В този роман ще разкажем някои приключения на една студентка по история от двайсет и четвъртия век. Ще се разказва още за машини на времето и за бъркотиите във времето, които не може да не настъпят, щом в неговия ход се намесват хора и машини. Нека читателят не се безпокои, ако някои неща му се сторят немотивирани и неясни, те и на автора се струват такива. Времето е основа и на яснотата в нашия живот — обърка ли се то, обърква се естественият ред на всичко. Този естествен ред на нещата обаче съвсем не е природен. Човекът сам си е измислил едно време, сковал си е от него рафтове, етажерки, долапи и скринове, та да подрежда в тях едно подир друго собствените си ръко– и неръкотворни дела, докато истинското, вселенското време вероятно представлява само една безначална и безкрайна полица, на която, където и да туриш нещо, все няма да знаеш къде точно се намира. Ето защо с изобретяването на машината на времето човекът би объркал само собственото си време, не и вселенското. За вселенското време няма да е никак противозаконно един роман като този изобщо да не прилича на роман и да започне например с третата си глава вместо с първата. Не е нелогично да си остане и недовършен, защото дори според законите на нашето мислене не е възможно за днешния читател да бъде завършено едно действие или събитие, което ще се разиграе чак след няколко века. И така: не обвинявайте автора за бъркотията, която се е осмелил да ви поднесе! Тя си е наша, човешка.
„Незавършеният роман на една студентка“ е много хубава и забавна фантастика! В нея става дума за пътуване във времето. Главната героиня е студентка по история от 24-ти век, която се връща в отминали времена с научноизследователски цели, но същевременно се забърква в интересни приключения... Романът е написан с приятно чувство за хумор, както и съдържа мъдри мисли.
„— Искаш да вземеш хляба на писателите ли? — пак така предпазливо се пошегува мъдрецът. — Народът не ходи в театъра за техните пиеси, а да види как накрая боговете раздават справедливост. Защото… къде другаде да я види?“
„Единствено фантастиката позволяваше да се приемат сериозно невероятни неща…“
„След онази случка той бе станал читател на фантастични романи, а за читателите на фантастиката, също както и за авторите ѝ, нямаше вече нищо невъзможно.“
Няколко остроумни заглавия на глави не оправдават огромното количество от най-откровения и скучен сексизъм, зле прикрит като опит за сладък хумор. Препоръчвам ви я ако сте в настроение за нещо разочароващо, но нито изненадващо, нито животосъсипващо. Meh
Чудесна фантастика. Забавна, изненадваща и в същото време реалистична. Критика на времето и обществото, в което е писана, но същевременно напълно актуална и в момента. А който казва, че цензурата е била безмислосто жестока през соца, задължително да я прочете и да си говорим пак :)