What do you think?
Rate this book
Поезия
Сборникът „Поезия“ от Пол Елюар, който предлагаме на вниманието на читателите, няма амбицията да запълни празнините, оставени от предходните издания, а отразява в голяма степен преводаческите пристрастия и представлява по-скоро „лична антология“. Елюар е поетическа вселена, еманация на поезия. Той като че ли е взел най-доброто от поетиката на сюрреализма и го е пречупил през своята уникална чувствителност, за да сътвори стихове, които извършват революция в европейската поезията на XX век.
Като въвежда всекидневна лексика и я прекарва през своето поетическо сито, той ѝ отрежда съвсем различни функции и вместо да приземи поезията, я изстрелва в непознати дотогава висини. От огромното му творчество са останали стихове, които са емблематични, фигурират в повечето антологии на световната поезия и задължително намират място в антологиите на световната любовна поезия. Голямата заслуга за поезията на Елюар се състои в това, че ползвайки естетиката на сюрреализма, той я е преодолял и е съумял да създаде своя неповторима поетика. Елюар става това, което е, в по-късния си и най-зрял период. Оттогава датират стихотворенията от сборниците „Жестоката жажда за живот“, „Излишното време“, „Паметно тяло“ и „Фениксът“, послужили за гръбнак на настоящата подборка, като са ползвани и двата тома негови „Събрани съчинения“ Всъщност това са и най-популярните и обичани от поколенията стихове на поета. Водещо е било желанието да се разчупи клишето, което затваря Елюар в тесните рамки на понятието „социален поет“. Ангажиран – да, и то в най-висока степен, със съдбата на бедните, онеправданите, дали от войната, от неправдата, най-общо казано, или от самотата, неразбирането, ангажиран с каузата на прогреса, на борбата за повече справедливост, на обичта и равенството между хората, с други думи, неизчерпаема любов към отделния човек и към човечеството. Неговата ежеминутна борба е борба за повече свобода в действията и в творчеството и в това е неостаряващата му харизма.
Като въвежда всекидневна лексика и я прекарва през своето поетическо сито, той ѝ отрежда съвсем различни функции и вместо да приземи поезията, я изстрелва в непознати дотогава висини. От огромното му творчество са останали стихове, които са емблематични, фигурират в повечето антологии на световната поезия и задължително намират място в антологиите на световната любовна поезия. Голямата заслуга за поезията на Елюар се състои в това, че ползвайки естетиката на сюрреализма, той я е преодолял и е съумял да създаде своя неповторима поетика. Елюар става това, което е, в по-късния си и най-зрял период. Оттогава датират стихотворенията от сборниците „Жестоката жажда за живот“, „Излишното време“, „Паметно тяло“ и „Фениксът“, послужили за гръбнак на настоящата подборка, като са ползвани и двата тома негови „Събрани съчинения“ Всъщност това са и най-популярните и обичани от поколенията стихове на поета. Водещо е било желанието да се разчупи клишето, което затваря Елюар в тесните рамки на понятието „социален поет“. Ангажиран – да, и то в най-висока степен, със съдбата на бедните, онеправданите, дали от войната, от неправдата, най-общо казано, или от самотата, неразбирането, ангажиран с каузата на прогреса, на борбата за повече справедливост, на обичта и равенството между хората, с други думи, неизчерпаема любов към отделния човек и към човечеството. Неговата ежеминутна борба е борба за повече свобода в действията и в творчеството и в това е неостаряващата му харизма.
- GenresPoetry
144 pages, Paperback
Published January 1, 2023
3 people are currently reading
28 people want to read
About the author
Paul Éluard
298 books333 followersPaul Éluard was the pen name of Eugène Émile Paul Grindel. French poet, a founder of Surrealism with Louis Aragon and André Breton among others, one of the important lyrical poets of the 20th century. Éluard rejected later Surrealism and joined the French Communist Party. Many of his works reflect the major events of the century, such as the World Wars, the Resistance against the Nazis, and the political and social ideals of the 20th-century.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
February 16, 2023
“И нищо не е просто само за себе си в света”
January 8, 2024
Много нежна и фина поезия. Усетих я като полъх, като морски бриз по тялото си… Книжното тяло напълно отговаря на съдържанието. Изключително издание на Колибри, което имаше и много красива и романтична кампания с едно прекрасно актьорско семейство - Яна Титова и Алек Алексиев.
**
ВЛЮБЕНАТА
Тя върху клепките ми се възправя,
Коси с косите ми преплита
И формата на дланите ми взела,
С очи като очите ми на цвят
Тя в сянката ми се стопява,
Тъй както камък в небосвода.
Очите и са взрени в мен,
Не мога да заспя без нея.
Сънува тя посред бял ден
И сънищата и слънцата изпаряват,
Разсмиват ме, аз плача и се смея.
**
ВЛЮБЕНАТА
Тя върху клепките ми се възправя,
Коси с косите ми преплита
И формата на дланите ми взела,
С очи като очите ми на цвят
Тя в сянката ми се стопява,
Тъй както камък в небосвода.
Очите и са взрени в мен,
Не мога да заспя без нея.
Сънува тя посред бял ден
И сънищата и слънцата изпаряват,
Разсмиват ме, аз плача и се смея.
March 4, 2023
„Прочетете стихотворенията на Елюар, вземете частица от лумналия в тях огън и ще узнаете откъде иде светлината“, пише Гастон Башлар в своята „Поетика на бленуването“(1960 г.). Призивът му стига до българското книгоиздаване едва през 1981 г., когато излиза книгата „Да кажеш всичко“. Тя събира стихотворенията на Пол Елюар поради усилията на колективен превод. След тази книга големият френски сюрреалист може да бъде четен на български предимно епизодично – в антологии на френската поезия. До появата на библиофилския поетичен том, с който преводачката и издател Силвия Вагенщайн ни връща Елюар такъв, какъвто трябва да бъде в читателската памет: пристрастно съхраняван и показван. (Впрочем освен с превода Силвия Вагенщайн присъства активно в книгата чрез предговор и бележки, които обговарят Елюар и на ниво паратекстуалност.)
В книгата намират място стихотворения от най-известните поетични сборници на Пол Елюар, сред които: „Първи стихотворения“, „Животните и техните хора, хората и техните животни“, „Столица на скръбта“, „Плодовити очи“, „Фениксът“ и други, общо 14. Преобладава хронологичната подредба на стихотворенията, спазена е оригиналната им последователност в рамките на отделния сборник, посочено е и мястото, което са заемали в томовете. Запазена е и типографията.
Притегателната сила в поезията на Пол Елюар е двупосочна, тя идва едновременно от думите, но и от фигурата на самия автор, който твърди, че „поетът е този, който вдъхновява“ (Le poète est celui qui inspire bien plus que celui qui est inspiré). Ведрите хоризонти на неговите думи изтръгват от отчаянието и утешават. Защото да четеш Елюар означава да обичаш. Неслучайно поетът приравнява поетичния език и този на любовта – през 1929 г. публикува стихосбирка, озаглавена L’amour, la poésie. За Пол Елюар светът е празно място за онези, които не обичат или вече не са обичани. Споделял е убеждението, че не е задължително поетът да има обект на сърцето, достатъчно е просто да обича, за да може да пише. Въпреки това неговата поезия не се ограничава единствено до предизвикване на любовно чувство.
Пътуват мълчаливо
ръцете ми към твоите очи
и към косите ти в които
девойчета ракитови
на слънцето са се облегнали
с разцъфнали от устните лица
и сянката четирилистна
превзема сънените им сърца.
(с. 44, „Пътуват мълчаливо“)
Изследователите на Пол Елюар често наричат стихотворенията му кондензирани митове, чрез които поетът живее в съзнанието на хората чрез праобрази. Любимото сравнение, което Башлар има за Елюар, е птицата феникс.
По твоя път последният съм аз
Последна пролет сняг последен
Последна битка за да не погина
И ето ни по-ниско и по-високо отпреди.
*
На всичко кладата ни място отреди
Шишарки борови лозини
Цветя и от вода по-силни
И кал и утринна роса.
*
И под нозете ни пламти главите пламък увенчава
В нозете насекоми птици хора
Ще полетят
Летящите тук долу ще стоят.
Небето светло е земята притъмняла
Но към небето вие се димът
Без своите зари небето опустя
И пламъкът остана на земята.
*
И пламъкът е облакът-сърце
И всички клонки на кръвта
Припява и край нас се мята
Разсейва зимата в душата.
*
В среднощен ужас запламтя скръбта
Разцъфна пепелта сред красота и радост
И вечно гръб обръщаме на залеза
И всичко се обагря от зората.
(с.113, „Фениксът“)
И действително пламъците, възпламеняването, изгарянето и светлината по време на горенето, са сякаш действия, присъщи на всяко поетизиране на света. Особено това важи за необятния Пол Елюар, който неудържимо продължава да осветява от своите 3280 страници словесно наследство. Неповторимата му поетика го етикира като световен автор и хуманист.
Изданието на „Колибри“ идва седемдесет години след смъртта на Пол Елюар.
В книгата намират място стихотворения от най-известните поетични сборници на Пол Елюар, сред които: „Първи стихотворения“, „Животните и техните хора, хората и техните животни“, „Столица на скръбта“, „Плодовити очи“, „Фениксът“ и други, общо 14. Преобладава хронологичната подредба на стихотворенията, спазена е оригиналната им последователност в рамките на отделния сборник, посочено е и мястото, което са заемали в томовете. Запазена е и типографията.
Притегателната сила в поезията на Пол Елюар е двупосочна, тя идва едновременно от думите, но и от фигурата на самия автор, който твърди, че „поетът е този, който вдъхновява“ (Le poète est celui qui inspire bien plus que celui qui est inspiré). Ведрите хоризонти на неговите думи изтръгват от отчаянието и утешават. Защото да четеш Елюар означава да обичаш. Неслучайно поетът приравнява поетичния език и този на любовта – през 1929 г. публикува стихосбирка, озаглавена L’amour, la poésie. За Пол Елюар светът е празно място за онези, които не обичат или вече не са обичани. Споделял е убеждението, че не е задължително поетът да има обект на сърцето, достатъчно е просто да обича, за да може да пише. Въпреки това неговата поезия не се ограничава единствено до предизвикване на любовно чувство.
Пътуват мълчаливо
ръцете ми към твоите очи
и към косите ти в които
девойчета ракитови
на слънцето са се облегнали
с разцъфнали от устните лица
и сянката четирилистна
превзема сънените им сърца.
(с. 44, „Пътуват мълчаливо“)
Изследователите на Пол Елюар често наричат стихотворенията му кондензирани митове, чрез които поетът живее в съзнанието на хората чрез праобрази. Любимото сравнение, което Башлар има за Елюар, е птицата феникс.
По твоя път последният съм аз
Последна пролет сняг последен
Последна битка за да не погина
И ето ни по-ниско и по-високо отпреди.
*
На всичко кладата ни място отреди
Шишарки борови лозини
Цветя и от вода по-силни
И кал и утринна роса.
*
И под нозете ни пламти главите пламък увенчава
В нозете насекоми птици хора
Ще полетят
Летящите тук долу ще стоят.
Небето светло е земята притъмняла
Но към небето вие се димът
Без своите зари небето опустя
И пламъкът остана на земята.
*
И пламъкът е облакът-сърце
И всички клонки на кръвта
Припява и край нас се мята
Разсейва зимата в душата.
*
В среднощен ужас запламтя скръбта
Разцъфна пепелта сред красота и радост
И вечно гръб обръщаме на залеза
И всичко се обагря от зората.
(с.113, „Фениксът“)
И действително пламъците, възпламеняването, изгарянето и светлината по време на горенето, са сякаш действия, присъщи на всяко поетизиране на света. Особено това важи за необятния Пол Елюар, който неудържимо продължава да осветява от своите 3280 страници словесно наследство. Неповторимата му поетика го етикира като световен автор и хуманист.
Изданието на „Колибри“ идва седемдесет години след смъртта на Пол Елюар.
February 13, 2023
Любимец. 🖤
May 9, 2023
"Коси от портокал сред пустотата на света
Коси от портокал сред пустотата на света
Сред пустотата на стъкла, натегнали от тишина
И мрак, където с голи длани търся всички твои отражения.
Сърцето ти е с химерична форма
И твоята любов на моето угаснало желание прилича.
О, кехлибарени въздишки, погледни, мечти.
Но с мен не си ти винаги била. И все така помътена
Е мойта памет, понеже те видях как ти дойде
И как си тръгна. Времето тъй както любовта
си служи с думи."
—————————
"Пътуват мълчаливо
Пътуват мълчаливо
ръцете ми към твоите очи
и към косите ти в които
девойчета ракитови
на слънцето са се облегнали
с разцъфнали от устните лица
и сянката четирилистна
превзема сънените им сърца."
—————————
"Тайно влюбена
Зад твоята усмивка тайно влюбена
Ти цялата разголена си думите любовни
Разбулват твоите гърди и шия
Бедра зад клепките си свита
Разбулват те докрай милувките
Да могат в твоите очи целувките
Самата теб да те покажат неприкрита."
—————————
"Един жив говори от името на мъртвите
Завидно бъдеще, в окото кухо прероден,
Коремът зейнал нервите съдрани -
Това съм аз пак, пир за червеи и врани,
Аз, царски син, в небитието въдворен.
Неузнаваем ще съм скоро, о, измама:
Не крача по земята, тук лежа в пръстта,
Сърцето ми разкапано лети с прахта,
Един е моят смисъл - да ме няма."
—————————
"Увереност
Ако с теб говоря то е да те чуя по-добре
Ако аз те чуя вярвам че съм те разбрал
Ако се усмихнеш то е да ме вземеш в плен
Ако се усмихнеш виждам в теб света пред мен
Ако те прегърна то е за да бъда продължен
Ако с теб сме живи с любовта ни ще сме сити
Ако с теб се разделя споменът ще ни крепи
И в раздялата отново ще се срещнем аз и ти."
Коси от портокал сред пустотата на света
Сред пустотата на стъкла, натегнали от тишина
И мрак, където с голи длани търся всички твои отражения.
Сърцето ти е с химерична форма
И твоята любов на моето угаснало желание прилича.
О, кехлибарени въздишки, погледни, мечти.
Но с мен не си ти винаги била. И все така помътена
Е мойта памет, понеже те видях как ти дойде
И как си тръгна. Времето тъй както любовта
си служи с думи."
—————————
"Пътуват мълчаливо
Пътуват мълчаливо
ръцете ми към твоите очи
и към косите ти в които
девойчета ракитови
на слънцето са се облегнали
с разцъфнали от устните лица
и сянката четирилистна
превзема сънените им сърца."
—————————
"Тайно влюбена
Зад твоята усмивка тайно влюбена
Ти цялата разголена си думите любовни
Разбулват твоите гърди и шия
Бедра зад клепките си свита
Разбулват те докрай милувките
Да могат в твоите очи целувките
Самата теб да те покажат неприкрита."
—————————
"Един жив говори от името на мъртвите
Завидно бъдеще, в окото кухо прероден,
Коремът зейнал нервите съдрани -
Това съм аз пак, пир за червеи и врани,
Аз, царски син, в небитието въдворен.
Неузнаваем ще съм скоро, о, измама:
Не крача по земята, тук лежа в пръстта,
Сърцето ми разкапано лети с прахта,
Един е моят смисъл - да ме няма."
—————————
"Увереност
Ако с теб говоря то е да те чуя по-добре
Ако аз те чуя вярвам че съм те разбрал
Ако се усмихнеш то е да ме вземеш в плен
Ако се усмихнеш виждам в теб света пред мен
Ако те прегърна то е за да бъда продължен
Ако с теб сме живи с любовта ни ще сме сити
Ако с теб се разделя споменът ще ни крепи
И в раздялата отново ще се срещнем аз и ти."
This entire review has been hidden because of spoilers.
February 8, 2024
Пол Елюар е мой брат и аз го обичам. В поезията му има толкова светлина, че може да се освети поне едно детство и една голяма любов.
Не разбирам какъв е този личен сборник, в който са подбирани понякога по един-два стиха, сякаш са издали нечий тефтер, но давам 5 звезди за хубавите думи и искам повече.
Накладох огън, изоставен от лазура,
Жив огън, да ми бъде за другар,
Жив огън, да ме топли в зимни нощи,
Жив огън, да живея по-добре
И дадох му това, което бе ми дал денят:
Горите, храстите, житата и лозята,
Гнездата с птици в тях и къщите, и ключове за тях,
Цветята, насекомите и животинките, и празненствата.
И само от пращенето на пламъци живях,
И само от уханната им топлина
Заседнала сред пясъците лодка бях,
Като мъртвец, познал едничката стихия.
Не разбирам какъв е този личен сборник, в който са подбирани понякога по един-два стиха, сякаш са издали нечий тефтер, но давам 5 звезди за хубавите думи и искам повече.
Накладох огън, изоставен от лазура,
Жив огън, да ми бъде за другар,
Жив огън, да ме топли в зимни нощи,
Жив огън, да живея по-добре
И дадох му това, което бе ми дал денят:
Горите, храстите, житата и лозята,
Гнездата с птици в тях и къщите, и ключове за тях,
Цветята, насекомите и животинките, и празненствата.
И само от пращенето на пламъци живях,
И само от уханната им топлина
Заседнала сред пясъците лодка бях,
Като мъртвец, познал едничката стихия.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews