Това е историята на едно глухо момиче, написана с откровението на изповед. Родена по времето на прехода в България, героинята рано губи баща си и преждевременно се изправя пред стената, издигната между чуващите и глухите хора. Разказ за борбата на едно дете да оцелее в черно-белия свят на глухотата и да съумее да го оцвети. Когато пораства, момичето среща своята любов, но любимият й е чуващо момче и тя осъзнава, че тази любов е обречена. Книгата преплита в себе си автобиографични и фикционални моменти, което превръща сюжета й в една универсална история за съзряването и любовта, разказана през изпълнения с тишина, но и с много красота светоглед на авторката Росица Караджова. История за начина на усещане на музиката, любовта и сцената. Роси - нежна и красива, и Крис - строг и студен. Дали тя ще успее да стопли сърцето му?
Хубава история, лековато поднесена, но нещо ми липсваше. Може би малко суровост, защото не вярвам всичко да е толкова добре наредено за хора в неравностойно положение, в каквото е и самата героиня. Иначе адмирации за позитивизма, който историята носи!
Няма нищо кой знае колко особено в тази книга. Хареса ми, не е лоша, но няма да остави дълбока следа в мен. Може би, ако беше наблегнато повече на автобиографичния момент и финкционалните моменти бяха сведени до минимум, щеше да ми хареше повече. Иначе Роси е прекрасна, един наистина лъчезарен човек. :)