Трудно се пише ревю за един от най-големите български поети - Атанас Далчев. Да говоря за символизма в стихотворения като "Дяволско", "Книгите" или "Къщата" и "Повест", едва ли би ми позволило да кажа нещо ново, което не е било казано или написано преди. По-скоро ми се иска да обърна внимание и да се съсредоточа върху втората част на книгата "И сърцето най-сетне умира". Тази част, озаглавена най-общо казано "Фрагменти", може да носи подзаглавието "Атанас Далчев - За писането", защото през едни изключителни анализи на творчеството на Яворов и Ботев и лични впечатления, Далчев всъщност дава насока на бъдещия поет и белетрист, за изграждането на стил, употребата на речник и граматика и всички онези правила, за които говорят Стивън Кинг в "За писането" и Рей Бредбъри в "Дзен и изкуството да пишеш". Самата втора част за мен е една систематична и самостоятелна книга, съсредоточена върху живота и творческия път на един писател и поет. Всеки добър поет. За това как се изгражда стил и се избягва излишната реторика - "Дървото, в литературата, а и не само там, което дава само шума". Така че, в заключение "И сърцето най-сетне умира" е едно истинско литературно удоволствие и предизвикателство както за четящия човек, така и за онази рядка порода читатели - пишещите, които искат един ден да станат добри писатели.