те наричат образование — Осама плю презрително. — Образованието е тук, войни! Това, което ми нашепва вековната пустиня, е хиляди пъти по-мъдро от всяка магистратура. Вековният опит на правоверните ни чертае пътя към спасението. За предателите на ислямския идеал бърз и безпощаден шириат, за свинеядците — джихат, джихат, джихат, джихат…
Войнството полудя. Фанатичен огън мина през тълпата. Последва див вой и безразборна стрелба във въздуха.
Принцът ги остави да наситят гнева на свирепата си природа и вдигна тънките си, почти безплътни ръце над обвитата с зелена чалма глава.
Отново настъпи гробна тишина.
— Прави сте да се сърдите, доблестни войни на Аллаха. В несправедлив свят живеем и само от нашата воля зависи да го променим!
Осама Бин Ладен млъкна, взрян в кобалтовото свечеряващо се небе над Сахара, после скочи на крака като изхвърлен от катапулт.
— Сред нас са великите войни Хашим от Косово, Шамил от Чечня и емир Хатаб от хашемидското кралство. Нека те водят и направляват нашия джихат за вечна слава на Аллаха!
Принцът се качи на бронирания си джип и потегли на път, следван от охрана.
— Къде отиваш, шейх — попита Абдал ал Джамал, едноокият му верен роб, участник в атентата срещу Ануар Садат, бившият президент на Египет.
— Отново в Кандахар — беше отговорът. — Кадафи се готви да ни изтъргува с Америка. Срещу вдигане на ембаргото е готов да продаде жените си.
Христо Константинов Калчев е български писател, автор на поредицата Вулгарни романи. Роден е на 11 август 1944 г. в София. До 1990 г. членува в Съюза на българските писатели. Води рубриката „Рубикон“ във вестник „Демокрация“. Женен, баща на две деца — дъщеря (1975 г.) и син.
Христо Калчев е автор на 26 книги. Придобива популярност с поредицата, наречена от него Вулгарни романи.
Умира на 22 март 2006 г.
„Инерция“ (1976) „Предел“ (сборник с разкази и новели) „Железният кон“ (сборник с новели) „Монолог“ (сборник с новели) „Луда вода“ (1980) „Вътрешна светлина“ (1981) „Опит за оцеляване“ „Студен огън“ „Нежни вълци“ „При самозащита“ „Легендата Прудкин — In Memoriam“ трилогията „Белият дявол“ (1987-1989) включва „Белият дявол“, „Белият дявол и синове“, „Белият дявол атентатор“ „Нерон Вълкът“ (1996-1998) „Калигула Бесният“ (1996-1998) „Цикълът на Месалина“ (1996-1998) „Кървавият преход на нежната революция“ — издание, включващо първите три книги от поредицата (Нерон Вълкът, Калигула Бесният и Цикълът на Месалина) „Ликвидирайте генерала“ (1998) „Оратория за козел и ангорска котка“ (1998) „Кървавият път на коприната“ (1999) „На лов за зеления принц“ (2001) „Последно причастие“ (2002) „Сънят на уморения лъв“ „Откриване на ловния сезон “ „Лебедовата песен на майора“ „Синдрома на глутницата“ „Спрете полета на сокола“ „В очакване на шейха“ „Изстрелът на амнистията“ „Вълчи капан I“ „Вълчи капан II“