Falling Idols

by Brian Hodge

We were given language, says an old parable, because God loves the stories. And he loves the stories because they help him know himself better. These eight tales in Brian Hodge's renowned second collection advance the cause a little further.

Full of gods and devils, tormentors and deliverers, Falling Idols is a twisting, harrowing path toward the state of being that poet Kahlil Gibran describes as being able "to bless the darkness as we have blessed the light."

Includes:

"Stick Around, It Gets Worse" - The universe creates what it needs, even in a gritty urban Hell.

"A Loaf Of Bread, A Jug Of Wine" - A threatened village in World War II France has an unlikely defender: the allegedly soulless creation of Victor Frankenstein.

"The Dripping Of Sundered Wineskins" - A trio of immortal Sisters catapults an Irish stigmatic toward his destiny of being either a saint or a butcher. World Fantasy Award finalist.

"Cenotaph" - While exploring the fantastical sculptures at an ancient English church, a photographer discovers what really guided her ancestor's hammer and chisels.

"As Above, So Below" - A lifetime of searching that began deep inside a derelict railroad tunnel leads a very old soul to a desert town, for his final revelations in sacrifice, miracles, and love. Selected for The Century's Best Horror.

Genres: Horror, Short Stories, Fiction

211 pages, Hardcover

First published January 1, 1998

About the author

Brian Hodge, called “a writer of spectacularly unflinching gifts” by Peter Straub, is the award-winning author of ten novels of horror and crime/noir. He’s also written well over 100 short stories, novelettes, and novellas, and four full-length collections. His first collection, The Convulsion Factory, was ranked by critic Stanley Wiater as among the 113 best books of modern horror.

He lives in Colorado, where he also dabbles in music and photography; loves everything about organic gardening except the thieving squirrels; and trains in Krav Maga, grappling, and kickboxing, which are of no use at all against the squirrels.

Reviews

[Иван Величков · Rating 5 out of 5]

Литературата на ужаса се води от няколко основни похвата, които се степенуват според майсторството на писателя. Най-ниско стои чувството на погнуса, което се експлоатира в евтините филми и пародиите. Стъпка над него идва страхът от нещо или някого, който може да се предаде на читателя с много различни похвати, но в основата си не му оставя особено много място за интерпретации. После следва ужасът, който е безименен и безформен и стряска по-скоро със своята неизвестност. Най-добрите автори успяват да комбинират достатъчно от трите, за да захвърлят читателите си в бездната. Единици обаче успяват да достигнат едно по-високо ниво. Ниво на, да го наречем, страхопочитание, което кара четящия да изпадне в диаметралната противоположност на религиозен екстаз, да повярва в нещата, които е прочел, да ги прегърне и те да го променят. Точно за такъв автор ще си поговорим.
Брайън Ходж е явление не само в литературата на ужаса, а изобщо във всичките ѝ форми. Още когато прочетох първият му сборник „The Convulsion Factory“ бях на ясно, че съм попаднал на нещо феноменално. Там героите на разказите променяха и унищожаваха телата си, като външна визуализация на вътрешните терзания, които правеха същото с душите им. Тук авторът преминава още една стъпка напред, като започва от там където приключва предишната книга. Само че вече на прицел е вярата, която героите оголва пласт по пласт, подобно на касапин обезкостяващ животно, докато не остане хилавият и безпомощен скелет, а накрая и той не отиде за храна на изпостелите помияри. Разказите и героите нямат общо по между си, но основната идея преминава през всички тях, като ескалира във всеки следващ, потапяйки читателя все по-надолу и надолу в неподозирани дълбини на мрак и отчаяние.
Stick Around, It Gets Worse – Първият разказ започва, там където свършва предишния сборник. Физическата промяна на героя е моста, по който читателят преминава от упадъка на тялото, към този на вярата плавно и безвъзвратно.
Един мъж започва бавно да се променя след нелепата смърт на любимата си. С напредването на трансформацията, обществото все повече го отхвърля, но за сметка на това градът го приема. Градът със стотиците празни прозорци и десетките водоливници, които никой не си прави труда да вдигне глава да погледне. Той има мисия за всеки отхвърлен и жадуващ отмъщение, само че трябва да си достатъчно силен да загърбиш всичко в което си вярвал до тук и да се отдадеш.
A Loaf Of Bread, A Jug Of Wine – Достойно продължение на произведението на Шели, което развива идеята в една по-съвременна среда, но запазва атмосферата.
В малко френско село по време на Втората световна се появява мистериозен скитник. Никой не го е виждал, само една от монахините в манастира му носи храна, а той в замяна се грижи за конете през нощта. Постепенно момичето успява да спечели доверието му и това което той ѝ разкрива, хвърля в дълбок смут местния пастор и по съвместимост управител на манастира. Свидетелството за небожие творение изкарва на показ цялото му тесногръдие. Нещата стават по-грозни, когат5о в селото пристига рота германски войници. Пасторът принуждава госта си да ги изтреби. Творението на д-р Франкенщайн отново трябва да убие от любов, но този път не от егоистичната детска привързаност към родителя, а от зрялото чувство.
Blind Idiot Lovecraft – Малка площадка за почивка от спускането надолу по спираловидното стълбище на упадъка. Написано е доста хумор и дори лек сърказъм към мрачния предтеча на автора.
Някъде из планините около Аркам, където бродят десетки изкривени резултати от кръвосмешение, двама мъже намират копие от Некрономикон и решават да изпробват силата му. Резултатът е неочакван. Четете предговорите.
Graphic Arts – Може да не е най-добрият разказ в подборката, но определено ми стана най-любимият. Не за първи път Ходж задава на града главна роля и не за първи път тя е на потисник и унищожител на красивото. Този път си е подредил много добре картите, за да захвърли читателя в една безперспективна и безсмислена борба за красота в грозен свят, чийто изход е летален.
Лео е художник, захвърлил всичко, за да рисува графити в пропаднал квартал. Пича се надява поне малко да разведри всекидневието на унилите му обитатели. Само че не е от там и никога няма да бъде част от затъналото общество. И най-вече действията му не са съгласувани с Господаря на тухлите – мрачният диктатор на гетото. Заради което ще си изпати.
The Driping Of Sundered Wineskin – Тук вече стъпваме много сериозно надолу по стълбището на вярата. Ходж разкрива някой от движещите мотиви в сборника в една мрачна история, която си играе със съзнанието на читателя и подлага на изпитание здравия му разум.
Патрик винаги е мечтал да бъде монах, още от както като осем годишен е видял ангел, спасил го от бомбена атака в Белфаст. Когато приена расото, започва да проявява стигмата, заедно с кошмарни видения. Чудото не е добре прието от църквата и той е принуден да признае измама, която не е извършил. Отхвърлен от пътя и семейството си отива да живее с далечен роднина, който го въвежда в света на старите ирландски вярвания. Патрик се запознава със Сестрите на Троицата божества/демони, хранещи се съответно с кръв, плът и сперма. Те го вземат под крилото си, като оръжие в многовековна война. Патрик постепенно прозрява същността на битието и безсмислието на постулатите на католицизма и се потапя в нещо много по-старо, мощно и объркващо безсмислено.
Sensible Violence – Това е по-скоро стъпка встрани от основната идея, но тук не можем да говорим за почивка. В този разказ Ходж се въргаля в мизантропия като чакал в мърша и чувството което остава в читателя е на развала и безнадежност. Тук боговете не са подменени,а напълно липсващи и търсенето им е болезнен и самоунищожителен процес.
Един американец, изгубил потекло, вяра и надежда, бавно се потапя в лудостта на измислените си скандинавски вярвания, по линията на родословието. Прегърнал легендата за Залеза на боговете, той се стреми да внесе хаос в мрачното си обкръжение и успява. Делата му стават все по-първични и кървави, докато не ескалират в нещо чудовищно, което ще му донесе само болка и по-нататъчно осъзнаване на безсмислието.
Cenotaph – Езичска приказка със солидна историческа основа, която отново се прицелва в църквата и нейното безсилие. Доста по-мек е от останалите разкази в книгата, но пък много красиво написан. А, и се свързва с няколко неща загатнати в първия разказ, което помага за проявлението на сборника като едно цяло.
Като е успяла жена, която отива на екскурзия в Англия, за да сложи точка на угасващата си връзка с моментния партньор. Целта им е едни от най-ранните творби на известен архитект на църкви, който всички наричат Микеланджело на гаргойлите. Там среща нещо по-древно от християнството – Зеления човек, който и разкрива доста пикантни подробности от зората на църквата. И навързва доста от нещата които са ме учудвали през годините в приемлива история. Пътят минава през идолопоклоничество и човешко жертвоприношение, докато не ни отведе до упадъкът на цивилизацията.
As Above, So Below – Последният разказ в книгата е лещата, която фокусира идеите от всички предишни в една изгаряща точка върху съзнанието на четящия, за да гравира болезнено идеите на автора върху мозъчната му кора. Ако Клайв Баркър изчука Карл Юнг в главата, то това ще е плодът, разцепващ черепа на втория като една Атина Палада, изскачаща в пълно бойно снаражение от баща си. Ангели и демони, богове и чудовища, чудеса и трагедии. Всички имат общ корен, корен по-стар от човечеството. По-мъдър? Не. По-скоро много различен.
Когато Габриела получава обаждане от стар приятел от детството, тя зарязва всичко и отива в градчето Чудо, някъде в аризонската пустиня. Движена от любов и желание за изкупление, тя ще открие нещо много по-голямо. Ще намери коренът на всички човешки вярвания и легенди и ще разбере основните движещи мотиви на хората. Откровението е горчиво, а пътят от там нататък – самоунищожителен.
Няма как да предам написаното с мои думи. Сега гледам какво бледо и безпристрастно подобие на разказите на Ходж е. Мога само да кажа, прочетете ги, ако ви стиска. А аз със сигурност отново ще изчакам около година, преди да подхвана друга негова книга. Без да оспорвам гениалността му, точно обратното, не смятам че съм готов да продължа пътя си в бездната. Ще ми трябва време да я пусна да изтече през мен. Сега виждам, че съм употребил думичката безсмислен около хиляда пъти, това си е чиста проба безсилие пред силата на автора да отхвърля неща в които даже нямах представа, че вярвам. Дали препоръчвам сборника на някой? Не знам, според мен четящия трябва да е много стабилен емоционално, за да не се повреди. Другия вариант е да се откъснеш от написаното, само като наблюдател, но тогава се губи целият смисъл отново.

[Benjamin Uminsky · Rating 4 out of 5]

Well... I am almost at the begining of Hodge's writing career... after this, I will be on his first collection, published by Silver Salamander, THE CONVULSION FACTORY. However, this review is about his second collection, also published by Silver Salamander, FALLING IDOLS. While I thoroughly enjoyed this collection through and through, I can safely say that his two most recent collections, particularly PICKING THE BONES, are a bit stronger. However, I think the two key centerpieces to this collection are comparable to the best of his stories in any of his collections. Those two masterpieces are the following:

"The Dripping of Sundered Wineskins": This may be perhaps Hodge's first entry into his Misbegotten Mythos, that has now spanned three short stories and one lengthy novella. Here, we are introduced to the Sisters of Trinity. Our key male protagonist (who interacts with the "sisters") is wonderfully developed over the length of this story. Saddly, as it so happens to most of the protagonists in Hodge's mythos stories, we get a very tragic ending... quite powerfully delivered, classic Hodge style.

"As Above, So Below": While I don't think Hodge intended this to be a companion piece to "Sundered Wineskins", his exploration of quasi-celestial beings does fit in quite nicely with the Misbegotten Mythos. Hodge again ireverently explores faith and the nature of god (god as an absentee land lord) in this powerful novella. This short story has also been recognized by John Pelan as horror story of the year for 1998. I can see how this one was an easy choice for the 1998 slot in Pelan's CENTURY'S BEST HORROR FICTION (Volume II).

While I certainly did enjoy many of the other stories in this collection, like "Stick Around, It Gets Worse", I think as a whole, this collection really felt slight and needed a bit more meat to it. Of course, it has been really enlightening to see how Hodge has developed over time... despite me reading him backwards in time.

Another wonderful Hodge collection that I would recommend to any afficionado of horror/dark fiction.

[Phillip Smith · Rating 5 out of 5]

I consider Brian Hodge a national treasure when it comes to horror writing. He's one of the most creative and unflinching authors, whose intellect merges seamlessly with stories that keep me turning the page. I could keep gushing about what this dude does so well all day, but really, just read the damn thing.

"Stick Around, It Gets Worse," "A Loaf of Bread, A Jug of Wine," and "As Above, So Below" made this a 5 star read for me.

[C. Varn · Rating 4 out of 5]

As a teenager in the late 1990s, I read some of these stories in various Gothic horror anthologies, then read "The Dripping of Sundered Wineskins" in LOVE IN VEIN II edited by Poppy Z. Bright. I searched down Hodge's stories during my late high school days, relishing his pendant for Gnosticism rendered into a 1990s/Gen X sludge. At one point, I even interviewed him via e-mail just before I graduated from high school and we talked about Dark Wave music and Black Tape for Blue Girl as well as religion. Then, slowly, Hodge sort of faded from my consciousness as I got into more experimental fiction and poetry, got my MFA, had life happen to me.

A year or two ago, I saw several of Hodge's short story collections on Amazon, and purchased, but they lingered in the memory of my kindle application, waiting for me to revisit them. I was partially afraid, like so much of the "genre" writing of the mid-to-late 1990s, I would be made to feel silly for having found these stories so moving. The affections of nearly twenty years ago seeming not only dated but deeply embarrassing. Now I can safely say, I will be soon picking back up CONVULSION FACTORY as well as his new collections like PICKING THE BONES. FALLING IDOLS is not perfect--and some stories are particularly dated, "Graphic Arts" being the chief offender as Hodge himself realizes in the notes to the collection. However, "The Dripping of Sundered Wineskins" and "As Above, So Below" have ambition far beyond what would expect. The characters are developed and tragic, the mythos (which Hodge later develops in other short stories and a novella as the Misbegotten Mythos) is actually interesting, and the themes about cosmic cruelty and the consequences of belief are compelling.

Often Hodge's plots are sufficient, but not particularly original: Love stories and tragedies, people under-estimating their situation, people down on their luck and it only getting worse in cosmic and brutal manners. His writing is strong, but particularly in his earlier writings here can tip towards slightly "purple." Yet it is much stronger than a lot of writing I have read recently in genre work, and his characters often start as appearing to be tropes or decade-specific cliches, but often are far more interesting or truly tragic psychologically than one would immediately think. Furthermore, Hodge's intense interest in the consequences of religious and philosophical beliefs on the way those tragedies play out are often way more interesting than the plots that get us to those reflections.

Hodge has been a workman's writer for over two decades now, and one hopes that, while he is not an unknown, he would finally break into being more widely wide. In an age of Lovecraft odes and teenage vampires as well as highly literary horror, Hodge should stand out more and this is a good place to start reading him.

[Joe Silber · Rating 4 out of 5]

Brian Hodge writes oddly beautiful horror - sometimes dreamlike, sometimes all too down-to-earth, but this particular collection of stories follows a thematic through-line of belief and worship and higher powers both good and bad. Gods both dangerous and friendly, benevolent and malevolent angels and demons, and humans who transform into beings both more and less than human all frequent these stories. With the exception of a short, odd, Lovecraft homage/parody with a delightful joke ending, these are all dark stories, often with evocative writing. My favorites were "Graphic Arts", a uniquely Hodgian take on urban gentrification, poverty, and well-meaning white people, and "Cenotaph", a melancholy, atmospheric tale set in Cornwall, England that is thoroughly suffused with sense of place and history. The two novella-length works ("The Dripping of Sundered Wineskins" and "As Above, So Below") feel a little meandering, as if they could have been a bit shorter and tighter with some more aggressive editing, but in general, the stories are well-paced and satisfying.

[Hayden · Rating 5 out of 5]

I didn't truly appreciate Brian Hodge until the last decade or so, and now I'm going back to read all the stories that preceded said appreciation (which is a wonderfully huge number, and e-reader manna). Every entry is worth the price of admission.

[Chad Brock · Rating 4 out of 5]

4.5

[Darren Nelson · Rating 5 out of 5]

A collection of mythology related stories in a style similar to Neil Gaiman but less cheeky (in a good way)

[Lee Thompson · Rating 4 out of 5]

Terrific collection. Hodge is one of the best living short story writers.

[Tara Sledge]

Brian Hodge, again.

This is my 5th reading of this book in so many years. I love his prose, I love his characters.