What do you think?
Rate this book
Ариф и Рамзина
Ариф, българомохамеданин от малко родопско градче се жени за втори път на двадесет години за Рамзина. Дали мечтите за щастлив семеен живот на младата девойка ще се сбъднат?
First published January 1, 1957
24 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
June 23, 2014
Един ден, ровейки в сандък с книги в мазето на баба ми, вниманието ми бе привлечено от твърдите корици на книга с турско-арабски имена в заглавието. Турски имена в заглавие на книга от 1950те??? Интуицията ми подсказа, че съм попаднал на заровено съкровище.
Въпреки че е написан през един от най-тежките за българското изкуство периоди, годините на сталинизма, този роман категорично се отличава от цялата литературна продукция, бълвана от конвейера на тоталитарния режим. Ритъмът му е като на филм от същата епоха – епохата на неореализма. По-късно разбрах, че авторът е бил филмов сценарист, написал през 1929 сценария за първия филм за септемврийското въстание, който не е бил допуснат до екран от цензурата на Царство България. Всички главни герои без един са българомохамедани. Описани не в изкуствените клишета на соцреализма, а като истински, живи, пълнокръвни хора със своите достойнства и недостатъци.
И за да не ви развалям удоволствието от четенето, само ще ви кажа, че за мен това е един от шедьоврите на българската литература на ХХ век, наравно с върхове като „Тютюн“ и трилогията „Илинден“. Мисля, че причината да не достигне тяхната известност, е маргиналната обществена роля на главните му герои. И точно това е тайната пътека, по която се промъкна в сърцето ми.
Въпреки че е написан през един от най-тежките за българското изкуство периоди, годините на сталинизма, този роман категорично се отличава от цялата литературна продукция, бълвана от конвейера на тоталитарния режим. Ритъмът му е като на филм от същата епоха – епохата на неореализма. По-късно разбрах, че авторът е бил филмов сценарист, написал през 1929 сценария за първия филм за септемврийското въстание, който не е бил допуснат до екран от цензурата на Царство България. Всички главни герои без един са българомохамедани. Описани не в изкуствените клишета на соцреализма, а като истински, живи, пълнокръвни хора със своите достойнства и недостатъци.
И за да не ви развалям удоволствието от четенето, само ще ви кажа, че за мен това е един от шедьоврите на българската литература на ХХ век, наравно с върхове като „Тютюн“ и трилогията „Илинден“. Мисля, че причината да не достигне тяхната известност, е маргиналната обществена роля на главните му герои. И точно това е тайната пътека, по която се промъкна в сърцето ми.
Displaying 1 of 1 review