“Валери седна на една от пейките, недалеч от Айфеловата кула. Макар че беше вече цял месец в Париж, за пръв път се отдалечи от болницата. Ето го сега, в самите крака на тази прочута красавица. Още не вярваше, че човекът на пейката е той. Седеше и не смееше да помръдне, както се държеше и навсякъде другаде, откакто беше дошъл в Париж. Когато човек е без пари, без приятели, в непозната и чужда среда, той винаги е несигурен. Чувството, че в неговата емигрантска самота непрекъснато го дебне опасност, не го напускаше...
Подобна мъглива, пълзяща тревога изпитваше всеки път, когато се озовеше на непознато място дори и в София. Особено пък на такова световно място като това тук в самите метални глезени на Айфеловата кула. Все още не си задаваше онези трудни и опасни въпроси за смисъла на дързостта си да напусне България и да се озове сам, без познати и приятели, без нечия подкрепа и почти без пари. Далеч от роден край, от семейство, от хора, на вратата на които можеш да потропаш и да кажеш: гладен съм... И ето го сега - сам, безпаричен, без приятели... С едно-единствено оръжие, което бе спасило много такива като него - волята, по-скоро ината да опитат, да се проверят, да се докажат, пък било, и с цената на големи жертви. Дори когато това изглежда невъзможно и абсурдно. Празен джоб и гол инат - така изглеждаше той сега...”
Марко Атанасов Семов е български писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член-кореспондент на БАН.
"Цената" на Семов сигурно не заслужава единица. Съпоставена с огромна част от помията на новата ни литература, книгата представлява, ако не друго, то задоволително изследване на една, за съжаление, превърнала се в твърде родна тема - емиграцията. Като изключим това, нито образите подлежат на харесване, нито сюжетът, зациклил рано-рано, е нещо грабващо. Улових се, че първите стотина страници ги четох, останалите ги прелиствах. Нямаше да се издразня толкова, ако Семов не се държеше като надменен бог, който държи през страница да става ясно кой движи конците. Нито за миг не оставя читателя да влезе в двуизмерния му свят с претенциозните си сетненцийки и морализаторстване. Замислям се, че книгата лъха яко на студ, което е в съзвучие с настроението, което натрапва, но в някакъв момент Семов е трябвало да затвори вратата на хладилника и да остави читателя гладен за още, наместо да замрази всяко желание у него да прелиства.
Напоследък забравям да давам отзиви, а тази книга си заслужава да бъде поне мъничко по-известна. Ако допринеса за това, ще се радвам! За българи е. Особено за такива, живеещи в чужбина или имащи намерение да заминат. Чак да ми е отворила очите - не, но е достатъчно да се прочетат още първите две-три страници, за да се замисля, да се увлека в повествованието и описанието, да съм любопитна за още... Хубава е, но не очаквайте ярък оптимизъм, а тревога и търсене, които отиват отвъд страниците на книгата. Ако ви попадне, прочетете я. - едн звезда, защото някои моменти на мистицизъм са ми мъгляви и необясними, но не всичко е обяснимо, все пак...
Доста увлекателен роман..за живота на един българин в Франция и стремежът му да постигне нещо, и да се превърне в добър кардиохирург. Също и за отчаянието, за нуждата от подкрепа, от хора край теб и мъничко късмет в точния момент. Много приятно четиво.