Нашият герой, с името на когото озаглавихме настоящата си книга, Христо Ботйов, е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи. Нещастен той, дваж по-нещастен неговият роден град, триж по-злочест народът, на който е бил син, а четири и пет пъти била пуста и суха епохата на неговия человечески живот!
Ако той беше син на Италия, щеше да бъде ако не Гарибалди и Мацини, то поне тяхната дясна ръка. Ако беше французин, съвременник на Юлската революция или на Луи Наполеона, то първата барикада на града Париж щеше да се нарича „Ботйова".
Zahari Stoyanov From Wikipedia, the free encyclopedia
Born 1850 Medven, near Sliven, Bulgaria Died 2 September 1889(1889-09-02) Paris, France
Zahari Stoyanov (Bulgarian: Захари Стоянов; archaic: Захарий Стоянов) (1850 – 2 September 1889), born Dzhendo Stoyanov Dzhedev (Bulgarian: Джендо Стоянов Джедев), was a Bulgarian revolutionary, writer, and historian. A participant in the April Uprising of 1876, he became its first historiographer with his book Memoirs of the Bulgarian Uprisings. Stoyanov directed the Unification of Bulgaria and Eastern Rumelia in 1885, and was one of the leaders of the People's Liberal Party until the end of his life.
Прекрасен труд, излязъл изпод перото на Бащата на модерната българска мемоарна традиция. В шест глави, както следва: 1. Рождение, детинство, ученически и юношески години; 2. Политическа и литературна деятелност; 3. Радецки; 4. Козлодуйският бряг; 5. Милин камък и 6. Смъртта на Ботьова, са разгледани живота и трагичната гибел на най-големия ни Поет (главната буква тук е съвсем умишлена). Захарий Стоянов стъпва на изобилна основа – спомени на очевидци от близкото обкръжение на Ботев, при странстванията му в Русия и Румъния, документален архив – писма, бележки, статии и пр., които прецизно адаптира в увлекателен и четивен текст. Удивително е колко малко знаем за уж най-популярните личности от нашата история. Дори аз, роденият във Враца, три години подред вървял като ученик по дирите на бунтовниците в похода „Козлодуй – Околчица“, научих куп неизвестни за мен подробности. И определено, при описанията на случилото се в село Борован, респ. в целия Врачански край, изпитах чувство на срам от бездушието и слабоволието на моите предци, макар очакванията на Ботев да са били силно „захаросани“ от лъжливите писма на „апостола“ (кавичките тук са съвсем умишлени) Стоян Заимов, апропо, доживял до дълбока старост...
Всеки българин трябва да прочете тази книга, нека всички прочетат и да знаят, че зад това идеализиране на Ботев стои един обикновен човек с необикновен характер и воля, който се присмивал на несгодите и житейските трудности!
Досега си мислех, че не обичам нито исторически книги, нито биографии. Явно причината е била тривиална - не съм попаднала на подходящи представители (и заглавия, и автори), изцяло по моя вина. Писането на Захарий Стоянов, в комбинация с интересната личност на Ботев, която авторът представя по вълнуващ, но обективен начин, ми доставиха огромно удоволствие, задоволиха любопитството ми и ме накараха да заобичам още повече Ботев като герой, поет и човек. Захарий Стоянов се показва не само като отличен и безпристрастен разказвач, въпреки огромната симпатия, която се усеща към героя, но и като отличен психолог. С удоволствие ще изчета всичко останало, което е писал, защото има какво да се научи от този скромен съвременник на най-великите българи.
Изключително увлекателно четиво, показващо митичната фигура на Ботев в нейната предимно човешка форма, при това през очите на съврменник. Пивък, пухкав, вкусен стар български, който е поне половината от удоволствието на чисто техническото четене. Ако човек не е запознат с реалните събития (и ако приемем, че в книгата няма фикционални доукрасявания), това спокойно може да мине за един много добър роман.
Няма така написано за Ботев от никого. Ботев е герой. Човек. Дива глава. Непокорен. Авантюрист. Талантлив и умен. Тази биография се чете с интерес, защото написаното в нея не се коментира в училище.
Страхотно написана книга, само че вариантът, който четох, не ми звучи завършен (от chitanka.info, прекопирано от slovo.bg) - според предисловието действието трябва да стига до смъртта на Ботев. Дали отнякъде може да се намери пълният текст, ако съществува изобщо? Запазвам си петата звездичка за тази възможност.