Щурец под водопада

by Miroslav Krleža

English, Serbo-Croation (translation)

268 pages, Paperback

First published January 1, 1972

About the author

A leading Croatian writer and figure in the cultural life of both Yugoslav states, the Kingdom (1918-1941) and the Republic (from 1945, until his death in 1981). He has been often proclaimed as the greatest Croatian writer of the 20th century.

Reviews

[Ivaelo Slavov · Rating 4 out of 5]

Интересно откритие е за мен този автор. Като изключим последните 2 разказа от сборника, от които единият бе твърде кратък, и доста различен от другите, а вторият бе твърде дълъг, и в него почти нищо не се случваше, останалите ме изненадаха много приятно.
Героите на Кърлежа са хвърлени в едни времена и животи изпълнени със съмнения и мъка. Персонажи жертви на битието и времето, които търсят смисъл в едно върпосително същестуване.
Стилът на автора мога да го опиша с думата плътен. Книгата се чете бавно, защото думите му те притискат.

[Екатерина · Rating 4 out of 5]

Изключително добър разказвач - откривам нещо чеховско у него - в начина на описанията на детайлите, в начина на предаване на психологията на героите, на тъгите им, колебанията им. По неговите разкази и новели можеш да си създадеш много пълна картина на начина на живот в даденото място и време, в което е потопено действието.
Много, много добър - едноименния разказ просто е шедьовър. Само последната новела "Кралска унгарска войнишка новела" малко ме разочарова - заради тематиката най-вече, макар и за нея да важи в голяма степен гореказаното.

[Stephen Rowland · Rating 4 out of 5]

Mostly excellent anthology of 5 short stories and 1 novella by the intense Krleža, whom I recently learned was close pals with Tito -- Josip Broz Tito. How Krleža could live such a long life in oppressive Communist societies and write the things he did is a mystery to me. As for the contents of this collection, I could not finish the bloated, portentous, and atypical "A Funeral in Teresienburg" but the rest of the writing was brilliant at best and good at worst.

[Ⰰⱃⰿⰰⱀⰴ Ⱆⰾⰴⰵⱃⰻⰽⱁ Ⱅⰵⱄⰾⰰ · Rating 2 out of 5]

Zora
Zagreb, 1963.
Čudna novela, nisam ju shvatio u potpunosti.
Jezično govoreći radi se o prosječnoj ili ispodprosječnoj Krležinoj noveli. Nije nimalo fanatazofska u vidu svjetogradnje. Nema baš puno aktualizirajućih metafora.
Prvi dio radnje prati razgovor jedne psihički bolesne osobe sa svojim psihijatrom.
U pogledu strukture naracije ta psihički rastrojena osoba je homodijegetički pripovjedač koji na samom početku iznosi kako uvijek sveudilj vidi mrtve osobe te s mrtvima razgovara.
Sam kraj mi se čini nezavršenim u odnosu na početak novele.
Psihijatar pita svog bolesnika kad je sve to počelo i bolesnik mu odgovori bez da se naracija vraća na početak, kraj dakle pripada hipodijegetičkoj razini djela. Novela nije kružna, što je čudno i odaje dojam nezavršenosti.
Nanovo sam pročitao par stranica, no opet nisam uočio jedan fabulativni kontinuitet.
Radi navedenog dajem dvojku.
Hasta luego mis murcielagos!