Любовта постоянно се изобразява като уникално състояние на щастие и често хората имат илюзорна представа за нея, която ги отдалечава от реалната. Любовта е състояние, което се крие в самите нас, но ние трябва да му отделим време и сили, да положим усилия да го развием, за да се преизпълним с Любов, защото тя винаги започва от самите нас, ние само я споделяме с другите хора.
„Любовта лекува“ е приказна история, която ще ви покаже как да се свържете с Любовта, как да я усетите, да се заредите с нея и да започнете да я споделяте с останалите. Героят в книгата на Хули Леонис ни повежда на поредното пътуване в търсене на себе си, по време на което среща жената в бяло, русалката, лодкаря, висшата жрица на прошката, които му помагат да осъзнае какво е нужно, за да се свържем с Любовта.
Трябва да разберете чистото намерение, после нечистото, да се запознаете с правилата на Любовта, да съзнаете силата на прошката, да сложите край на драмата, да си позволите да разцъфнете и чак тогава можете да се свържете с Любовта. Защото Любовта лекува...
Хули Леонис е един от най-популярните астролози в България, познат с дългогодишната си практика и със своя иновативен метод на работа. Специализира в сферата на личните взаимоотношения, винаги актуална и важна тема в живота на всеки от нас: отношенията родители - дете, партньорските взаимоотношения, връзката на човека със самия себе си. Хули Леонис съчетава класическото астрологично познание с изследването на родовата енергия и пречупва тълкуванията си през сферата на психологията.
В книгата са представени истини, които биха помогнали на всеки да открие истинската връзка с любовта.,, Не можеш да обичаш другите, ако първо не обичаш себе си. " Толкова клиширано и толкова непонятно за толкова много хора.
Идеята е добра, наистина. Начина по който е изпълнена е абсолютно зле. Автора се опитва да представи идеи под формата на фикция, но си личи, че щеше да е по-добре ако ги беше представил под друга форма. За фикцията се изисква талант — не се искат само дълбоки мисли и проучване, а истинско умение да се изграждат както героите, така и историята. Героите в тази книга са толкова едноизмерни и плоски. Повечето изпълняват така проста роля, че остават незапомнени, заедно с урока, който искат да научат читателя. Сюжета се опитва да бъде по-комплексен от колкото може да бъде, което прави връзката, свързваща всички случки в тази книга почти невидима... "Покажи, не разказвай" са казали хората, а тук има само разказване. Това е голям проблем в самото писане на автора, който представя поуките от приключенията по един сух и безинтересен начин. Какъв е смисъла на история, която не ти дава да мислиш, а само ти стоварва скучна информация? Историята има толкова много потенциал в един момент — толкова много възможни сюжетни линии, които чакат продължение, което ще заинтригуват читателя, само и единствено за да бъдат зарязани за 0 време. Да не говорим, че автора не оставя читателя да размишлява дори за секунда върху историята. Изглежда, че автора не може да намери "златната среда": Има толкова много неща, които оставят читателя объркан и никога не биват обяснени. В същия момент обаче се обяснява нещо просто толкова надълго и на широко, че губиш интерес в книгата. На някои хора не им е писано да бъдат определени писатели. В този случай мога да кажа, че със сигурност виждам положен труд в книгата, но със сигурност трябваше цялата тази потенциално полезна информация да бъде представена в друг формат.
Хареса ми! Единствената слабост, която мога да посоча е имитирането на други автори в стила и изказа. Но не всеки е роден разказвач на истории, както казва Стивън Кинг.