Танцьорката от Идзу: Японски новели

by Kenzaburō Ōe, Kōbō Abe, Takeshi Kaikō

Сборникът с японски новели включва творби на петимата най-изтъкнати японски разказвачи от следвоенната епоха. Това са писателите Ясунари Кавабата,Кензабуро Ое, Кобо Абе, Такеши Кайко и Тецуо Миура. И петимата са носители на високи литуратурни награди и се ползват с голяма почит и уважение в Япония. Общото в тяхното творчество е темата за младежта, тази младеж, която не познава войната, но е дълбоко засегната от нея. Авторите ще ни накарат да изживеем отново трепетите на първата любов, да почувстваме трагизма на военната катастрофа, да разберем, че тежкото наследство на миналото и неясното настояще убиват илюзиите в младите за един по-осмислен и щастлив живот.
Преводът е направен от наши известни японисти.

Сборникът включва:

* „Елегия“ от Ясунари Кавабата
* „Танцьорката от Идзу“ от Ясунари Кавабата
* „Седмица за почит на старостта“ от Кензабуро Ое
* „Небесното чудовище Агуи“ от Кензабуро Ое
* „Изкусителят“ от Кобо Абе
* „Натрапниците“ от Кобо Абе
* „Реката на търпението“ от Тецуо Миура
* „Зимни блуждаещи огньове“ от Тецуо Миура
* „Великани и играчки“ от Такеши Кайко
* „Голият крал“ от Такеши Кайко

344 pages, Paperback

First published June 13, 1983

About the author

Kenzaburō Ōe (大江 健三郎) was a major figure in contemporary Japanese literature. His works, strongly influenced by French and American literature and literary theory, engages with political, social and philosophical issues including nuclear weapons, social non-conformism and existentialism.

Ōe was awarded the Nobel Prize in Literature in 1994 for creating "an imagined world, where life and myth condense to form a disconcerting picture of the human predicament today."

Reviews

[Кремена Михайлова · Rating 5 out of 5]

„Плувах в някаква прелестна пустота и всяка човешка любезност и доброта приемах напълно естествено. Съвсем естествено ми се струваше и това, че утре ще заведа старицата до гара Уено и ще ѝ купя билет за село. Всичко сякаш се сливаше в едно цяло.”

Кавабата Ясунари, „Танцьорката от Идзу”


„Заклел се бях да се пазя да не загубя здравия си разум и да внимавам по съвета на сестрата да не стане като в някой малко сериозен невротичен фарс: лудият си е луд, но в крайна сметка и психиатърът от лудницата се побърква; придържах се последователно към тази позиция.”

Ое Кендзабуро, „Небесното чудовише Агуи”



„- Така – каза мъжът, - натоварен съм със задълженията на председателя. Ще обсъдим въпроса: какви са задълженията на този тук? Онези, които смятат, че той е длъжен, нека да гласуват.

При тези думи цялата банда се втренчи в мен, сякаш искаха да кажат: вижте го този глупак, който се съмнява в очевидни неща. От дружно изхвърлените нагоре ръце въздухът сякаш затрептя. И това, което направо ме изуми, бе, че и бебето, което още не можеше да говори, изпъна пухкавата си ръчичка.”

Абе Кобо, „Натрапниците”


„Сега старчоците вече признаваха, че положението е безизходно, и сключваха с профсъюзите временни споразумения, за да ги задължат за извънредния и нощен труд в рамките на допустимото според трудовото законодателство. В заводите работниците припадаха, в канцелариите счетоводителите на фирмата капваха от умора като подкосени при електронноизчислителните машини, търговските посредници въртяха кормилото на моторолера в обратна посока и си чупеха ребрата. В амбулаториите все повече пациенти търсеха нещо успокояващо кръвната система, а анализът на кръвта им будеше тревога у лекарите. В името на мечтите на своите деца възрасните се лишаваха от съня си.”

Кайко Такеши, „Великани и играчки”


„А аз, вместо да умра, избрах да стана медицинска сестра. Ако срещна някой добър човек, готова съм да сложа съдбата си в неговите ръце. Това е то, моето желание.”

Миура Тецуо , „Зимни блуждаещи огньове”