Билет за Транай

by Robert Sheckley, Робърт Шекли, Емануел Икономов (Translator)

В най-добрите си произведения Робърт Шекли прилича на Волтер със сода.
Брайън Олдис

Шекли крачи в живота и гледа, и се смее, и хапе, и облича всичко това в думи с онзи артистизъм, който е характерен само за истинските художници. Накратко, той не поучава и не развлича — той заедно с нас размишлява за живота. Затова е леко да го четеш и трудно да го забравиш.
Юлий Кагарлицки

Съдържание:
Билет за Транай
Идеалната жена
Съвършеното оръжие
Почесването
Всичко това, което сме
Страж-птица
Как пишат професионалистите — или поне се опитват

Genres: Science Fiction, Fiction, Short Stories, Utopia, Satire, Fantasy

125 pages, Paperback

First published January 1, 1955

About the author

One of science fiction's great humorists, Sheckley was a prolific short story writer beginning in 1952 with titles including "Specialist", "Pilgrimage to Earth", "Warm", "The Prize of Peril", and "Seventh Victim", collected in volumes from Untouched by Human Hands (1954) to Is That What People Do? (1984) and a five-volume set of Collected Stories (1991). His first novel, Immortality, Inc. (1958), was followed by The Status Civilization (1960), Journey Beyond Tomorrow (1962), Mindswap (1966), and several others. Sheckley served as fiction editor for Omni magazine from January 1980 through September 1981, and was named Author Emeritus by the Science Fiction and Fantasy Writers of America in 2001.

Reviews

[Metodi Markov]

Review on English, followed by the Bulgarian one. Ревюто на английски е първо, следва това на български.

Decent small anthology giving good idea what Sheckley`s writing style and histories look like.

A bit outdated in my opinion but never the less I did enjoyed it.

"A Ticket to Tranai" - 4,5*.

"The Perfect Woman" - 3*.

"The Ultimate Weapon" - 4*.

"Starting from Scratch" - 3*.

"All the Things You Are" - 4*.

"Watchbird" - 4*.

—————————————————————————
Сносна кратка антология, даваща добра представа как изглеждат историите и начина на писане на Шекли.

Малко остаряла според мен, но въпреки това ми хареса.


"Билет за Транай" - 4,5*.

"Идеалната жена" - 3*.

"Съвършеното оръжие" - 4*.

"Почесване" - 3*.

"Всичко това, което сме" - 4*.

"Страж птица" - 4*.

"Как пишат професионалистите - или поне се опитват."

[Петър Стойков]

От професионален и от личен интерес, често гледам видеа от действията на полицията при нейните контакти с граждани и престъпници и ги сравнявам със собствената си работа със затворници.

Напоследък, откак навсякъде има наблюдателни камери, всеки снима с телефона и особено откак американските полицаи ги накараха да носят лични камери, навлязоха различни правила за професионално отношение на силите на реда, вкл. и у нас.

Разбира се, тия правила най-често са писани от хора, които и хабер си нямат от полицейска работа - психолози и адвокати. Затова говорят за спокойствие, учтивост, професионализъм и т.н. Те са продиктувани главно от желание да се избегнат съдебни процеси и жалби, а не от практиката на работата.

Това води до един интересен парадокс, който да е темата на това ревю, иначе свързано главно с разказа за "Съвършеното оръжие" в сборника Билет за Транай на Робърт Шекли. И тия психолози и адвокати си мислят, че техниките им за полицейско спокойствие, неподдаване на емоциите и професионализъм работят перфектно...

В самия разказ, на непозната планета пращат един да тества съвършеното оръжие - пушка която не изисква заряд, съвършено тиха е, стреля с някакви лъчи които унищожават всичко. Нападат го глутници там от местните вълци и той убива няколко, но понеже не чуват шум, нито квичене (улучените умират веднага), глутницата не се впечатлява и продължава да го дебне ден и нощ и да го напада постоянно. Накрая той се вижда принуден да си направи саморъчно лък и стрели и след като първите 2-3 вълка побягват квичейки жално със стрела в ребрата, останалите бързо се научават да избягват опасния човек.

Някой май е забравил, че целта на войната не е да убиеш другия и да разрушиш държавата му - войната е продължение на дипломацията с други средства. Нейната цел е да уплашиш другия и да го накараш да приеме твоите условия. Ако го стреснеш достатъчно отначало, може би накрая няма да е нужно да му пускаш атомни бомби за да се предаде...

Та така е и с полицейската работа и това може да се види на безброй видеа от полицаи, опитващи се да озаптят разбеснели се престъпници, пияни граждани, самозабравили се лелки и т.н.

Предписанията за перфектен професионализъм, неподдаване на емоции, там техники за подаване на ясни и вежливи команди наистина са чудесни при нормалното общуване на полицията с хората. Когато обаче нещата се сговнят и се опре до насилствено задържане... те водят до това че престъпникът безстрашно продължава да се противи, не се подчинява и това води до нуждата от още полицаи, от електрошок, че даже понякога и стрелба.

Защо се получава така? Това вежливо, "асертивно" поведение на полицията просто не плаши човека срещу тях. Да, в 99% от случаите няма и нужда - полицията си върши нормалната работа, говори с различни хора и т.н.

Но понякога просто има нужда човекък да се уплаши, защото някои хора, дали защото са такива, защото са пияни, ядосани и т.н. просто не слушат какво им се говори. В този случай няколко заплашителни думи с груб тон, даже някой шамар зад врата, по мой опит действат много полезно и отрезвяващо.

Така вместо 3ма полицаи да борят някой на земята и да му заповядват "асертивно" (тая дума много я обичат психолозите) да си сложи ръцете на гърба, а понеже той не се подчинява и продължава храбро да се бори, да хапе и т.н. да му приложат електрошок, че понякога даже когато той се опита да вземе пистолета на някой от тях и да го застрелят...

... това лесно можеше да се избегне, ако още отначало арестуващият полицай го беше сплашил, вместо да го борят трима, можеше само един шамар да го убеди, че нещата са сериозни и е добре да изпълнява каквото му кажат.

Да, за съжаление хората сме си просто умни примати. Емоциите са част от нас и потискането им, което го изисква бюрократичния ред в който живеем все по-дълбоко в момента, съвсем не ги премахва. И показването на емоции не винаги е лошо. Затова съществува емоцията гняв, защото плаши човека срещу нас и ни позволява по-рядко да ползваме насилие.

Но понеже шамарите изглеждат много кофти, снимани с камера и пуснати по телевизията или гледани в съда, полицията ги избягва... но прилага законните, но много по-тежки други техники, за да успее да се справи. Но в такъв свят живеем - на камери и медии...

[Diana]

Много приятен за четене сборник - поглед в бъдещето, наситен с ирония и хумор. Дали утопията, идеалната жена и съвършеното оръжие са толкова перфектни и поносими в действителност, колкото и в мечтите и желанията ни; какво е общото между сърбежа на ръцете и природните катаклизми; някои особености и поуки при Пръв Контакт с друга цивилизация; могат ли машините да заместят човека и да правят разлика между убийство и работа; как се пише професионално - това са занимателните, увлекателни и много поучителни истории, събрани в "Билет за Транай".

[Мартин Венциславов]

Уникална книга! Прочетох я за един час. А исках само да я разлистя, но...

[Alex Memus]

Шутейки и социальная сатира Америки 50х плотно на каждой странице, удачная критика утопичного либертарианства (одной левой укладывающая на лопатки «Планету для техасцев»), неожиданная и смешная развязка. Топчик!

[Tomika]

Sometimes the perfect world is not that perfect as it seems.......

[David]

The story of a Terran who emigrates to Tranai - a planet with no corruption, crime, poverty, or taxes. Utopia is in the eye of the beholder.

[Daina]

Biļete uz Tranaju piedāvā ironisku skatījumu uz sapni par ideālu sabiedrību, vienlaikus to konsekventi apšaubot. Aiz ārēji sakārtotās un šķietami utopiskās pasaules atklājas tas pats cilvēks ar savām bailēm, ierobežojumiem, netikumiem un pretrunām. Grāmata atgādina, ka utopiska sabiedrība neeksistē. Forša ironija.

[Aksena]

Утопію можна зробити підміною понять. Головне не форма, а суть. І що нема ідеального світу.

[Alexander Theofanidis]

Τι συμβαίνει όταν ένας βετεράνος του διαστήματος σου λέει για έναν υπέροχο κόσμο, που οι γυναίκες είναι πάντα νέες, όμορφες και πρόθυμες, δεν υπάρχει έγκλημα, ανεργία και γενικώς είναι μια ουτοπία; Τον ρωτάς γιατί δεν πάει εκεί. Τι σου απαντάει; Ότι μια μυστηριώδης ασθένεια δεν τον αφήνει να ταξιδέψει. Οπότε, κάνεις εσύ το ταξίδι.

Καλώς ήλθατε στον πλανήτη Τρανάι. Εδώ το έγκλημα και η ανεργία είναι παρελθόν. Εδώ οι γυναίκες είναι όντως όμορφες, νέες και πρόθυμες, εδώ… κάτι ύποπτο συμβαίνει.

Ο εξαιρετικός χιουμορίστας Ρόμπερτ Σέκλει, που μας έχει δώσει άπειρα δείγματα του ταλέντου του, κεντάει με εξαιρετική μαεστρία μια αλληγορία για μια ουτοπία, όπου το έγκλημα δεν υφίσταται γιατί… έχει νομιμοποιηθεί και οποιοσδήποτε μπορεί να βγάλει άδεια και να ληστεύει, ή να ζητιανεύει (κι ας έχει μεγαλύτερο εισόδημα από εσένα, έχει άδεια κύριος), ακόμη και ο ίδιος ο πρόεδρος. Οπότε, τι γίνεται όταν η νέα και όμορφη γυναίκα που αποφάσισες να αφήσεις εκτός ψυγείου για να γεράσετε μαζί απολαμβάνοντας τα πάντα μαζί, έχει άλλα σχέδια (όπως να απολαύσει την περιουσία σου ως νεαρή χήρα με έναν νεότερο άντρα); Δεν έχει διαζύγιο στον Τρανάι… Αλλά οι σφαίρες είναι φτηνές, και η δολοφονία δεν διώκεται…

Αν προλάβεις να φύγεις, ίσως γίνεις εσύ εκείνος ο γέρος που διηγείται τα ‘όσα θαυμαστά συμβαίνουν σε αυτό το μακρινό πλανήτh που -ανάθεμα- μια μυστηριώδης ασθένεια δε σου επιτρέπει να επισκεφτείς ξανά…

Απολαυστικό, σαρκαστικό και βαθύτερο απ’ ό,τι φαίνεται εκ πρώτης όψεως, είναι ένα από τα διαμάντια χάλη στα οποία αγαπήσαμε το genre.

Υ.Γ. Κάποιοι δυστυχισμένοι μαύρισαν με δύο αστεράκιια αυτό το αριστούργημα. Είναι οι ίδιοι που δεν τους αρέσει η σοκολάτα, οι τηγανητές πατάτες και η κρέπα με νουτέλα και φράουλα. Είναι εκείνοι που δε θήλασαν καθόλου ή θήλασαν μέχρι να παρουσιαστούν στο στρατό.

[Marco Camillieri]

La fantascienza migliore, a mio avviso, è quella che riesce a conciliare i viaggi nella fantasia con analisi sociologiche interessanti, come nel caso di questo bel racconto.
Con ironia, Sheckley crea una società ideale che ideale non è, sfruttando le delizie della burocrazia per aggirare quegli interrogativi che il lettore, prima ancora del protagonista, finirebbe per porsi. In una società perfetta in cui non avvengono omicidi e reati, finirà per scoprire che semplicemente non vengono definiti tali per legge quelli che nella Terra reati lo sono. Quando poi cercherà di cambiare i costumi locali lasciando che la moglie esca dalla stasi per stare sempre con lui, incorrerà in spiacevoli conseguenze ai suoi moti di emancipazione.
Intelligente, divertente e decisamente scorrevole.

[Jevgenij]

A pretty weak novella that tries really hard to be a satire, though it's anyone's guess what it's actually satirizing. Maybe it made sense back when it was written, but even as satire, it falls flat. Satire only bites if it feels real and stays close to whatever it's mocking. Making up goofy, childish scenarios just to laugh at them is a pretty lazy writing shortcut. Honestly, the whole thing just feels weakly put together: zero atmosphere, no real plot, just a random collection of silly "what ifs."

[Dmitry Demidov]

Как будто вернулся на выходные в детство, когда читал весь золотой век американской фантастики, в том числе и Шекли.
Короткие, в основном, с юмором рассказы с очень понятной моралью в каждом. Очень увлекательное и развлекательное чтение. Конечно, сейчас, после большого количества прочитанной фантастики, становится видна простота и прямолинейность повествования, однако, удовольствие всё равно получил.

[Tex-49]

Questa è la descrizione italiana (che in Goodreads non si legge):

...Se un giorno incontrerete un vecchio spaziale dalla faccia di falco, con gli occhi grigi e penetranti, ascoltate pure le sue storie, perchè saranno sempre divertenti e istruttive... ma non credete una sola parola di quello che vi racconterà su Tranai, il pianeta benedetto!

[Dato Samniashvili]

საინტერესო იდეაა გაფუჭებული. დასაწყისი ზედემეტად ინფანტილურია, დასასრული კი უბრალოდ მიფუჩეჩებული. 3 და არა ნაკლები იმიტომ, რომ გარკვეულ ასპექტებს არაუშავს, რაღაცეები მართლა სასაცილოა. განსაკუთრებით უტოპიაში გაჭირვებულების და მძარცველების არ არსებობის მიზეზები :

[Abacaba]

I've already read it 5 years ago and appreciated the satire's humor, but I didn't understand all the depth and subtleness of the novel then.
It's awesome.

[Levan Chkonia]

გენიალური შეკლი <3
ასეთი მოთხრობა ჯერ არ წამიკითხავს, ყველასგან გასნხვავებულია.

ბევრი ვიცინიე, მაგრამ გასნაკუთრებით სასაცილო იყო სახელმწიფოს მიერ დასაქმებული მათხოვრის ეპიზოდი <3

[Alex Tumanoff]

Шедевр. Остроумно и неожиданно.

[Zaal Palavandishvili]

There are some interesting ideas, but nothing surprising. Feels like author put very little effort in any given aspect of the story. If there is anything sarcastic or ironic, it doesn't touch.

[Dmitry]

Sometimes boring but interesting overall

[Ivan]

Social commentary rather than sci fi. Reviews some of liberal values without getting into lecturing

[Mariusz Kochański]

Bardzo ciekawe, intrygujące, krótkie opowiadania.

[Marcin]

Short, simple, light, yet as with Sheckley's work, just as captivating nonetheless. Definitely worth trying unless other larger compilations are available. Since its so short it can be read in a day, tops. You might get hooked but to really enjoy Sheckley's storytelling I'd suggest going elsewhere. Again, it's a compilation of only a few stories, interesting for those who already hunt for Robert Sheckley's works, but only mildly good for new-comers.
Even though stories are from the 50s-60s or so, their core is not that dissimilar to many stories returning to the scene now and then since the mythologies, with the punch line always correct, as now as before and as in the future, these stories seem to transcend any cultural and temporal limitations and hit you with the naked truth that has always been right beside you from the start of your journey.
Polish translation doesn't struggle with the storytelling, it's an easy read. Together with the original scene creation and character presentation, one shouldn't feel deferred from following onto next pages.

[Emiliano Dominici]

Un raccontino distopico.
L'americano Goodman, idealista insoddisfatto della vita terrestre per la sua violenza, corruzione, ingiustizia e indifferenza, sente parlare da un vecchio viaggiatore spaziale del pianeta Tranai, dove tutto pare perfetto. Con un colpo di testa decide di affrontare il lungo e periglioso viaggio verso questo piccolo pianeta ai confini della Via Lattea. Naturalmente, il pianeta, che inizialmente si rivela praticamente perfetto, ha in sé molti difetti che lo trasformano, alla vista di Goodman, da Utopia a Distopia.
Mi ha divertito, questo racconto di Sheckley, la sua narrazione procede dritta e ironica, e le sue brevi considerazioni sulla vita terrestre (paragonata a quella di Tranai) sono molto azzeccate. Ma non è niente al confronto del suo bel romanzo Il matrimonio Alchimistico di Alistair Crompton, un vero gioiellino.

[Antonio Ippolito]

come negli "orrori di Omega", anche qui Sheckley, con vena brillante e pungente, ci racconta di un pianeta "ideale": là si trattava di un pianeta carcere che si rivelava organizzato secondo una bizzarra giustizia; qui di un pianeta ideale, un'Utopia, che si rivela fondata su accorgimenti molto, troppo umani. E le donne..

[Peter]

The last short story about the robot-birds is very philosophical. It describes sort of inflation of learning, whatever you learn. Endless perfecting/learning distorts the truth. The first story (Thicket to Tranay) is very interesting.

[Sashko Valyus]

Цікавий концепт антиутопії, яку би собі придумали два алкаша за пляшкою ввечері. Гарно розрулив ситуацію з женщінами вк фіналі. Надто жорстка, купа нюансів, в будь-якому випадку 4 за оригінальність.

[Elena]

Next author please. I feel nothing about this book.
Before reading I hoped that his ideas will surprise me. Nope.