"Пътища" не е книга за ромското малцинство, както лековато би могла да натрапи псевдокритическата инерция. Освен, шеговито и с малко болка казано, за едно малцинство - малцинството на реалните ценители на българската изящна словесност Героят на Димитър Томов не е ромът или българинът, а човекът - с неговите достойнства, с неговото несъвършенство. Герой е и самият живот, вечно нов и вечно повтарящ се, неутолим и изнурен, задъхан и елегичен.
Тази книга утвърди и езика на Димитър Томов. Прочитът буди усещането, че в литературата няма традициионна и модерна проза. Разделението е друго - текст, който се чете, и текст, който се съпротивлява. Томов се радва на езика, играе с думата, търси звънки комбинации, неподозирани нюанси, извадени от внезапен и на моменти причудлив контекст.
От христоматийния разказ "Път към оня свят" през обемните панорами на родния край и родния човек - "Път към Дан Колов" и "Трусове на любовта" до потапянето в историята - едно художествено съпреживяване на най-доброто от литературата ни в края на по-миналия век, книгата "Пътища" е път към читателя, път към радостта от досега със словото.
Димитър Георгиев Томов е роден на 29 октомври 1957 г. в град Павликени.
Завършва българска филология във Факултета по славянски филологии и право в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.
Десет години е бил зам. главен редактор на в. “Софийски университет”.
При основаването на Университетско издателство “Св. Климент Охридски” през 1986 г. е назначен за зам.-директор.
През декември 1989 г. е избран за директор, като изпълнява тази длъжност и днес.
Членува в Съюза на българските писатели.
Председател е на Българо-руския юридически клуб.
Автор е на редица статии и разкази във вестници и списания. Познат е като създател и организатор на телевизионното предаване “Знаете ли български?”.
Автор е на книгите “Животът продължава”, “Българската книжовна школа”, “Пришелецът”, “Безкрайният катун. Цигански работи”, „Трусове на любовта” и “Пътища”.
За сборника с разкази “Безкрайният катун. Цигански работи” през 2004 г. получава наградата „Николай Хайтов“.