What do you think?
Rate this book
Лудият Лука
Съществува ли друг, нетленен и вечен свят, обитаван от нашите радости и надежди? Остават ли енергиите от човешките чувства след смъртта? А може би си луд, ако вярваш, че душата не умира?
С тези въпроси пътува героят от поредния роман на Емил Андреев Лудият Лука. Призован от мистичен женски глас, художникът Лука Каменов тръгва по следите на загадъчна икона, за да попадне в светилището Рокамадур, откъдето ще последват „случайни“ срещи, разкриващи неподозирани тайни. Така заедно с него и ние потегляме през времето и пространството — от бреговете на Дунава, през Франция и Италия, до Америка и обратно — отвъд историята, отвъд реалното и привидно нормалното.
След романите „Стъклената река“ и „Проклятието на жабата“
Емил Андреев отново ни въвежда в свят, населен с живи и завладяващи образи. С присъщия си приказен стил и чувство за хумор авторът ни съпричастява с техните страсти, сънища и любови и не ни оставя на мира, докато не прочетем книгата докрай.
С тези въпроси пътува героят от поредния роман на Емил Андреев Лудият Лука. Призован от мистичен женски глас, художникът Лука Каменов тръгва по следите на загадъчна икона, за да попадне в светилището Рокамадур, откъдето ще последват „случайни“ срещи, разкриващи неподозирани тайни. Така заедно с него и ние потегляме през времето и пространството — от бреговете на Дунава, през Франция и Италия, до Америка и обратно — отвъд историята, отвъд реалното и привидно нормалното.
След романите „Стъклената река“ и „Проклятието на жабата“
Емил Андреев отново ни въвежда в свят, населен с живи и завладяващи образи. С присъщия си приказен стил и чувство за хумор авторът ни съпричастява с техните страсти, сънища и любови и не ни оставя на мира, докато не прочетем книгата докрай.
390 pages
First published January 1, 2010
1 person is currently reading
15 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
February 11, 2020
Луд ли е Лука в търсене на истината.
Когато стане дума за Емил Андреев, първата ми асоциация е препратки към история на религията и изкуството, много детайлно описание на исторически места и задължително със Северозападна връзка. Другото, с което го свързвам е разкриване на някаква мистерия, граничеща, или преминаваща в паранормалното, около която се гради сюжетът. Точно такъв се оказа и този роман, но за мен дори с по-сполучливи попадения от един "Стъклената река" да речем, който му е най-известният. За мен писането тук е по-зряло, а свръхестественото е представено по-удачно. В същото време книгата на много места е описателна до степен на пътепис, което може да подразни читатели, които предпочитат по-бърза динамика на събитията и по-стегнати форми.
Освен, че езикът е по-изпипан от предни творби, които съм чел, тази е и някак по-сериозна. Няма как да е иначе с теми като: силата на любовта през времето и перипетиите и какво човек прави в нейно име; бащинството и грижата за поколенията като цяло; майката-закрилница ... и други не толкова силни като емигрантството на българи по света, актуална социална и политическа обстановка и тнт., които като спомагателна тема стоят малко като пришити и не толкова важни, колкото действително са.
Началото е едно гостуване във Франция и спомени от една война. Още тук ще ни стане ясно, че ще сме свидетели на преплитане на истории от миналото, които се развиват различно от очакваното. Веднага се подхваща и свръхестествената нотка, която няма да ни остави до края. Тя се случва естествено, тъй като Лука работи в ИК, която издава езотерична литература и на този етап предполагаме, че е повлиян от многото прочетени книги по темата. Много български автори използват и сюжети от плъзналите по европейските земи ереси на богомилите и тук има такива препратки, които не бих опредилил като натрапчиви, защото главният герой всъщност не се интересува от тях.
След първите по-запомнящи се епизоди прекарани в спомени за война и казарми, следват няколко такива на случайни срещи, придружени със спомени за миналото, по време на "туристическата обиколка" из френски крепости и местенца. Всъщност, за да не преразкавам сюжета, само ще отбележа, че тук беше частта, която не ми беше толкова интересна.
По-късно героят ни се завръща в България и с него се разходих в родния ми Видин. Отново твърде подробно описани до болка познатите ми места. Излишно е да споменавам, че това ще завърши на Баба Вида. И там започна най-интересното за мен. Намери се едно тефтерче, което ще ни свърже с история от миналото. От тук докрая мислех само за миналата история и тя за мен е ракетата носител на романа. Има го онова чувство на археолога, който трябва на всяка цена да разбере какво се е случило и какво общо има с неговия род. Да не кажа, че ми напомни на една "неведома" нишка, само че Северозападна, вместо Родопска. Тази ръка карти е много добре изиграна от Андреев и му печели раздаването, макар и с други не чак толкова силни карти.
Няколко думи за героите. Лука е единак, когато се запознаваме с него. Жената и детето са го напуснали и е преследван от видения и размисли за бог, свръхестественото и тнт. Не е типичен деен герой, а по-скоро такъв, който да ни разказва. Това се променя до края и съм доволен от развитието му. Останалите са също внимателно изградени.
Недоволен съм единствено, че някои събития и поведения на героите бяха твърде очевидно в помощ на сюжета. Като безконечните "случайни срещи" например. Оставям последно предупреждение, че ако не обичате подробни описания - това, а вероятно и Андреев като цяло - не е вашето. Ако пък не Ви дразнят препратките и допълнителната информация - то предполагам ще намерите позитивното в Лудият Лука. Може да го пробвате и за слушане го има също.
Когато стане дума за Емил Андреев, първата ми асоциация е препратки към история на религията и изкуството, много детайлно описание на исторически места и задължително със Северозападна връзка. Другото, с което го свързвам е разкриване на някаква мистерия, граничеща, или преминаваща в паранормалното, около която се гради сюжетът. Точно такъв се оказа и този роман, но за мен дори с по-сполучливи попадения от един "Стъклената река" да речем, който му е най-известният. За мен писането тук е по-зряло, а свръхестественото е представено по-удачно. В същото време книгата на много места е описателна до степен на пътепис, което може да подразни читатели, които предпочитат по-бърза динамика на събитията и по-стегнати форми.
Освен, че езикът е по-изпипан от предни творби, които съм чел, тази е и някак по-сериозна. Няма как да е иначе с теми като: силата на любовта през времето и перипетиите и какво човек прави в нейно име; бащинството и грижата за поколенията като цяло; майката-закрилница ... и други не толкова силни като емигрантството на българи по света, актуална социална и политическа обстановка и тнт., които като спомагателна тема стоят малко като пришити и не толкова важни, колкото действително са.
Началото е едно гостуване във Франция и спомени от една война. Още тук ще ни стане ясно, че ще сме свидетели на преплитане на истории от миналото, които се развиват различно от очакваното. Веднага се подхваща и свръхестествената нотка, която няма да ни остави до края. Тя се случва естествено, тъй като Лука работи в ИК, която издава езотерична литература и на този етап предполагаме, че е повлиян от многото прочетени книги по темата. Много български автори използват и сюжети от плъзналите по европейските земи ереси на богомилите и тук има такива препратки, които не бих опредилил като натрапчиви, защото главният герой всъщност не се интересува от тях.
След първите по-запомнящи се епизоди прекарани в спомени за война и казарми, следват няколко такива на случайни срещи, придружени със спомени за миналото, по време на "туристическата обиколка" из френски крепости и местенца. Всъщност, за да не преразкавам сюжета, само ще отбележа, че тук беше частта, която не ми беше толкова интересна.
По-късно героят ни се завръща в България и с него се разходих в родния ми Видин. Отново твърде подробно описани до болка познатите ми места. Излишно е да споменавам, че това ще завърши на Баба Вида. И там започна най-интересното за мен. Намери се едно тефтерче, което ще ни свърже с история от миналото. От тук докрая мислех само за миналата история и тя за мен е ракетата носител на романа. Има го онова чувство на археолога, който трябва на всяка цена да разбере какво се е случило и какво общо има с неговия род. Да не кажа, че ми напомни на една "неведома" нишка, само че Северозападна, вместо Родопска. Тази ръка карти е много добре изиграна от Андреев и му печели раздаването, макар и с други не чак толкова силни карти.
Няколко думи за героите. Лука е единак, когато се запознаваме с него. Жената и детето са го напуснали и е преследван от видения и размисли за бог, свръхестественото и тнт. Не е типичен деен герой, а по-скоро такъв, който да ни разказва. Това се променя до края и съм доволен от развитието му. Останалите са също внимателно изградени.
Недоволен съм единствено, че някои събития и поведения на героите бяха твърде очевидно в помощ на сюжета. Като безконечните "случайни срещи" например. Оставям последно предупреждение, че ако не обичате подробни описания - това, а вероятно и Андреев като цяло - не е вашето. Ако пък не Ви дразнят препратките и допълнителната информация - то предполагам ще намерите позитивното в Лудият Лука. Може да го пробвате и за слушане го има също.
April 10, 2017
Хитроумна форма на пътепис. Хем разказваш подробно за местата, където си бил, в първа част - катарските земи в Тулузко, хем го свързваш с увлекателен сюжет с елементи на мистичност, приказност и свръхестествено. И сънища.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews