What do you think?
Rate this book
Mentiras de mujeres
En este libro, que se presenta como una novela por entregas, la gran novelista rusa Liudmila Ulítskaya nos propone sutiles variaciones sobre la mentira femenina. Pues, según nuestra autora, las mentiras de las mujeres se distinguirían de las mentiras de los hombres, y estarían casi siempre desprovistas de finalidad. Zhenia, el personaje principal, es así confrontada a todo tipo de invenciones. Como el relato de Irene, quien, estando de vacaciones, recibe la noticia de la muerte de sus hijos. La pequeña Nadia se inventa un hermano, Lialia una relación con un célebre pintor y Ana se finge poeta...
Cada capítulo ilustra la amplitud del talento de Ulítskaya, la precisión de su sentido de la observación, la originalidad de su escritura y, sobre todo, una gran ternura hacia sus personajes y el ser humano y sus debilidades.
«Un ciclo de historias desbordantes de ingenio» (Roland Mischke, Handelsblatt)
«Agudo, divertido, exquisito» (Delphine Noyon, La Nouvelle République).
Cada capítulo ilustra la amplitud del talento de Ulítskaya, la precisión de su sentido de la observación, la originalidad de su escritura y, sobre todo, una gran ternura hacia sus personajes y el ser humano y sus debilidades.
«Un ciclo de historias desbordantes de ingenio» (Roland Mischke, Handelsblatt)
«Agudo, divertido, exquisito» (Delphine Noyon, La Nouvelle République).
176 pages, Paperback
First published January 1, 2002
24 people are currently reading
729 people want to read
About the author
Lyudmila Ulitskaya
126 books1,018 followersRussian profile here Людмила Улицкая
Lyudmila Ulitskaya is a critically acclaimed modern Russian novelist and short-story writer. She was born in the town of Davlekanovo in Bashkiria in 1943. She grew up in Moscow where she studied biology at the Moscow State University.
Having worked in the field of genetics and biochemistry, Ulitskaya began her literary career by joining the Jewish drama theatre as a literary consultant. She was the author of two movie scripts produced in the early 1990s — The Liberty Sisters (Сестрички Либерти, 1990) and A Woman for All (Женщина для всех, 1991).
Ulitskaya's first novel Sonechka (Сонечка) published in Novy Mir in 1992 almost immediately became extremely popular, and was shortlisted for the Russian Booker Award. Nowadays her works are much admired by the reading public and critics in Russia and many other countries. Her works have been translated into several languages and received several international and Russian literary awards, including the Russian Booker for Kukotsky's Case (2001). Lyudmila Ulitskaya currently resides in Moscow. Ulitskaya's works have been translated into many foreign languages. In Germany her novels have been added to bestseller list thanks to features of her works in a television program hosted by literary critic Elke Heidenreich.
Lyudmila Ulitskaya is a critically acclaimed modern Russian novelist and short-story writer. She was born in the town of Davlekanovo in Bashkiria in 1943. She grew up in Moscow where she studied biology at the Moscow State University.
Having worked in the field of genetics and biochemistry, Ulitskaya began her literary career by joining the Jewish drama theatre as a literary consultant. She was the author of two movie scripts produced in the early 1990s — The Liberty Sisters (Сестрички Либерти, 1990) and A Woman for All (Женщина для всех, 1991).
Ulitskaya's first novel Sonechka (Сонечка) published in Novy Mir in 1992 almost immediately became extremely popular, and was shortlisted for the Russian Booker Award. Nowadays her works are much admired by the reading public and critics in Russia and many other countries. Her works have been translated into several languages and received several international and Russian literary awards, including the Russian Booker for Kukotsky's Case (2001). Lyudmila Ulitskaya currently resides in Moscow. Ulitskaya's works have been translated into many foreign languages. In Germany her novels have been added to bestseller list thanks to features of her works in a television program hosted by literary critic Elke Heidenreich.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 104 reviews
March 21, 2023
O antologie de proza scurta, alcatuita din 6 povestiri, fiecare continand o "minciunica" a unei femei si toate avand-o in comun pe protagonista Jenia. Am folosit diminutivul "minciunica" deoarece se vrea bagatelizarea gravitatii celor spuse prin argumentul ca femeile mint cu "dragalasenie" si "fara inselaciune" si "scop" in totala antiteza desigur cu "minciuna masculina" care e "strategica, elaborata, antica".
Prima istorisire, "Diana", face referire la Irene, care nascoceste o minciuna despre destinul ei tragic in care a pierdut 4 copii si spera s-o impresioneze pe Jenia. La final insa, aceasta afla de la Vera, o prietena comuna, ca tot ce spusese Irene fusese o inventie si nu intelege de ce o mama si-ar omori violent cei 4 copii imaginari?
A doua povestire este despre minciunile copiilor pe care autoarea le zugraveste ca fiind nevinovate si fermecatoare precum e si micuta Nadia, care inventeaza tot felul de povesti si chiar si un frate.
A treia intamplare e despre o minciuna a unei tinere de 13 ani care ii relateaza Jeniei un amanunt intim cum ca ar fi amanta unui pictor de 40 de ani insurat. Jenia, preocupata de soarta copilei se duce sa-l confrunte pe pictor si afla ca acesta intr-adevar are o amanta, dar in niciun caz adolescenta cea mincinoasa.
A patra este despre o fosta profesoara de limba rusa, care dupa pensionare pastreaza legatura cu fostii elevi. Ea o indrageste pe Mona, careia ii recita poezii si ii spune ca sunt compuse de ea insasi. Curand pensionara moare si dupa inmormantare fostii elevi se aduna in casa acesteia. Acolo Mona se face de ras recitand aceste poezii in memoria defunctei si afirmand ca sunt ale sale, cand ele de fapt apartineau unui poet cunoscut.
A cincea poveste se refera la soarta unor prostituate din Rusia care lucreaza in Elevetia. Intrebate fiind de Jenia cum au ajuns acolo, rostesc fiecare aceeasi minciuna de fiecare data. Limbajul este foarte colorat si nu mi-a placut foarte mult.
Ultima este cea mai lunga si pe coperta a patra ni se spune faptul ca este si cea mai interesanta, insa pe mine m-a plictisit si n-am mai terminat-o. Cu riscul ca poate am ratat cea mai mare dezvaluire a cartii, plictisul m-a invins cu gratie.
Romanul este in mod cert despre "arta de a minti" si minciuna este considerata un "dar", insa eu, o fana a dreptatii si adevarului nu pot sa ader la aceasta viziune si consider ca atat barbatii cat si femeile mint la fel, nefiind relevant genul celui care o face. E greu de inteles si cu ce a gresit in viata protagonista Jenia de atrage numai femei care doresc cu ardoare sa o minta in fata gratuit.
De asemenea m-a amuzat, la pagina 86, urmatoarea intrebare: "Cum poti sa compari barbatul cu fierul de calcat? Fierul de calcat calca atunci cand ai tu nevoie, iar barbatul cand are el nevoie."
In final, am retinut si un lucru foarte interesant, acela ca rusoaicele au o capacitate extraordinara de a bea - ba vin ba votca cu muraturi. Cate 3 sticle de vin sau o sticla de votca intreaga pe noapte. Personal eu cred ca as fi gata doar de la muraturi. :)
Prima istorisire, "Diana", face referire la Irene, care nascoceste o minciuna despre destinul ei tragic in care a pierdut 4 copii si spera s-o impresioneze pe Jenia. La final insa, aceasta afla de la Vera, o prietena comuna, ca tot ce spusese Irene fusese o inventie si nu intelege de ce o mama si-ar omori violent cei 4 copii imaginari?
A doua povestire este despre minciunile copiilor pe care autoarea le zugraveste ca fiind nevinovate si fermecatoare precum e si micuta Nadia, care inventeaza tot felul de povesti si chiar si un frate.
A treia intamplare e despre o minciuna a unei tinere de 13 ani care ii relateaza Jeniei un amanunt intim cum ca ar fi amanta unui pictor de 40 de ani insurat. Jenia, preocupata de soarta copilei se duce sa-l confrunte pe pictor si afla ca acesta intr-adevar are o amanta, dar in niciun caz adolescenta cea mincinoasa.
A patra este despre o fosta profesoara de limba rusa, care dupa pensionare pastreaza legatura cu fostii elevi. Ea o indrageste pe Mona, careia ii recita poezii si ii spune ca sunt compuse de ea insasi. Curand pensionara moare si dupa inmormantare fostii elevi se aduna in casa acesteia. Acolo Mona se face de ras recitand aceste poezii in memoria defunctei si afirmand ca sunt ale sale, cand ele de fapt apartineau unui poet cunoscut.
A cincea poveste se refera la soarta unor prostituate din Rusia care lucreaza in Elevetia. Intrebate fiind de Jenia cum au ajuns acolo, rostesc fiecare aceeasi minciuna de fiecare data. Limbajul este foarte colorat si nu mi-a placut foarte mult.
Ultima este cea mai lunga si pe coperta a patra ni se spune faptul ca este si cea mai interesanta, insa pe mine m-a plictisit si n-am mai terminat-o. Cu riscul ca poate am ratat cea mai mare dezvaluire a cartii, plictisul m-a invins cu gratie.
Romanul este in mod cert despre "arta de a minti" si minciuna este considerata un "dar", insa eu, o fana a dreptatii si adevarului nu pot sa ader la aceasta viziune si consider ca atat barbatii cat si femeile mint la fel, nefiind relevant genul celui care o face. E greu de inteles si cu ce a gresit in viata protagonista Jenia de atrage numai femei care doresc cu ardoare sa o minta in fata gratuit.
De asemenea m-a amuzat, la pagina 86, urmatoarea intrebare: "Cum poti sa compari barbatul cu fierul de calcat? Fierul de calcat calca atunci cand ai tu nevoie, iar barbatul cand are el nevoie."
In final, am retinut si un lucru foarte interesant, acela ca rusoaicele au o capacitate extraordinara de a bea - ba vin ba votca cu muraturi. Cate 3 sticle de vin sau o sticla de votca intreaga pe noapte. Personal eu cred ca as fi gata doar de la muraturi. :)
June 30, 2020
Много ми харесва как пише тази жена. Харесва ми всяка малка подробност и описание на руски битовизми, наслагването на различни детайли и тая руска душевност. Оставям си Кукоцки за накрая, защото знам, че е най-добрата и книга или поне имам супер високи очаквания.
February 27, 2019
Улицка познава хората и ги обича. А тези две умения рядко вървят заедно, най-малкото защото често знанието носи тъга. Но при Улицка тъгата е приглушена, някак мека и окъпана в топлина. Много усмивки през сълзи има в тези парченца мозайка от живота на Женя, много съчувствие и оптимизъм, съчетани с тънък психологизъм. Героите и са хората, които по един или друг повод присъстват в ежедневието ни, и до голяма строен го оформят повече, отколкото съзнаваме.
Стилът, ах стилът! Сладък като пресен мед - течен и точещ се, блестящ на слънцето като кехлибар, с една свиваща сърцето прозрачност!
Книжката е като целебна лапа за душата.
П.С. Прекрасен превод и оформление (и, не мога да се сдържа, напушва ме на смях - отде се взе тоя прочут римлянин Цецерон, който редакторът е изтървал :)
***
Цитати:
“Секуалната революция клонеше към залез и вторите бракове се оказваха по-здрави от първите, а третите съвсем заприличваха на истински.”
“Две седмици Женя беше щастлива и мрачната гора в пладнето на шантавия и живот просветля.”
“...всичко това беше истина, но лично нейна, Женина истина.”
“Женя не я беше избирала за приятелка: по човешкото си предназначение Лиля беше роднина. Родственица на всички.”
Стилът, ах стилът! Сладък като пресен мед - течен и точещ се, блестящ на слънцето като кехлибар, с една свиваща сърцето прозрачност!
Книжката е като целебна лапа за душата.
П.С. Прекрасен превод и оформление (и, не мога да се сдържа, напушва ме на смях - отде се взе тоя прочут римлянин Цецерон, който редакторът е изтървал :)
***
Цитати:
“Секуалната революция клонеше към залез и вторите бракове се оказваха по-здрави от първите, а третите съвсем заприличваха на истински.”
“Две седмици Женя беше щастлива и мрачната гора в пладнето на шантавия и живот просветля.”
“...всичко това беше истина, но лично нейна, Женина истина.”
“Женя не я беше избирала за приятелка: по човешкото си предназначение Лиля беше роднина. Родственица на всички.”
December 24, 2021
"«Espantoso - matutava Génia -, os rapazes também mentem, mas sempre por razões práticas: para evitarem um castigo, para esconderem qualquer acto proibido que cometeram...»"
March 29, 2019
Превъзходството на Людмила Улицка над мнозина занимаващи се с писане се крие в способността й да предаде мисли, чувства и философия в изключително стегната форма. Неслучайно рускинята е наричана „Чехов в рокля”, а най-новият й роман, преведен на български език – „Непрекъсната линия”, е доказателство за силата й в разказа и кратката форма, което неминуемо я нарежда сред най-силните гласове на съвременната световна литература. Книгата е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Ася Григорова.
Улицка се отличава с невероятно адекватен поглед върху живота на обикновения човек, като с таланта си успява да го превърне в съвременна литературна класика, наситена с огромни дози ирония и хумор. В основния си щрих, „Непрекъсната линия” е историята на главната героиня Женя и нелепите й срещи с лъжата. Животът е толкова непредвидим, че когато всичко изглежда привидно реално, то се оказва лъжа, а невероятни фантасмагории всъщност са истина…
Женя е изгонила мъжа си, защото се влюбва в абсолютно недостъпен мъж – артист с главна буква. За да се отърси от бурята в главата си, тя решава да се отдаде на няколко ваканции и пътувания, където основните й спътници се оказват лъжата и съмнението. Срещата с далечни приятели и напълно непознати хора убеждават главната героиня, че дълбоко внедрената почти у всеки човек, по-добре или по-зле, се крие замаскирана лудост.
Има ли благородна лъжа и какви са последствията след изопачаването и изкривяването на истината? В един момент Женя се чувства болна от всичките лъжи, които волно или неволно е поела върху себе си. Тя започва да изпитва вътрешна душевна рана - от напразно прахосаното страдание към несъществуващите, гениално измислени болки и страдания, а от друга страна й става жал за самата нея, чувствай се като глупавото зайче, с което хората си правят безсмислен опит. Или пък е имало някакъв смисъл, недостъпен за нея.
Срещите с творчеството на Улицка е пищно удоволствие, заради оригиналния й изказ, безупречния й поглед към детайлите и темите, които вкоренява в романите си. Въпреки сериозността на книгите й, задължително ще се усмихнете с нестандартните привички на привидно стандартните й герои – Улицка обича маргиналите, чешитите, обикновения човек и неговите дълбоки и срамни тайни. Темата, която я вълнува, е животът на бедния човек, но не глупавия беден човек от улицата, а ограбения от държавата беден човек; мизерстващата учителка по литература, тлеещия театрал, безпаричния научен работник… (както тя пише в настоящия роман: „Символичното заплащане на Кирил съответстваше на символичното уважение, което държавата изпитва към учените, занимаващи се с фундаментални науки”)
Разказвайки често за трудния живот на потъпканата интелигенция в Русия, Людмила Улицка гласно е опозиция на управлението, удря плесница и на миналото, от което сякаш поуките не са извадени. В „Непрекъсната линия” тя не изневерява на себе си. На фокус отново е съдбата на руските евреи, по ненатрапчив начин в повествованието са вплетени обичаи и порядки от юдаизма, а краят на книгата е с цитат на сутрешната молитва от Тората.
Людмила Евгениевна Улицка - руска писателка и сценаристка, е родена в Башкирия през 1943 г. По образование е биолог-генетик. Името й нашумява след публикуването на повестта „Сонечка“ (ИК „Колибри“), за която получава престижни литературни награди в Италия и Франция. Автор е на редица сборници с разкази, както и на няколко романа, сред които „Mедея и нейните деца“ (ИК „Колибри“), „Искрено ваш Шурик“. Романът й „Казусът Кукоцки“ (2001) е отличен с най-престижната руска литературна награда „Руски Букър“. Книгите й са преведени на 25 езика. Критиката определя творбите й като „проза на нюансите“ и я сравнява с Чехов.
Улицка се отличава с невероятно адекватен поглед върху живота на обикновения човек, като с таланта си успява да го превърне в съвременна литературна класика, наситена с огромни дози ирония и хумор. В основния си щрих, „Непрекъсната линия” е историята на главната героиня Женя и нелепите й срещи с лъжата. Животът е толкова непредвидим, че когато всичко изглежда привидно реално, то се оказва лъжа, а невероятни фантасмагории всъщност са истина…
Женя е изгонила мъжа си, защото се влюбва в абсолютно недостъпен мъж – артист с главна буква. За да се отърси от бурята в главата си, тя решава да се отдаде на няколко ваканции и пътувания, където основните й спътници се оказват лъжата и съмнението. Срещата с далечни приятели и напълно непознати хора убеждават главната героиня, че дълбоко внедрената почти у всеки човек, по-добре или по-зле, се крие замаскирана лудост.
Има ли благородна лъжа и какви са последствията след изопачаването и изкривяването на истината? В един момент Женя се чувства болна от всичките лъжи, които волно или неволно е поела върху себе си. Тя започва да изпитва вътрешна душевна рана - от напразно прахосаното страдание към несъществуващите, гениално измислени болки и страдания, а от друга страна й става жал за самата нея, чувствай се като глупавото зайче, с което хората си правят безсмислен опит. Или пък е имало някакъв смисъл, недостъпен за нея.
Срещите с творчеството на Улицка е пищно удоволствие, заради оригиналния й изказ, безупречния й поглед към детайлите и темите, които вкоренява в романите си. Въпреки сериозността на книгите й, задължително ще се усмихнете с нестандартните привички на привидно стандартните й герои – Улицка обича маргиналите, чешитите, обикновения човек и неговите дълбоки и срамни тайни. Темата, която я вълнува, е животът на бедния човек, но не глупавия беден човек от улицата, а ограбения от държавата беден човек; мизерстващата учителка по литература, тлеещия театрал, безпаричния научен работник… (както тя пише в настоящия роман: „Символичното заплащане на Кирил съответстваше на символичното уважение, което държавата изпитва към учените, занимаващи се с фундаментални науки”)
Разказвайки често за трудния живот на потъпканата интелигенция в Русия, Людмила Улицка гласно е опозиция на управлението, удря плесница и на миналото, от което сякаш поуките не са извадени. В „Непрекъсната линия” тя не изневерява на себе си. На фокус отново е съдбата на руските евреи, по ненатрапчив начин в повествованието са вплетени обичаи и порядки от юдаизма, а краят на книгата е с цитат на сутрешната молитва от Тората.
Людмила Евгениевна Улицка - руска писателка и сценаристка, е родена в Башкирия през 1943 г. По образование е биолог-генетик. Името й нашумява след публикуването на повестта „Сонечка“ (ИК „Колибри“), за която получава престижни литературни награди в Италия и Франция. Автор е на редица сборници с разкази, както и на няколко романа, сред които „Mедея и нейните деца“ (ИК „Колибри“), „Искрено ваш Шурик“. Романът й „Казусът Кукоцки“ (2001) е отличен с най-престижната руска литературна награда „Руски Букър“. Книгите й са преведени на 25 езика. Критиката определя творбите й като „проза на нюансите“ и я сравнява с Чехов.
January 26, 2020
Улицка май става любимата ми писателка. Не се сещам за много други, които могат толкова дълбоко да бръкнат в човешката душа. И на толкова малко страници да изваят толкова интересни и пълнокръвни образи. Композицията е оригинална - нещо средно между свързани разкази и роман. Може би фрагментарен роман. И се е получило добре. Но най-силната страна на Улицка е не композицията, а психологизмът.
January 8, 2021
Доволна съм от първата ми среща с Улицка. Жива и игрива употреба на езика, ловко и бодро вмъкване на социални, философски и чисто човешки казуси чрез достъпни ситуации от живия живот - понякога малко драматични, понякога абсурдни и дори комични, но никога неубедителни. Струва ми се, че Улицка добре усеща душевността и мотивацията на обикновения човек и успява да вплете шарени нишки в иначе поизтъркани типажи, превръщайки ги в пълнокръвни и жизнени герои, които подплътяват още по-добре посланията на авторката. Ще чета още от нея :)
July 21, 2019
Умна сладкодумница е Людмила Улицка.
А Женя от най-горната книга – прекъсната и непрекъсната линия за много жени. Може името ѝ да идва от Евгения, но е подходящо всичко тук да е ж, ж, ж — всички възможни особени думи с „ж“.
Лъжа ли бе, или истина, или „фифти-фифти“ мечта-илюзия – накратко за „Непрекъсната линия“. (Останалите преведени книги на Улицка(я) ми харесаха още повече.)
„Както е известно, руското „Как си“ се различава от английското по това, че предполага изчерпателен отговор. Но Женя отговори по английски маниер:
– Добре. А ти?“
А Женя от най-горната книга – прекъсната и непрекъсната линия за много жени. Може името ѝ да идва от Евгения, но е подходящо всичко тук да е ж, ж, ж — всички възможни особени думи с „ж“.
Лъжа ли бе, или истина, или „фифти-фифти“ мечта-илюзия – накратко за „Непрекъсната линия“. (Останалите преведени книги на Улицка(я) ми харесаха още повече.)
„Както е известно, руското „Как си“ се различава от английското по това, че предполага изчерпателен отговор. Но Женя отговори по английски маниер:
– Добре. А ти?“
April 12, 2019
Отново чудна Улицка, чудна! Интересни образи, сюжети, стил. Слагам 5*/5* без уговорки.
Отдавна не бях чела разкази. В тази книга са няколко, с обща героиня и обединяваща тема за ролята на лъжата и завистта в живота на хората. Най-много ми хареса последния разказ "Изкуството да живееш".
Препоръчвам книгата!
Отдавна не бях чела разкази. В тази книга са няколко, с обща героиня и обединяваща тема за ролята на лъжата и завистта в живота на хората. Най-много ми хареса последния разказ "Изкуството да живееш".
Препоръчвам книгата!
January 7, 2021
Po prvýkrát som si od autorky mala možnosť prečítať aj nejaký kratší útvar ako mnohostostranový román a musím povedať, že Ulickej poviedky sa čítajú výborne. Malé či veľké ženské klamstvá o deťom, súrodencoch, milencoch, o ľuďoch, ktorých obdivujeme a možno im aj tak trocha závidíme sú napísané brilantne. Všetky poviedky spája postava Žeňi, ktorá pracuje vo vydavateľstve a stretáva sa vo svojej práci, rodine, na dovolenke či v susedstve so ženami, ktorých malé či väčšie klamstvá zjednodušujú ich komplikovaný život, alebo naopak robia dramatickejšími a zaujímavejšími ich každodennú rutinu a jednoduchosť ich života. Najviac sa mi páčila poviedka o vymyslenom bratovi a najviac vo mne zarezonovali poviedky o živote ruských prostitútok vo Švajčiarsku a príbeh o štyroch mŕtvych deťoch a úteku pred rozprávačkou Iréne.
Knihu preložila " dvorná prekladateľka" Ľudmily Ulickej do českého jazyka pani Alena Machoninová.
Knihu preložila " dvorná prekladateľka" Ľudmily Ulickej do českého jazyka pani Alena Machoninová.
January 26, 2020
"...por que lei misteriosa se juntam assim as pessoas raras, concebidas de um modo especial,..."
"... arranhava-a por dentro uma irritação permanente quase equilibrada pela ideia habitual de que quaisquer relações com os outros incluíam a necessidade de suportar a sua estupidez e a sua irresponsabilidade ... Tal como a loucura das pessoas, que se assola pior ou melhor, dentro de todos nós ..."
"..uma família ,definitivamente e não porque lhes fosse fácil viver juntos... conheciam-se bem um ao outro , como cada um a si mesmo-na medida em que uma pessoa pode conhecer-se a si mesma -até às ínfimas sinuosidades do pensamento ... Confiavam um no outro mais do que em si mesmos. Conheciam de cor as fraquezas um do outro, e conseguiam gostar delas."
"... arranhava-a por dentro uma irritação permanente quase equilibrada pela ideia habitual de que quaisquer relações com os outros incluíam a necessidade de suportar a sua estupidez e a sua irresponsabilidade ... Tal como a loucura das pessoas, que se assola pior ou melhor, dentro de todos nós ..."
"..uma família ,definitivamente e não porque lhes fosse fácil viver juntos... conheciam-se bem um ao outro , como cada um a si mesmo-na medida em que uma pessoa pode conhecer-se a si mesma -até às ínfimas sinuosidades do pensamento ... Confiavam um no outro mais do que em si mesmos. Conheciam de cor as fraquezas um do outro, e conseguiam gostar delas."
February 13, 2022
Шест истории свързани с един персонаж. Относително голямата времева разлика между всяка една и различните обстоятелствата ги прави да приличат повече на разкази, отколкото на отделни глави. Общото между тях са онези "малки лъжи", зад които хората (дали от обстоятелствата или от специфична психологическа нужда) се крият или правят опит да създадат различна реалност за себе си. Различен ми се видя стилът на Улицка, нещо като събрано от неиздадени творби.
January 16, 2021
Úplna topka. Ženské postavy Ulickej sú bežné, ale zároveň jedinečné. Klamú, lebo túžia po zaujímavejšom živote, lebo im chýba dobrodružstvo, klamú a ublížia, aj keď to ich úmysel nebol; niektoré klamú neviem prečo. Ruské prostitútky v Zurichu klamú pre poslucháča aj pre seba - ľahšie je vypočuť si melodrámu, 'mestskú romancu', než tvrdé, hnusné a bolestivé detaily ich životov. Posledná poviedka, Umenie žiť, je veľmi dojímavá - pragmatická a efektívna Žeňa je v nej odkázaná na pomoc iných, a najviac jej pomôže známa z detstva, u ktorej by takú schopnosť Žeňa vôbec nepredpokladala a spraví to spôsobom, pri ktorom si ani neuvedomí, čo až dokázala.
June 23, 2021
”Minciunile femeilor” de Ludmila Ulițkaia
5/5
Încă nu am întâlnit până acum nici o carte în care minciuna să fie elogiată, pusă pe piedestal, alături de celelalte virtuți. Ludmila Uliâkaia scrie extraordinar. Cu fiecare carte citită o îndrăgesc tot mai mult.
Ce avem aici? O carte alcătuită din 7 povești diferite care au în comun două lucruri: Jenea — o femeie dactilografă în diferite etape ale vieții, diferite ipostaze și ea — Doamna Minciună coborâtă de pe buzele diferitor personaje, însă spre urechile Jeniei. La început, în primele istorioare, Jenea este naivă, crede tot ce i se spune, jelește, suferă, însă cu trecerea timpului, devine imună la minciună, o bănuiește chiar și acolo unde nu este, devine suspicioasă, gata să caute dovezi. De ce lumea (femeia) minte în general? Pentru a iesși în evidență? Pentru a-și argumenta alegerile făcute? Pentru a-și crea o anumită poziâie (favorabilă) în ochii celorlalți? Pentru siguranță? Din prostie? Din lașitate? Din frica de a fi stigmatizați sau renegați?
În ultima poveste Jenea este pusă față în față cu moartea și i se oferă șansa de a alege: să lupte sau să cedeze? Pentru ce va opta ea? Citiți și veți afla. Cartea e scurtă, interesantă. Captivează. Am citit-o în câteva ore.
Recomand!
Voi în ce raporturi sunteți cu minciuna?
Ce mai citiți?
5/5
Încă nu am întâlnit până acum nici o carte în care minciuna să fie elogiată, pusă pe piedestal, alături de celelalte virtuți. Ludmila Uliâkaia scrie extraordinar. Cu fiecare carte citită o îndrăgesc tot mai mult.
Ce avem aici? O carte alcătuită din 7 povești diferite care au în comun două lucruri: Jenea — o femeie dactilografă în diferite etape ale vieții, diferite ipostaze și ea — Doamna Minciună coborâtă de pe buzele diferitor personaje, însă spre urechile Jeniei. La început, în primele istorioare, Jenea este naivă, crede tot ce i se spune, jelește, suferă, însă cu trecerea timpului, devine imună la minciună, o bănuiește chiar și acolo unde nu este, devine suspicioasă, gata să caute dovezi. De ce lumea (femeia) minte în general? Pentru a iesși în evidență? Pentru a-și argumenta alegerile făcute? Pentru a-și crea o anumită poziâie (favorabilă) în ochii celorlalți? Pentru siguranță? Din prostie? Din lașitate? Din frica de a fi stigmatizați sau renegați?
În ultima poveste Jenea este pusă față în față cu moartea și i se oferă șansa de a alege: să lupte sau să cedeze? Pentru ce va opta ea? Citiți și veți afla. Cartea e scurtă, interesantă. Captivează. Am citit-o în câteva ore.
Recomand!
Voi în ce raporturi sunteți cu minciuna?
Ce mai citiți?
January 22, 2016
Пару лет назад читала книгу Улицкой Сонечка, была сильно разочарована современной русской прозой. Решила не делать окончательных выводов, а прочитать ещё что-нибудь. Выбор пал на "Сквозную линию".
Роман необычный — это точно. В нём рассказывается об отношениях, лжи и мечтах не только взрослых, но и детей.
Как говорится, не в каждой книге есть глубинный смысл, но здесь я вывела следующую проблематику: взрослые как дети, дети как взрослые. Одно накладывается на другое, от чего стираются все возрастные рамки, а интерес к исходу повести лишь растёт.
Советую для прочтения тем, кто сомневается в русской прозе 21 века. Тем временем я пошла в библиотеку за другими произведениями Улицкой.
P.S. Не могу не отметить метафоры, перифразы и аллюзии в тексте! Невероятное их использование делает текст живым, как будто бы тебе сейчас сказку на ночь рассказывает.
Роман необычный — это точно. В нём рассказывается об отношениях, лжи и мечтах не только взрослых, но и детей.
Как говорится, не в каждой книге есть глубинный смысл, но здесь я вывела следующую проблематику: взрослые как дети, дети как взрослые. Одно накладывается на другое, от чего стираются все возрастные рамки, а интерес к исходу повести лишь растёт.
Советую для прочтения тем, кто сомневается в русской прозе 21 века. Тем временем я пошла в библиотеку за другими произведениями Улицкой.
P.S. Не могу не отметить метафоры, перифразы и аллюзии в тексте! Невероятное их использование делает текст живым, как будто бы тебе сейчас сказку на ночь рассказывает.
March 16, 2017
interesanta, dar dupa Imago, celelate carti scise de ea par frumoase si atat... parerea mea
December 13, 2020
A metà tra romanzo e raccolta di racconti, Le bugie delle donne, attraverso alcuni incontri, parla di Zenja, una donna all'inizio triste e innl preda alla solitudine, che si rivela incredibilmente forte anche grazie a chi la circonda.
Se le bugie del titolo rappresentano inizialmente un modo per alcune persone di nascondersi e di presentare un sé più interessante al mondo, poi diventano delle piccole epifanie perché dentro la bugia in fondo c'è una verità. Basta solo impegnarsi a scoprirla
Se le bugie del titolo rappresentano inizialmente un modo per alcune persone di nascondersi e di presentare un sé più interessante al mondo, poi diventano delle piccole epifanie perché dentro la bugia in fondo c'è una verità. Basta solo impegnarsi a scoprirla
August 20, 2022
Mici, nevinovate sau mari și gogonate - minciunile sunt o parte indispensabilă a existenței umane.
Cartea aceasta este un omagiu adus minciunii femeiești. Minciuna apare aici în toată splendoarea sa: credibilă și inspirată.
Și de ce minciunile femeilor sunt mai deosebite? Fiindcă ele sunt spuse cu patos și au o calitate care le diferențiază: arta fabulație.🙂
“Printre altele, gogoșile feminine, spre deosebire de cele masculine, pragmatice, reprezintă o temă extrem de pasionantă. Femeile fac totul altfel, gândesc altfel, simt altfel, suferă și... mint altfel.
Ludmila Ulițkaia prezintă aici un scurt studiu artistic al problemei.🤥
Descoperim în această cărțulie diferite eroine, “fruntașe la mințit”, care își pun în practică această artă, în diferite contexte. Veriga comună care unește aceste istorii este Jenea, cea care primește gogoșile.
Mi-a plăcut evoluția eroinei centrale, transformarea sa, de la o femei credulă - la una care detectează, în sfârșit, chiar și cea mai perfectă minciună.
“Minciunile Femeilor”, Ludmila Ulițkaia
PS Ce mai recomandați de la Ludmila Ulițkaia?
PPS Mulțumesc Alexandra, recenzia ta m-a făcut curioasa.🙂
Cartea aceasta este un omagiu adus minciunii femeiești. Minciuna apare aici în toată splendoarea sa: credibilă și inspirată.
Și de ce minciunile femeilor sunt mai deosebite? Fiindcă ele sunt spuse cu patos și au o calitate care le diferențiază: arta fabulație.🙂
“Printre altele, gogoșile feminine, spre deosebire de cele masculine, pragmatice, reprezintă o temă extrem de pasionantă. Femeile fac totul altfel, gândesc altfel, simt altfel, suferă și... mint altfel.
Ludmila Ulițkaia prezintă aici un scurt studiu artistic al problemei.🤥
Descoperim în această cărțulie diferite eroine, “fruntașe la mințit”, care își pun în practică această artă, în diferite contexte. Veriga comună care unește aceste istorii este Jenea, cea care primește gogoșile.
Mi-a plăcut evoluția eroinei centrale, transformarea sa, de la o femei credulă - la una care detectează, în sfârșit, chiar și cea mai perfectă minciună.
“Minciunile Femeilor”, Ludmila Ulițkaia
PS Ce mai recomandați de la Ludmila Ulițkaia?
PPS Mulțumesc Alexandra, recenzia ta m-a făcut curioasa.🙂
July 22, 2019
Tämän novellikokoelmamaisen romaanin päähenkilö Ženja on hyvä kuuntelija, jolle useampikin nainen uskoutuu tarinoineen – mutta tarinat ovat pääasiassa silkkaa valhetta, alusta loppuun. Tyytymättömyys omaan elämäänsä saa naiset keksimään parempia, tai ainakin kiinnostavampia, elämiä, kenties?
Siinä sivussa Ulitskaja kuvaa vuosituhannen vaihteen Neuvostoliittoa ja Venäjää ja arkisia hankaluuksia ja mutkikkuuksia intelligentsian elämässä. Mielenkiintoinen, värikäs kirja, joka on taiten kirjoitettu. Lainasin kirjastosta muutaman muunkin Ulitskajan kirjan, näillä näytöillä niiden pariin jatkan kyllä.
Siinä sivussa Ulitskaja kuvaa vuosituhannen vaihteen Neuvostoliittoa ja Venäjää ja arkisia hankaluuksia ja mutkikkuuksia intelligentsian elämässä. Mielenkiintoinen, värikäs kirja, joka on taiten kirjoitettu. Lainasin kirjastosta muutaman muunkin Ulitskajan kirjan, näillä näytöillä niiden pariin jatkan kyllä.
March 18, 2020
Mi-a placut atât stilul autoarei, cât și povestea.
November 1, 2024
Un completo ni fu ni fa, con un episodio de banalización lolificadora de la pedofilia por medio. No me apetece nada ir al club de lectura a hablar de este libro, porque vendrá algún señor a explicarme que no entiendo la mentalidad rusa, a mí que me leí todo Tolstoi, Chéhov, Doatoiewski... antes de cumplir los 20 años. Escritoras rusas también he leído mi buena docena de ellas, caballero. Cómo le explico que el problema es que no me interesa lo que cuenta esta en concreto. Ya cuando empieza estableciendo sus premisas de que los hombres y las mujeres somos distintos en todo y también mentimos distinto, ellos, como no, con inteligencia y objetivo, mientras nosotras lo hacemos por capricho o qué sé yo, según parece omo perfectas gilipollas, me empieza a repatear, y no acaba de hacerlo hasta terminada la última página.
Nada, que no era mi libro.
Nada, que no era mi libro.
January 31, 2024
Ich brauchte etwas, um in die Geschichte reinzufinden.
Was vielleicht auch an der russischen Kultur liegt, die sich z.b. durch Namen, Geographie und andere Bezeichnung doch deutlich von unserer unterscheidet.
Danach wurde ich aber mit einer psychologisch tiefgründigen Erzählweise belohnt und einer aus mehreren Fragmenten bestehende Geschichte, die bodenständig ist und ohne belehrende Momente auskommt.
Was vielleicht auch an der russischen Kultur liegt, die sich z.b. durch Namen, Geographie und andere Bezeichnung doch deutlich von unserer unterscheidet.
Danach wurde ich aber mit einer psychologisch tiefgründigen Erzählweise belohnt und einer aus mehreren Fragmenten bestehende Geschichte, die bodenständig ist und ohne belehrende Momente auskommt.
January 26, 2020
Minciunile: imaginație bogata, scut protector, boala, suferința camuflata, diverse complexe. Mai multe povestiri care au comun un personaj. O carte frumoasa.
April 12, 2024
Ulitskaya es tenaz con las palabras. Las retuerce y nos las ofrece como si no pudiera hacer otra cosa.
September 11, 2018
Femeile mint cum respiră, spune Ludmila Uliţkaia. Drept e că nu toate, numai cele care au darul fabulaţiei. Minciunile lor sunt gogonate, unele sunt frumoase, rod al unei fantezii debordante, altele sunt urâte, „şchioape", ascund adevăruri crude. Când mint, femeile povestesc istorii personale, căci minciuna trăită şi spusă cu lacrimi în ochi, ca să înduioşeze, devine credibilă pentru naivi. Şi naivitatea, ca şi capacitatea de a minţi, este un dat natural „la fel ca laptele, mesteacănul sau bondarul".
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 28, 2018
Inspirată de povestea Penelopei din Odisea, Ludmila Uliţkaia ne prezintă pe Jenia care nu țese pânză ziua şi o desface noaptea pentru a alunga peţitorii, ci primeşte secretele femeilor din viaţa ei, secrete care se destramă în final. Şase femei cu vârste cuprinse între 10 şi 60 de ani apar în diverite etape ale vieţii eroinei şi îşi lasă amprenta.
O lectură de vară rapidă şi plăcută. Am fost plăcut surprinsă de adaptarea lui Odiseu în Hava, soțul Jeniei. Recomand!
O lectură de vară rapidă şi plăcută. Am fost plăcut surprinsă de adaptarea lui Odiseu în Hava, soțul Jeniei. Recomand!
June 6, 2020
Wat een ontdekking! Het bitterzoete drogehumorgelardeerde mededogen. Een hoogst originele stem. En dan in een review lezen dat dit niet één van haar beste is... Ik zal dan maar nog een ster sparen zeker?
Read
April 7, 2024No sé qué puntuación darle porque el relato de “Una buena ocasión” me tiene desconcertada. En él se refiere a mujeres trans en masculino y no sé si es por la escritura original, la traducción o la edición. Fuera de esta duda el libro me ha encantado/enganchado/fascinado por sus múltiples capas, su construcción literaria y sus personajes tan bien construidos.
December 21, 2025
“-Esto es lo que me pasó. Perdí la sensibilidad. Cuando tres semanas después del accidente me dijeron que no tenía ni marido ni hijos me pasó lo mismo. -Irene sacó la aguja y apareció una pequeña gota de sangre. Ella la lamió-. He perdido casi el sentido del gusto. Distingo lo salado de lo dulce, pero eso es todo. A veces, tengo la impresión de que solo es un recuerdo del sabor de aquella época en que aún lo sentía todo...”
Displaying 1 - 30 of 104 reviews