"— И какво всъщност се е случило? Насилствена смърт?
Въпросите задаваше банковият чиновник, моят добър противник на шахматната дъска който се ласкаеше от това, че го наричам Д-р Еве, а го наричах така, защото още при първата партия, която изиграхме, ми се похвали, ча на групов сеанс преди десетина години, даден от гросмайстор Д-р Еве в София, той е завършил реми.
Седяхме в дневната на профсъюзната почивна станция "Люляк", приятно помещение с резбован таван, тежки столове и камина, която гореше твърде добре, ако можехме да осигурим дърва, разбира се."
Авторът упорито се опитва да подражава на Агата Кристи или Жорж Сименон, но честно казано не му се получава. Книгата започва с загадъчни убийства, след което няма много действие, докато не достигнем до странния финал.