Tout passe

by Bernard Comment

Prix Goncourt de la nouvelle 2011.Une vieille dame qui s’apprête à partir avec ses secrets, dans le calme d’une piscine. Un lecteur dans une bibliothèque numérique, par temps de panne électrique. Un homme dans une chambre d’hôtel, au bord de la plage, sous la pluie, qui n’attend qu’un improbable fantôme. Un veuf qui enterre méthodiquement sa richesse. Un fils qui s’interroge sur un père qu’il n’a pas connu ou presque. Un écrivain soucieux de ses brouillons. Les retrouvailles d’un couple qui n’a jamais vraiment existé. Les conséquences tragiques d’une fausse annonce. Un entraîneur qui abandonne son équipe en plein match. À chaque fois, des bribes de passé se dévoilent, et une interrogation se pose, sur le futur et ce qu’il convient de lui transmettre ou non.Que retient-on d’une vie ? De sa propre vie ? Qu’est-ce qui en restera ? Quelles traces laisser ? Comment infléchir le destin ? Dans un monde qui change, où les codes sont parfois vidés de leur sens, où la continuité est peut-être une illusion qui fait naufrage, les personnages inventés par l’auteur de cette toile d’araignée essaient de faire le point (comme on dit aussi d’une caméra). Pas forcément pour y voir clair. Mais pour garder les yeux ouverts, avant la nuit, et dans la nuit.

Genres: Short Stories, French Literature, France

144 pages, Paperback

First published June 16, 2011

Reviews

[Елвира]

Няма смисъл да оценявам нещо, което ми се стори пълно губене на време. Продължавам да не намирам стойностен майстор на разкази, освен Съмърсет Моъм. Нищо не извлякох от тези в случая, бяха отегчителни и ми се видяха безсмислени.

[Rebecka · Rating 4 out of 5]

Some of these stories are really great, and the overall language is very pleasant, even if some story at the beginning was quite bland (because I can't remember it). The stories didn't feel pointless like I think they do in some collections of short stories, and -- they have actual endings! No laziness here.

Very little feelgood in this one. Quite a lot of bitterness. It has my stamp of approval.

[Etienne · Rating 2 out of 5]

Je n'ai pas du tout aimé le style de ce livre. Le style d'écriture est inutilement chargé et cela le rend désagréable à lire, mais c'est surtout le manque d'intérêt des histoires et l'absence totale de chute (on serait en droit d'en attendre une dans des nouvelles) qui fait de ce livre un échec à mes yeux. Je laisse deux étoiles, je donne la chance au coureur en partie, car je n'ai lu que le quart du livre avant de le mettre de côté. Peut-être ai-je raté les meilleures nouvelles, mais j'en doute...

[Marc Snyder]

Won the Prix Goncourt for the short story

[Sevi Salagianni · Rating 2 out of 5]

Όχι, όχι, όχι. Οι ιστορίες ήταν κάπως ημιτελείς, σαν να έπρεπε να αναπτυχθούν, αλλά κόβονταν απότομα.

Με πλάνεψε ότι είχε κερδίσει βραβείο Κονκούρ και το αγόρασα σε ένα μπαζάρ.

[Scull17 · Rating 2 out of 5]

Certaines de ces nouvelles basculent dans la fausse sentimentalité, à mon avis.

[Le Dizes · Rating 3 out of 5]

Les récits m'ont partiellement déçus, mais la dernière histoire remonte la note car j'ai été très touchée.

[Lyudmila Spasova · Rating 4 out of 5]

"Всичко отминава" ('Tout passe', 2011) от швейцарския писател Бернар Коман, Издателство "Сонм", 2016 г.
Преводач: Рени Йотова

През 2011 година Бернар Коман получава наградата "Гонкур" за този роман и на срещата с него по време на Международния литературен фестивал се пошегува, че единственото хубаво у въпросното отличие е, че след като го получиш вече спираш да го очакваш.

Книгата се състои от девет истории, които според него могат да бъдат четени като отделни разкази. И все пак тя е роман, въпреки че героите във всяка една от тях
са различни. Обединяват ги темата и тонът.

Темата е преходността, както подсказва заглавието, и какво остава след един човешки живот, какво завещаваме на децата или близките си. Не съм сигурна, че улових всички свързващи нишки между историите. Коман, както Хемингуей, вярва, че най-важното в една добре разказана история, е неизказаното, онова, "което можем да прочетем между редовете". Обединяващото между протагонистите е близостта им със смъртта, в смисъл, че те се приближават към края си или че са станали пряка или косвена причина за смъртта на обичани от тях хора. Единствено героят от "Фал" няма такова преживяване. Той е главният треньор на много успешен футболен отбор, но напуска ключов мач в разгара му.Доката обикаля Коимбра, съзерцава тигрите в зоопарка, заключени и лишени от възможността да изразят огромната си необуздана сила, внезапно в последния пасаж си припомня, че баща му също така неочаквано и без всякакво обяснение си е тръгнал, изоставил ги е и скоро след това майка му е купила пиано, на което той ще се научи да свири Шуберт. Ето защо Шуберт звучи в съзнанието му след бягството от мача. И тук присъства фигурата на тръгващия си баща.

Една много възрастна жена плува в басейна в градината си и прави равносметка на живота си. Всичките и деца и внуци са добре, осигурени, градината е толкова красива, но тя си спомня мъчително изкачване във вкочаняващ студ и си мисли колко различна е дъщеря и от двамата и сина и как никой никога не е разбрал колко тя не прилича на никой друг в семейството. Син присъства на погребението на баща си, когото почти не помни, зашото този баща е издъЪржал сина си, ала така и никога не е пожелал истински да го види. Но за това има основателна причина, такава, за която синът не би могъл да предположи. Жена, трудно минава през дните си, нощите и са безсънни, защото чувството за вина към сестра и е много остро. Възрастен мъж погребва богатството си в тунел под градината си.Още един баща, който фигуративно предава децата си. Но.защо? Понякога само едно изречение може да ни подскаже какво се е случило и ако го пропуснем, историите ни звучат като безсмислици.

Героите на този роман с 9 "части" са често самотници, които бягат от спомените си и от отговорност, за която дори не подозират. Две от историите са постапокалиптични. Едната от тях, а именно финалната в романа, е за една изцяло дигитална библиотека в бъдещето, където вместо книги има само екрани, но повреда в енергозахранването прави посетителите затворници в огромното помещение, защото вратите се затварят и не знаем кога и дали ще се отворят.
Така цикълът завършва с въпроса за бъдещето на книгите, за това какво и как ще завещаем от знанията си на бъдещето.

"...онова, което не се отчита, е, че една библиотека се състои предимно, да не кажа основно от непрочетените, а не от вече прочетените от нас книги...
състои се от всички онези книги, които навярно само сме разлистили, попрочели сме нещо оттук-оттам, но сме решили да си ги запазим за по-късно, за да прочетем в бъдеще....
Точно тези книги, непрочетените, са много важни, те са безценна компания, примамлив хоризонт, обещание за бъдеще, стоят в очакване, редът им може да дойде всеки момент, превръщат се в част от вас, понякога са истинско голямо начинание, поредица от дебели томове, цял един свят за покоряване, за по-късно, колко е хубаво да можеш да си кажеш по-късно, да, по-късно..."

Романът изисква четене и препрочитане. Подгответе се за интригуваща интелектуална главоблъсканица!