Анатолий Днепров — Анатолий Петрович Мицкевич (1919-1973) е роден в град Днепропетровск — оттук и псевдонимът. Физик, кандидат на науките, участник във Втората световна война, преводач на маршал Жуков при подписването на капитулацията на хитлеристка Германия.
Включеното в сборника е от най-добрите постижения на автора не само като фантастика, но и като остра политическа насоченост.
Глиненият бог Глиняный бог, 1969
Пурпурната мумия Пурпурная мумия, 1965
Интервю с регулировчик Интервью с регулировщиком уличного движения, 1964
Раци плъзват из острова Крабы идут по острову, 1958
Трагедия на улица „Паради“ Трагедия на улице Парадиз, 1961
Перпетуум–мобиле Перпетуум мобиле, 1963
Игра Игра, 1961
Петнистия Боб Полосатый Боб, 1961
Как завърши Рижавата хризантема Конец «Рыжей хризантемы», 1963
Anatoly Dneprov (also spelled Anatoly Dnieprov, Ukrainian: Анатолій Дніпров, pseudonym; real name Anatoliy Petrovych Mitskevitch[1]) was a Soviet physicist of Ukrainian ancestry, and an author whose science fiction stories were published in the USSR (and also the United States from 1961 to 1970).[2] He is known best for his stories The Maxwell Equations (1963) and Iva.
Сборник от научно-фантастични леки разкази, от които Глиненият Бог ме грабна най-много. Предвид периода, в който са написани са с интересни концепции за технологията. Специално Глиненият Бог очаквах да е малко по-дълъг.
За мен най-силният разказ в този сборник беше „Глиненият бог“. От останалите, по-силно впечатление ми направи „Трагедия на улица „Паради“. Като цяло, авторът много набляга на недоброжелателните ефекти, които могат да се получат, ако хората прекалено много опитват да влияят на еволюцията и биологията.
Скоро си припомних едноименния разказ. Помня я като леко абстрактна и мрачна, с характерното бавно развиващо се действие. С учудване установих и някои пропагандни елементи, които преди не са ми правили впечатление.