Поезия. Публицистика

by Geo Milev, Geo Milev

Genres: Poetry, Bulgarian Literature, School

190 pages, Paperback

First published January 1, 1999

About the author

Geo Milev studied in Sofia and later in Leipzig where he was introduced to German Expressionism. His university thesis was on Richard Dehmel. Beginning in 1916 he fought in the World War I, where he was severely injured. After recuperating in Berlin he began to collaborate with the magazine Aktion. Upon his return to Bulgaria he started to publish the Bulgarian modernist magazine Везни (Scales), in Sofia. He contributed as a translator, theatre reviewer, director and editor of anthologies.
On May 15, 1925 Geo Milev was taken to the police station for a "short interrogation" from which he never returned. His fate remained unknown for 30 years. In 1954 during the trial of General Ivan Valkov and a group of physical executioners one of them confessed where and how the reported missing had been executed and buried. Geo MIlev was strangled and then buried in a mass grave in Ilientsi, near Sofia after the reprisals following St Nedelya Church assault. The repressive government used that as an excuse for murdering progressive intellectuals. His skull was found in the mass grave. His body was identified due to the glass eye he was wearing after he lost his right eye in World War I.
He published his most famous poem September in his magazine Пламък (Flame) in 1924. It describes the brutal suppression of the Bulgarian uprising of September 1923 against the military coup d'état of June 1923.

Reviews

[Велислав Върбанов · Rating 3 out of 5]

Поезия - 4 ⭐
Проза - 1 ⭐


„В този час на вечерни измами
мълча и печално предричам
предсещам, че туй що обичам
е болна надежда в душата ми:

Обичам нервозните, болни
нарциси с уста разкървавени —
сред сумрачни стаи, безволни
в самотност и страх изоставени —

обичам онез безсърдечни
смарагди — зелени и лунни —
мечти болнострунни, далечни,
пречупени в сънни лагуни —

обичам змиите унесени
в див танец — тъй хладни, тъй ярки —
обичам полетата есенни
с петна многоцветни и жарки —

и тези жени меланхолни,
с лица изморени и бледи
— обичам усмивките болни,
смеха им над скучни поети —

обичам горящите здания
— сред ужас, и вечер, и буря —
и техните страшни сияния
на стари канали в лазура —

обичам аз всичко, което
е пурпур в кантика печална —
и болно посипва сърцето
с ридаеща пепел кристална:

— тъй както ти, странна! гадаеща!
заплиташ с усмихнати взори
душата ми в мрежа ласкаеща
от влюбени тихи умори.“




„Пак тия ранните умори,
пак тая странната печал:
о Парсифал! о Парсифал!
загуен в призрачни простори —
тъй морнобял и цял в печал!

Сърцето на светия Лебед
обагри твоята стрела —
и над сломените крила
отмина горд и тих — без трепет —
грехът на твоята стрела.

Викът на пурпурната плът
те грабва в стръвните си мрежи
и с черни пламъц бележи
посоката на твоя път,
заплетен в сладосните мрежи:

Там болний зов на вековете
чъртаеш ти в бездомен кръст
— над тебе бди тревожен пръст —
и не вести свети привети
връх твойта гръд извезаният Кръст.

Ти слагаш траурен венец
върху челото си — и с болка
съзнаваш свойта горка слава:
„Аз се казвам Съвършен Глупец,
а майка ми — Сърдечна Болка.“

А там дълбоко в лесовете
— далеч — звъни Светият Грал
(о Парсифал! о Парсифал!)
и гасне — зов на вековете —
бездомен спомен и печал.“

[Ivy A. · Rating 5 out of 5]

гео милев е любов. гео милев е живот. сериозно.

"ти носиш в себе си една ужасна и прекрасна есен."

[Nadya · Rating 3 out of 5]

Това е един от авторите, чиято поезия, а и публицистика наистина показват, че той принадлежи към модернизма.

[S. · Rating 5 out of 5]

Остър език, ярки образи и смели идеи.

[To Ni · Rating 5 out of 5]

Един от любимите ми.

[Lynda · Rating 1 out of 5]

HORRIBLE! What kind of poetry is that anyway? Too bad it's on BG's compulsory curriculum...