Помни войната!

by Борис Дрангов

"Бъди възторжен идеалист: смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертвуване"

Genres: History

100 pages, Paperback

First published January 1, 1927

Reviews

[Бранимир Събев · Rating 5 out of 5]

Хубава и ценна книга от бележит български офицер. Особено глави като "Свойства на тълпата" и "Черти на българина", писани преди век и нещо, а актуални и до днес, са звучен шамар по народопсихологията ни, отекващ през десетилетията.

[Georgi · Rating 4 out of 5]

Гледам снимката на Борис Дрангов на корицата и си мисля… къде ли съм виждал тези очи, от които не мога да отделя поглед. След известно време си отговарям: никъде. Никъде не съм ги виждал, защото това са ясните, смели до безумие и твърди като скала очи на офицер от онази България, която безвъзвратно изгубихме. Многократно ще се връщам към снимката от корицата и оттам неизменно ще ме гледа стройната фигура на Дрангов. Ситните бръчки по лицето му, възрожденският мустак, изрядната и изключително семпла униформа с единствено украшение георгиевски Кръст за храброст. Това е той, българският офицер, който изуми света с подвизите си и който – след две балкански войни – поведе хората си и във вихъра на Световната. Със същата твърдост и решителност, с която само три години по-рано се бе изправил срещу Османската империя.

Цялото ревю: https://bibliotekata.wordpress.com/20...

[Ангел Златков · Rating 5 out of 5]

Книгата на книгите!
Наръчник не само за войната, а за живота.

"Единствена и всемощна добродетел е самоотвержеността, сиреч способността спокойно да умираме ; търпеливо да страдаме; никога и от нищо да не се отчайваме; истината открито да изповядваме; грешките си първи да признаваме; смело сами да се решавам ; отговорност за подчинените и за себе радостно да поемаме; личността си в службата да не месиме; без гордост да началствуваме; без раболепство да се подчиняваме; всякога усърдно да работиме; всички закони честно и безукорно да изпълняваме; каквито сме такива да се показваме; за всичко способни да не се смятаме; ако е полезно за делото и младшия да слушаме."

[Петър Стойков · Rating 4 out of 5]

Дали страната ни печели или губи от бесния национализъм и военолюбие в началото на 20ти век може да се спори безкрайно.

От една страна, тия настроения може би помагат на България да обедини някаква голяма част от земите, населявани от българско население в една държава и да оцелее през тоя турбулентен период в Европа и по-специално на Балканите.

От друга обаче, дали точно тоя бесен национализъм и военолюбие не водят до 2 балкански войни, до участието ни от губещата страна в 2 световни войни, както и до 3 национални катастрофи? Щото каквото и да пише в учебниците по история на сериозните историци е ясно, че България започва Втората балканска война и съвсем не е "света вода ненапита" както като външна политика, така и като поведение в завладените територии във всички тия конфликти.

Безспорен обаче остава факта, че трудните времена произвеждат корави и истински мъже и "Помни войната - съвети за строеви офицери" е книга именно за такива. Съветите на полк. Борис Драганов може да са специфични за офицери и за начина на водене на бойни действия през периода, но всъщност голяма част от тях са приложими във възпитанието и мисленето на всеки един мъж и всеки един началник към подчинените му. Някои мъдрости остават вечни.

[Yanko Velkov · Rating 4 out of 5]

За първи път чух за книгата в един от епизодите на "Операция Слава", когато Росен Петров я спомена, но се докоснах до страниците й години по-късно в настоящото й издание.
Няма да си кривя душата - трудна е за четене. Това не са типичните спомени от войните, в които се пренасяме в окопите, прикриваме се от оръдейната стрелба или атакуваме "на нож". Това е - както си казва и името - наръчник за офицери. Един вид - учебник. В него са дадени точни наставления за работата на един български офицер в на практика всичи възможни ситуации. Всичко е казано в прав текст - кратко и отсечено, обилно подкрепено с народни пословици и поговорки. За мен най-интересно беше да се докосна до ценностната система и начина на мислене на един изключително интелигентен и образцов офицер от преди вече над 100 години. Не ме изненадва това, че войниците му са пишели с ножовете си в скалите "Аз служих при Дрангов" - ако имаше начин да се пренеса от 2020-та - назад в онова време, то бих го намерил, козирувал и питал "На къде?".

[Plamen Sofroniev]

A book that any man must read. It outlines the wisdom of the Bulgarian military officer - the values and discipline.

[Falshiv Geroi]

Нито заслуги, нито дарби издигат личността, а най-често – тъпата съвест, робски ум, презрението към честта и светостта на човека. В стремежа си бързо да се издигне и лесно да забогатее, тя изгуби гражданската доблест и чувството за дълг. Беззаконие, недоверие, самонадеяност, бездушно изпълнение и страх от отговорност често се превръщат в основи на живота. Крушата не пада по-далеч от крушката. „Земята ни е рай – само да има ред и правда в този край. Злосторник да не може да минава за светец, възвишеният – за луд!“

[Христо Иванов · Rating 5 out of 5]

Велика книга! Наръчник валиден както за строевия офицер, така и за достойния живот извън войската.
Наръчник особено актуален днес, възпитаващ както индивидуалната личност за собственото битие, така и лидерът за отговорностите които носи, защото "времето не изменя човешкото сърце".

Чест, решимост, самоотверженост... величие!
„За тази цел насъщно необходими са нравствени великани, мъже волни, предприемчиви, храбри, упорити, възторжени идеалисти, смели до безумство, влюбени в България до фанатизъм, честни до самоотверженост — българи с характер, железен, непоколебим, възвишен.“

Изключителна книга, която разкрива частица от онази мощна и всепобедна харизма, присъща на офицера, заради която негов подчинен изписва с ножа си върху скала думите „Аз служих при Дрангов“, а началникът му казва „Мечтая за деня, в който ще служа под командването на Дрангов“.

[Pavel Kanazirev · Rating 4 out of 5]

Книгата много ми хареса. Има цитати, които ми се иска всеки, който работи с хора да прочете. Например:
"Доверявай се на подчинения. Доверието прави обноските по-нравствени, по-чисти, по-благожелателни. Закоравелото недоверие не разполага човека към честно изпълнение"

"Изяснявай обстановката, точно посочвай целта, давай на изпълнителя съответните средства, но не се меси в работата му, когато виждаш, че я върши съвестно. В боя и своята ще ти бъде достатъчна."

[Petya Stoyanova · Rating 5 out of 5]

Невероятна книга. Ако може повече хора да почерпят опит от нея......

[Zhivko Gadev · Rating 5 out of 5]

Днес прочетох може би една от най-добрите книги, които съм чел през живота ми.

Ако за много хора “ Бушидо” или “ Изкуството на войната” е личната им библия то за българина това трябва ��а е “ Помни войната” на Дрангов.

Всеки един считащ се за българин или твърдящ че е патриот трябва да я е прочел поне веднъж в живота си.

Да не говоря за “политиците”, при тях тази книжка т��ябва да седи на бюрата им!

На 26 май 1917г. при артилерийски обстрел, подполковник Дрангов е тежко ранен и по-късно вечерта умира от раните си.

Последните думи на подполковник Борис Дрангов са също толкова вдъхновяващи колкото и делата му приживе:
“Колко много исках още да служа на България“.

* В смъртта няма нищо страшно, защото е сладко да се мре за България. -> Полковник Борис Стоянов Дрангов

Слава на героя!

[Radko Krastanov · Rating 5 out of 5]

Военнопедагогическият завет на полковник Дрангов не отстъпва по нищо на "Изкуството на войната". Напротив - установените към онзи момент чисто оперативни правила са обогатени с българската народна мъдрост и с житейския опит на автора. Повече от век по-късно е изумително колко малко се е променил нашенецът, описан в "Черти на българина". Очевидно чертите ни - и слабости, и достойнства, са непреходни. В "Свойствата на тълпата" пък Борис Дрангов демонстрира авангардни и изпреварили времето си познания относно социалната психология. Цялата книга е изпълнена с поговорки и народни мъдрости, но най-важен е самоотверженият и родолюбив дух, с който знаменитият български офицер е вдъхновявал подчинените си тогава и последователите си - сега.

[Ramis Myumyun · Rating 4 out of 5]

Истински учебник по достойнство, чест и чувство за дълг към родината! Ценно четиво разкриващо моралните устои на българската армия в нейния Следосвобожденски период и показващо първоизточника на нейната сила.

Между редовете е разлято не мастило, а достойнство и чувство за дълг, с които и самият автор е живял. Полковник Дранков пример за голям Българин, записал името си със “златни букви” в историята.

[Boris Dobrev · Rating 4 out of 5]

"Помни войната - съвети за строеви офицери" от Борис Дрангов

Един ценен учебник от едно отминало време. Написана от гениалния български офицер, тази малка книжка съдържа толкова подробни указания за подготовка на офицерския корпус. С ораторско майсторство, откритост, чистосърдечност и личния пример, който винаги дава, Дрангов се ползва с изключителен авторитет сред своите подчинени. Голям педагог и сърцевед, който войниците чувстват повече като добър баща, отколкото началник. Последните думи на подполковник Борис Дрангов са също толкова вдъхновяващи, колкото и делата му:

„Колко много исках още да служа на България!" 🇧🇬🎖️⚔️

[Ilia Markov · Rating 3 out of 5]

Добра книга, в която ярко прозира патриотизмът и личният морал на Дрангов

[Ivailo Nikolov · Rating 5 out of 5]

Доста добро четиво. Съветите на полковник Дрангов в една не малка степен имат приложение и в цивилния живот.