Последно причастие

by Христо Калчев

Осма книга от поредицата Вулгарни романи.

От трийсет години Атина не помнеше сняг. Днес обаче, на 24.12.2001, навръх Бъдни вечер, термометърът показваше минус двайсет градуса. Градът беше скован от студ и от страх. За пръв и последен път през 1887 година тук са били измерени температури около десет градуса под нулата. Гърците не бяха свикнали с такива аномалии и нямаха нито физическа нагласа, нито практическа подготовка да се справят с капризите на Зимата. Искрено религиозни, те обожествяваха Коледа и Великден и ги празнуваха шумно, пищно и до пълно себераздаване. Но не и тази Коледа. Атина беше затрупана в преспи, транспортът едва пълзеше и дори църквата „Свети Кирик“ беше леденостудена и празна.

Именно тук Козела имаше среща с полковник Хакел — разчиташе, че ще бъде невидим в тълпата и няма да буди подозрение дори и у най-любопитните.

Хакел? Странна птица беше това ченге. Опасен? Да! Но за кого? Верен? Глупости! Верен може да бъде кон, но не и офицер, обучен в полигоните на Интерпол, ЦРУ и кой знае къде още. И все пак, кой е Хакел, по дяволите! Германец, внук на елитен щурмовак от СС, швейцарски гражданин, но на служба в Лангли. Какво обясняваше това?… Нищо…

Хакел влезе в църквата, изтръска шапката си, очука обувките си една в друга, прекръсти се вяло и тръгна към него. Козела го посрещна прав, подаде му ръка, но за най-голяма негова изненада Хакел го прегърна и задържа в мразовитата си хватка.

— Пак отърва кожата, смахнат идиот! — прошепна в ухото му. — Ти си доказателство, че Господ пази луди, пияни и убийци, докато не си свършат работата тук, на земята.

Козела се освободи от ръцете му и се усмихна криво.

— Не ми говори за бачкане, Хакел. Във ваканция съм. Заслужена.

— Ще видим. Защо църква? Имам нужда от нещо загряващо. Пуши ми се… Тук няма курви и нито ти, нито аз сме Карлос Чакала.

Genres: Bulgarian Literature, Crime

Paperback

First published January 1, 2002

About the author

Христо Константинов Калчев е български писател, автор на поредицата Вулгарни романи.
Роден е на 11 август 1944 г. в София. До 1990 г. членува в Съюза на българските писатели. Води рубриката „Рубикон“ във вестник „Демокрация“. Женен, баща на две деца — дъщеря (1975 г.) и син.

Христо Калчев е автор на 26 книги. Придобива популярност с поредицата, наречена от него Вулгарни романи.

Умира на 22 март 2006 г.

„Инерция“ (1976)
„Предел“ (сборник с разкази и новели)
„Железният кон“ (сборник с новели)
„Монолог“ (сборник с новели)
„Луда вода“ (1980)
„Вътрешна светлина“ (1981)
„Опит за оцеляване“
„Студен огън“
„Нежни вълци“
„При самозащита“
„Легендата Прудкин — In Memoriam“
трилогията „Белият дявол“ (1987-1989) включва „Белият дявол“, „Белият дявол и синове“, „Белият дявол атентатор“
„Нерон Вълкът“ (1996-1998)
„Калигула Бесният“ (1996-1998)
„Цикълът на Месалина“ (1996-1998)
„Кървавият преход на нежната революция“ — издание, включващо първите три книги от поредицата (Нерон Вълкът, Калигула Бесният и Цикълът на Месалина)
„Ликвидирайте генерала“ (1998)
„Оратория за козел и ангорска котка“ (1998)
„Кървавият път на коприната“ (1999)
„На лов за зеления принц“ (2001)
„Последно причастие“ (2002)
„Сънят на уморения лъв“
„Откриване на ловния сезон “
„Лебедовата песен на майора“
„Синдрома на глутницата“
„Спрете полета на сокола“
„В очакване на шейха“
„Изстрелът на амнистията“
„Вълчи капан I“
„Вълчи капан II“