„С „Течна дружба” Иво Инджев развенчава митовете и клишетата за „вечната дружба” на България с Русия“ Александър Леви, шеф на отдел Балкани в парижкия седмичник Courrier International, медийна група Le Monde,и кореспондент на френските медии в София
*** Тази книга можеше да бъде озаглавена:
- „Ахилесовата пета колона“: заради уязвимостта на България от руската Пета колона; - „Дядо Иван Грозни“: заради робуването на един мит с грозни корени; - „Патриотични предателства“: заради абсурда българският патриотизъм да се мери с руски аршин; - „Рубликон“: заради продажниците, готови за рубли да преминат рубикона на предателството; - „Ядреналин“: заради инфарктния ядрен натиск върху България чрез проекта АЕЦ „Белене“.
Избрах обаче „Течна дружба“, защото Петата колона в България се носи по течението на руското влияние, включително на вълните на течните руски суровини, които образуват наноси от корупция и организирана престъпност.
*** 1. „Русофобия“ било да се критикува Русия. 2. „Дружбата от векове“ била вечна и свещена. 3. „Антифашизмът на комунизма“ – целта оправдава средствата. 4. Символиката на паметниците – руска кръв във вените на съветската окупация. 5. Оседлаването на България като руски троянски кон срещу днешна Европа.
Това са петте нападателни оръжия на Петата колона в България! Време е за самоотбрана!
Иво Любомиров Инджев, род. София 1955. Кореспондент на Българската телеграфна агенция ( БТА) в Бейрут 1983-87 г. Главен директор на БТА 1990-1993 г. Главен редактор на националните всекидневници „ Експрес” ( 1993-94 ) и „Демокрация” ( 1994-95). Вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти ( АЕЖ) 1994-96. Коментатор на Радио свободна Европа 1995-2000 г. Водещ на публицистичното предаване „ В десетката” в телевизия bTV 2000-2006. Работни езици: арабски, английски, руски и немски. Дългогодишен автор на коментари за повечето печатни и електронни медии с национално разпространение в България, Радио свободна Европа и световната емисия на Би Би Си. Заместник председател на Комисията по етика в електронните медии в България. Баща на 5 децa.
Аз лично се притеснявах до колко фактите и изводите в книгата ще бъдат обективни и дали няма да са премесени с твърде много емоция предвид личния опит и преживявания на автора. Да ама не. Самите исторически източници, които Иво Инджев използва са сред малкото, на които имам доверие (част то тях вече съм чел, друга част ще прочета, надявам се, скоро). Да не говорим и към колко "изгубени" събития ми насочи вниманието, като например въоражената съпротива на горяните след 9-ти. А най-сериозното ми притеснение беше дали не се заляга в посока боготворене на западната политика, като контрапункт на низостите на "течната дружба" И "петата колона" (а това го правят твърде много хора). Нищо подобно. Смятам, че е крайно време да започнем да обръщаме внимание точно на такива книги и да ги дискутираме открито, ако не искаме да сме само сбирщина хора, които живеят на тази територия, без наследство, без общи ценности, без общи цели.