What do you think?
Rate this book
Васко да Гама от село Рупча
Нас ни наричаха „Децата на Братя Мормареви” – Вихра, Наско, Кънчо, Митко. Единствената алюзия, за която се сещам, са „Децата на Лейтенант Шмит”. Ние в никакъв случай не сме като тях, но бащите ни със сигурност са като техните бащи Илф и Петров. Мориц и Марко обаче сливат имената си в едно, съставено от първите три букви на всеки – и става Мормареви. Братя, вероятно вземат от Братя Грим.
296 pages, Hardcover
First published January 1, 1982
15 people are currently reading
173 people want to read
About the author
Братя Мормареви
11 books31 followersМориц и Марко сливат имената си в едно, съставено от първите три букви на всеки – и става Мормареви. Братя вероятно вземат от Братя Грим.
Мориц Йомтов е роден в София (1921 г.) и е десет години по-голям от Марко Стойчев, роден във Варна, но винаги живял в София. Мориц завършва Американския колеж и следва химия, Марко завършва Английска филология. Животът ги събира през 1953 година в Българското национално радио – редакция „Предавания за чужбина”, където Мориц вече е стар вълк, а Марко едва начева първата си работа. От тогава до смъртта на Мориц в Израел през 1992 година те са неразделни и пишат почти всеки ден заедно.
Не смятали да пишат за деца. "Нас винаги са ни интересували съвременните проблеми и като хумористи сме търсили смешните явления в живота. Дълго време се опитвахме да намерим ъгъла, от който смешното изпъква най-ясно. Докато един ден открихме, че детската гледна точка е изключително удобна", пишат те. Днес детските им филми и книги са част от родната класика в киното и литературата. А артистичният им псевдоним е име на детски градини и ясли.
(Мориц Йомтов (1921-1992) и Марко Стойчев (1931-2006))
Мориц Йомтов е роден в София (1921 г.) и е десет години по-голям от Марко Стойчев, роден във Варна, но винаги живял в София. Мориц завършва Американския колеж и следва химия, Марко завършва Английска филология. Животът ги събира през 1953 година в Българското национално радио – редакция „Предавания за чужбина”, където Мориц вече е стар вълк, а Марко едва начева първата си работа. От тогава до смъртта на Мориц в Израел през 1992 година те са неразделни и пишат почти всеки ден заедно.
Не смятали да пишат за деца. "Нас винаги са ни интересували съвременните проблеми и като хумористи сме търсили смешните явления в живота. Дълго време се опитвахме да намерим ъгъла, от който смешното изпъква най-ясно. Докато един ден открихме, че детската гледна точка е изключително удобна", пишат те. Днес детските им филми и книги са част от родната класика в киното и литературата. А артистичният им псевдоним е име на детски градини и ясли.
(Мориц Йомтов (1921-1992) и Марко Стойчев (1931-2006))
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 26 of 26 reviews
August 1, 2024
Книгата е отлична, а сериалът по нея - неостаряваща българска детска класика.
Не знам, дали съвременните деца ще я приемат за своя, така както я приехме ние, но силно се надявам, че това ще се случи! В нея има много важни уроци, които всички трябва да усвоим, растейки ден след ден. ;)
Братя Мормареви чудесно са описали децата, с възрастните малко не им се е получило, сухареят.
Цитат
" ... и тъй всяко момче, е всъщност бъдещ мъж, поет или моряк!"
Не знам, дали съвременните деца ще я приемат за своя, така както я приехме ние, но силно се надявам, че това ще се случи! В нея има много важни уроци, които всички трябва да усвоим, растейки ден след ден. ;)
Братя Мормареви чудесно са описали децата, с възрастните малко не им се е получило, сухареят.
Цитат
" ... и тъй всяко момче, е всъщност бъдещ мъж, поет или моряк!"
December 27, 2020
Много увлекателна книга! Историята е много лека и интересна за четене. Книгата е като една машина на времето, която ти показва колко хубаво нещо е детството. Колко забавно и трудно може да бъде порастването, но изпълнено със незабравими и мили спомени.
Повече в блога Книжно кътче: https://knizhnokatche.blogspot.com/?m=1
Повече в блога Книжно кътче: https://knizhnokatche.blogspot.com/?m=1
November 19, 2016
Къде са ми детските книжки...? Ето ги! Великите Братя Мормареви! Варненското дуо Марко Стойчев и Мориц Йомтов, без чиито сценарии българското кино просто нямаше да е същото, а детството на отминалите поколения вероятно щеше да си остане до голяма степен недокументирано. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
June 17, 2022
За пореден път си припомням защо толкова обикнах хумора на Братя Мормареви като дете.
January 24, 2017
Васко да Гама е филм, който на всеки няколко години гледам пак. Тази година бе от тях. Затова и не се поколебах спонтанно да купя книгата. И затова още след първите няколко страници съжалих.
Забелязвам тенденцията да се поощрява какво ли не на база носталгия и спомени от детството. И тази книга не прави изключение. Хората, дали 4 и 5 звезди очевидно скоро не са гледали филма. Или изобщо не са го гледали. Или са сериозно наивни. Защото това е един от онези случаи, в които мога с чиста съвест да кажа еби й майката на книгата, гледай филма.
За наивната корица, то се знае, рисувана от жена, няма да кажа нищо, но това е също един от онези случаи, в които е добре за книгата да се съди по корицата, защото тя доста издава какво може да се очаква от съдържанието.
Не знам братя Мормареви дали си спомнят сценария си, или са писали книгата малко по памет, но бих казал, че дали от възрастта или от друго, нещо в сюжета е започнало да се измята към онова, което не можеш да сбъркаш никога - вкиселяването у хората в следствие на житейска обремененост. Всъщност на места толкова си личи стиловата нехомогенност, че няма как да не забележиш, че единия от "братята", не знам точно кой, е голям дървар и досадно пунктоален в описания на неща, които нямат нищо общо с детския свят и не бива да го касаят. И тук идва един много фундаментален момент - тоталната обърканост на книгата по отношение на аудиторията й. Защото филмът беше детско-юношески, а книгата изобщо не е. По-скоро се опитва да върне спомените на онези, които едно време са били деца и юноши, а сега са ошмулени от живота труженици с отчайваща нужда от глътка мили спомени за едно по-добро и безгрижно време. Аз лично на шестгодишния си син книгата не бих я чел. Но бих му пуснал филма на драго сърце.
В общи линии тази творба не ме грабна с нищо, не ми върна спомени за нищо и не ми предизвика нищо емоционално или сантиментално. По-скоро ме подразни с несъстоятелността си и откровено изменените моменти на твърде много места, в това число и самите герои. Защото едно от нещата, които не очаквам от Женя, когато го познавам като цайсат дебелак зубър, е още в началото да почне да говори все едно е шибания Картман.
Забелязвам тенденцията да се поощрява какво ли не на база носталгия и спомени от детството. И тази книга не прави изключение. Хората, дали 4 и 5 звезди очевидно скоро не са гледали филма. Или изобщо не са го гледали. Или са сериозно наивни. Защото това е един от онези случаи, в които мога с чиста съвест да кажа еби й майката на книгата, гледай филма.
За наивната корица, то се знае, рисувана от жена, няма да кажа нищо, но това е също един от онези случаи, в които е добре за книгата да се съди по корицата, защото тя доста издава какво може да се очаква от съдържанието.
Не знам братя Мормареви дали си спомнят сценария си, или са писали книгата малко по памет, но бих казал, че дали от възрастта или от друго, нещо в сюжета е започнало да се измята към онова, което не можеш да сбъркаш никога - вкиселяването у хората в следствие на житейска обремененост. Всъщност на места толкова си личи стиловата нехомогенност, че няма как да не забележиш, че единия от "братята", не знам точно кой, е голям дървар и досадно пунктоален в описания на неща, които нямат нищо общо с детския свят и не бива да го касаят. И тук идва един много фундаментален момент - тоталната обърканост на книгата по отношение на аудиторията й. Защото филмът беше детско-юношески, а книгата изобщо не е. По-скоро се опитва да върне спомените на онези, които едно време са били деца и юноши, а сега са ошмулени от живота труженици с отчайваща нужда от глътка мили спомени за едно по-добро и безгрижно време. Аз лично на шестгодишния си син книгата не бих я чел. Но бих му пуснал филма на драго сърце.
В общи линии тази творба не ме грабна с нищо, не ми върна спомени за нищо и не ми предизвика нищо емоционално или сантиментално. По-скоро ме подразни с несъстоятелността си и откровено изменените моменти на твърде много места, в това число и самите герои. Защото едно от нещата, които не очаквам от Женя, когато го познавам като цайсат дебелак зубър, е още в началото да почне да говори все едно е шибания Картман.
May 12, 2016
Много свежо, много весело! На моменти си има смях на глас. Книгата връща по прекрасен начин в детството. Изобщо не съжалявам, че посегнах към нея пак!
April 1, 2017
Прекрасна, прекрасна книга! Признавам си, че не съм гледал сериала, но го почнах паралелно с книгата. Всичко е толкова истинско, все едно можеш да го пипнеш. А Варна е любов, пък който не иска, да не я харесва!
March 11, 2014
Билет към детството и към всички най-хубави детски спомени. Чете се на един дъх, с великолепен хумор, преплитащ се с актуалния дух на времето. А и книгата "никак не е само за деца".
November 12, 2016
Книгите, с които израснахме и станахме хора :)
January 19, 2025
Книгата ме върна към детството по един невероятен начин! Почувствах носталгия, че не съм я прочел тогава. Много ми хареса, въпреки че действието се развива в старата морска столица.
Read
November 12, 2016Признавам, че не съм я чела навремето, сериала също гледах от дъжд на вятър, така че сега, на вече много далечна от детската и тийнейджърската възраст, се чудех как ще я възприема. В първия ден, когато започнах да я чета, не вможех да я оставя, към полунощ се заставих да спра, за да поспя все пак няколко часа. Обичам да чета такива книги - книги, чието действие като хронология се развива по времето на соца, но всъщност са хроника на едно истинско детство. Детство, изпълнено с невинни /и понякога не чак толкова невинни/ пакости, за които обаче "виновникът" винаги си поема отговорността и последствията. Детство без страх, детство без прекалена родителска загриженост, детство на приключения, детство, в което дори човек, който не е от семейството, може да издърпа ухото на едно дете заради извършена пакост - но може и да нахрани същото това дете с паница топла рибена чорба, просто защото точно тогава то е минало покрай него и е било гладно. На днешните 13-годишни медиите им казват "малчугани"; 13-годишните от времето на героите в тази книга вече смятат себе си за мъже и /почти/ жени. И въпреки това, те успяват да бъдат едновременно деца и "малки възрастни", да не изгубят желанието си за дребни пакости, но и да знаят докъде могат да стигнат.
Затваряйки последната страница, усещам, че не искам книгата да свършва. Толкова е жива, топла, вълнуваща. Четеш - и сякаш чуваш гласовете на тримата приятели. Разлистваш страниците, гледаш синята корица - и сякаш си там, на кораба и се носиш по вълните. Няма дори един момент от тази книга, който да не ми е харесал - независимо дали е "училищен" или "морски". Вярно е, че тази книга е - и ще си остане - една от най-добрите български детски книги. Но тя е книга не само за детството. А за доверието, приятелството, честта и честността, за решителността да направиш това, което исках. Не помня много от филма, но през последните около 50 страници в ума ми непрекъснато се въртеше един ред от песента от филма - "Въпрос на мъжка чест, не на игра". На чест, и на честност, бих казала. На ня��олко пъти ми ставаше криво, когато си мислех, че приятелството между трите момчета ще свърши, и се зарадвах, когато то оцеля. Тъжно е, ако понятия като чест, вярност и приятелска подкрепа останат само "отживелица" от книгите, затова се радвам, че и днес има истории, които ни ги припомнят.
"Лятото, което мина, никога нямаше да се повтори" - така завършва тази книга. И това е тъжно, но и хубаво. Нищо не може да се повтори наистина, нищо не може да бъде отново същото. Но ценните уроци са научени, а приключенията всеки може и сам да си създаде...
Затваряйки последната страница, усещам, че не искам книгата да свършва. Толкова е жива, топла, вълнуваща. Четеш - и сякаш чуваш гласовете на тримата приятели. Разлистваш страниците, гледаш синята корица - и сякаш си там, на кораба и се носиш по вълните. Няма дори един момент от тази книга, който да не ми е харесал - независимо дали е "училищен" или "морски". Вярно е, че тази книга е - и ще си остане - една от най-добрите български детски книги. Но тя е книга не само за детството. А за доверието, приятелството, честта и честността, за решителността да направиш това, което исках. Не помня много от филма, но през последните около 50 страници в ума ми непрекъснато се въртеше един ред от песента от филма - "Въпрос на мъжка чест, не на игра". На чест, и на честност, бих казала. На ня��олко пъти ми ставаше криво, когато си мислех, че приятелството между трите момчета ще свърши, и се зарадвах, когато то оцеля. Тъжно е, ако понятия като чест, вярност и приятелска подкрепа останат само "отживелица" от книгите, затова се радвам, че и днес има истории, които ни ги припомнят.
"Лятото, което мина, никога нямаше да се повтори" - така завършва тази книга. И това е тъжно, но и хубаво. Нищо не може да се повтори наистина, нищо не може да бъде отново същото. Но ценните уроци са научени, а приключенията всеки може и сам да си създаде...
January 2, 2023
„Васко да Гама от село Рупча“ на Братя Мормареви е страхотен приключенски роман за деца, показващ детския живот във Варна от перспективата на момчетата. Често се засягат, понякога наистина недообмислени, думите –„Ха на бас!“ и колко е важно да си държиш на думата. Учи се урока, че в „играта“ на „Ха на бас“ единият винаги е измамник, а другия глупак. Учи се как да се криеш и избягах от хулигани, как да припечелиш някой лев, от продажба на плодове от лозето на дядо ти, как да се качиш на кораб незабелязан и дълго време да пътуваш на него.
Тази книга ме накара да се замисля върху твърдението, че ако едно дете е буйно и непослушно като малко, то когато порасне като възрастен ще бъде спокойно и уравновесено, а точно обратното се случвало с децата, които като малки са спокойни и примерни. Продължавам да се питам дали това е просто оправдание на непослушните деца и възрастни, които са били такива като малки, или наистина има капка истина, или дори повече в това твърдение. Въпросът ми е да се притеснявам ли или не‽
А ако искате да разберете какво означава израза – „Да лъжеш като моряк“, то тогава ще ви се наложи да прочетете книгата, за да разберете.
Тази книга ме накара да се замисля върху твърдението, че ако едно дете е буйно и непослушно като малко, то когато порасне като възрастен ще бъде спокойно и уравновесено, а точно обратното се случвало с децата, които като малки са спокойни и примерни. Продължавам да се питам дали това е просто оправдание на непослушните деца и възрастни, които са били такива като малки, или наистина има капка истина, или дори повече в това твърдение. Въпросът ми е да се притеснявам ли или не‽
А ако искате да разберете какво означава израза – „Да лъжеш като моряк“, то тогава ще ви се наложи да прочетете книгата, за да разберете.
December 26, 2016
Чудесна история, която те връща в детството. Искрено се смях на не една и две ситуации в романа. Въпреки, че действието се развива във Варна и морето е ключов елемент от повествованието - върви чудно с обилна доза. коледно настроение :)
November 23, 2014
Много се забавлявах.
August 2, 2022
Морето, мечтите, приятелството
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Поколенията се сменят, а годините променят перспективите и носят все нови и нови предизвикателства. Но детството си е детство и почти винаги преминава бурно, с много вълнения и битки, които трябва да развият в младите воля и достойнство. И винаги е сложно, поне докато не дойде моментът за команда „Пълен напред!“ и новоизградената личност да вземе властта над собствените си чувства, идеи и желания. Но това е прекалено сериозно… Ако става въпрос за Братя Мормареви и техните прекрасни книги за млади читатели, детството придобива вълшебна окраска, неподвластна на времето и промените. Затова никак не е чудно, че точно те се четат с незатихващ интерес и предават от родители на деца. Това са любими книги от моето детство и лесно биха се превърнали в любими на днешните деца, заради същите тези предизвикателства на живота, които не допускат бягство от приключенията. „Васко да Гама от село Рупча“ („Сиела“, 2016) има почти съвършен ореол и е чудесен пример за изпитанията и взетите решения. Дали си честен или послъгваш, дали имаш силата да превъзмогнеш моментните трудности, да подадеш ръка на приятел и сам да изпиташ горчивината на неуспехите – това е реалността, с която трябва да се сбориш, за да постигнеш мечтите си.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Поколенията се сменят, а годините променят перспективите и носят все нови и нови предизвикателства. Но детството си е детство и почти винаги преминава бурно, с много вълнения и битки, които трябва да развият в младите воля и достойнство. И винаги е сложно, поне докато не дойде моментът за команда „Пълен напред!“ и новоизградената личност да вземе властта над собствените си чувства, идеи и желания. Но това е прекалено сериозно… Ако става въпрос за Братя Мормареви и техните прекрасни книги за млади читатели, детството придобива вълшебна окраска, неподвластна на времето и промените. Затова никак не е чудно, че точно те се четат с незатихващ интерес и предават от родители на деца. Това са любими книги от моето детство и лесно биха се превърнали в любими на днешните деца, заради същите тези предизвикателства на живота, които не допускат бягство от приключенията. „Васко да Гама от село Рупча“ („Сиела“, 2016) има почти съвършен ореол и е чудесен пример за изпитанията и взетите решения. Дали си честен или послъгваш, дали имаш силата да превъзмогнеш моментните трудности, да подадеш ръка на приятел и сам да изпиташ горчивината на неуспехите – това е реалността, с която трябва да се сбориш, за да постигнеш мечтите си.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Read
April 20, 2021".. но лятото, което мина, никога нямаше да се повтори."
И на финала в главата ми звучи Миряна Башева.
Тече, всичко тече
времето няма бряг и ни влече.
Няма как.
И тъй — всяко момче
всъщност е бъдещ мъж, поет
или моряк.
Всеки малък мъж мечтае
миг поне да е силен и сам.
А моретата не са до колене —
дори на голям.
Растем и пак ще растем,
но заедно с теб!
Приятел с теб съм днес
и утре, и до край!
Въпрос на мъжка чест,
не на игра.
Тече, всичко тече
времето няма бряг и ни влече.
Няма как.
И тъй — всяко момче
всъщност е бъдещ мъж, поет
или моряк.
А морякът иска да е
капитан, смел капитан.
Капитанът иска да е
Магелан. Поне Магелан!
Растем и пак ще растем,
но заедно с теб!
Приятел с теб съм днес
и утре, и до край!
Въпрос на мъжка чест,
не на игра.
И на финала в главата ми звучи Миряна Башева.
Тече, всичко тече
времето няма бряг и ни влече.
Няма как.
И тъй — всяко момче
всъщност е бъдещ мъж, поет
или моряк.
Всеки малък мъж мечтае
миг поне да е силен и сам.
А моретата не са до колене —
дори на голям.
Растем и пак ще растем,
но заедно с теб!
Приятел с теб съм днес
и утре, и до край!
Въпрос на мъжка чест,
не на игра.
Тече, всичко тече
времето няма бряг и ни влече.
Няма как.
И тъй — всяко момче
всъщност е бъдещ мъж, поет
или моряк.
А морякът иска да е
капитан, смел капитан.
Капитанът иска да е
Магелан. Поне Магелан!
Растем и пак ще растем,
но заедно с теб!
Приятел с теб съм днес
и утре, и до край!
Въпрос на мъжка чест,
не на игра.
November 12, 2020
История – 9/10
Идея – 9/10
Изпълнение – 10/10
Интрига/Темпо – 8/10
Герои – 7/10
Стил на писане (За жанра) – 10/10
Eлементи на изненада – 6/10
Емоционален заряд – 8/10
Теми за размисъл – 8/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 8/10
Идея – 9/10
Изпълнение – 10/10
Интрига/Темпо – 8/10
Герои – 7/10
Стил на писане (За жанра) – 10/10
Eлементи на изненада – 6/10
Емоционален заряд – 8/10
Теми за размисъл – 8/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 8/10
October 26, 2018
Страхотна книга!
April 15, 2020
Missing my childhood 💔
December 24, 2020
Чудесна книга! Както и сериала...
Върна ме към местата, където съм израстнал - кв. Чайка, Морската градина, Морска гара ... Морето!
Върна ме към местата, където съм израстнал - кв. Чайка, Морската градина, Морска гара ... Морето!
August 22, 2022
Reading this book and listening to the waves: priceless 🏝
October 13, 2023
Увлекателна, забавна и пълна с емоции. Страхотна книга!
December 29, 2023
Страхотна книга!Точно като всички книги на братя Мормареви,които съм прочела.
Много лека и толкова интересна.
Времето лети с приключенията на Васко.
Много лека и толкова интересна.
Времето лети с приключенията на Васко.
September 30, 2012
Не знам само в това издание дали го има любимия ми момент:
"... А ти какво твърдиш, че момчето няма баща, раждала го е леля му, още като госпожица!"
"... А ти какво твърдиш, че момчето няма баща, раждала го е леля му, още като госпожица!"
February 1, 2021
Тъй като не бях гледала сериала, прочетох книгата. Изпълнена е толкова истински, детски емоции и с толкова мъдрост.
Displaying 1 - 26 of 26 reviews