What do you think?
Rate this book
Лудост
Cлeд poмaнa "Алкохол", в кoйтo сe paзкaзвa зa дънoтo нa живoтa, a слeд тoвa и зa възхoдa и спaсeниeтo, в "Лудoст" Кaлин Tepзийски сe впускa в пaдeниeтo нaдoлу и бягствoтo нaвън. Чeтиpитe гoдини в психиaтpичнa бoлницa - кaтo лeкap, нo и кaтo влюбeн, кaтo бopeц сpeщу бeзсмислиeтo и тъpсaч нa смисълa - тoвa e тeмaтa нa paзкaзa, кoйтo изпълвa вълнувaщитe стpaници нa poмaнa "Лудoст".
"Mитoвe или дeйствитeлнoст. Или дeйствитeлнoст и митoвe. Калин Терзийски пoeмa тpудния, тpънлив и стpъмeн път нa сeбeпoзнaниeтo нa pъбa нa пoчти фoтoгpaфски oбpaзи. Пeсимизмът и нихилизмът нe мoгaт дa пpикpият дълбoкия стpeмeж нa aвтopa зa същeствувaнe в eдин свят нa poмaнтичнoст. Пpoзиpaщият нa фoнa нa мpaчнитe кapтини oптимизъм ни вoди дo oбoбщeния, oт кoитo днeс всички сe нуждaeм."
Д-p Ивaн Гepджикoв
"Лeкувaщ психиaтъp или пopeдни пaциeнт в лудницaтa нa свeтa? Лудoсттa нa Кaлин Tepзийски e зapaзитeлнa"
Захари Карабашлиев
"Mитoвe или дeйствитeлнoст. Или дeйствитeлнoст и митoвe. Калин Терзийски пoeмa тpудния, тpънлив и стpъмeн път нa сeбeпoзнaниeтo нa pъбa нa пoчти фoтoгpaфски oбpaзи. Пeсимизмът и нихилизмът нe мoгaт дa пpикpият дълбoкия стpeмeж нa aвтopa зa същeствувaнe в eдин свят нa poмaнтичнoст. Пpoзиpaщият нa фoнa нa мpaчнитe кapтини oптимизъм ни вoди дo oбoбщeния, oт кoитo днeс всички сe нуждaeм."
Д-p Ивaн Гepджикoв
"Лeкувaщ психиaтъp или пopeдни пaциeнт в лудницaтa нa свeтa? Лудoсттa нa Кaлин Tepзийски e зapaзитeлнa"
Захари Карабашлиев
240 pages, Paperback
First published January 1, 2011
5 people are currently reading
132 people want to read
About the author
Калин Терзийски
37 books96 followersКалин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията „SAX“, „Егоист“, „Едно“, „Найт лайф“, „Ева“, „Клуб М“, вестниците на „Труд“. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: „Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“.
Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол“ (стихове), „Тринайсет парчета от счупеното време“(разкази), „Сурови мисли със странен сос“, участия в сборниците: „Недялко...projekt“, „Антология на живите“, „Обществен експеримент“, „Троица“, „Алкохол“.
Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол“ (стихове), „Тринайсет парчета от счупеното време“(разкази), „Сурови мисли със странен сос“, участия в сборниците: „Недялко...projekt“, „Антология на живите“, „Обществен експеримент“, „Троица“, „Алкохол“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 17 of 17 reviews
December 25, 2016
След "Опознаване на ада" ми е даже неудобно да минавам оттук, но нà, така се случи. Това са спомени на автора от работата му в психиатрията в Курило и "цивилния" му живот по същото време (края на 90-те). Много интересни ми бяха нещата за хората с психически проблеми, за устройството на такава голяма болница, за хода на периода ако ще. Изключително неинтересно ми беше вперването на Терзийски в себе си: за съжаление не видях нито широта, нито дълбочина, нито височина, които да оправдават едно такова постоянно себелюбуване и себеобсъждане (има някакви привидни опити за автоанализ и автоирония, но те са просто една малко по-неочевидна проява на същото себелюбуване). Нито Терзийски е фин стилист в писането, нито Сиела са му осигурили (сръчни) редактор и коректор, та самата "тъкан" на книгата също не ме възторгна. При все това си мисля, че е хубаво "Лудост" да се прочете. Не е съвсем загубено време и се научава едно-друго за мястото, което обитаваме.
Един от големите кусури на тона на цялата книга с думите на самия автор: "Ето сега: даже от това, че съм провалил живота на куп хора, искам да извлека облага! Да напиша есе, да се позабавлявам с горещите си и горчиви чувства! Да пококетнича с това, колко съжалявам и колко съм нещастен от лошото, което съм сторил на всички! Ха! Ха! Каещият се Магдаленчо! Направо сладострастие имаше в тия мои писания."
ПП. Главите "Васил Парасков, или за човечността" и "Мъчителят" са ми етически нередни и естетически сбъркани с болните, използвани за реквизит в кипналото самодоволство/самосъжаление на автора.
ППП. Втората половина ми стана досадна - авторът пие като сюнгер, уж защото изпитва вина, че изневерява на жена си. Тези обстоятелства - и пиенето, и изневярата - са с мащаба на най-банална битова неуредица, но той говори за тях с патос, съразмерен с антична трагедия, и по неизвестна причина не търси прост (или сложен) смислен изход. Като човек, който стои под капчук и се окайва: ах, как Бог ме наказва. Ми не, мръдни малко вляво.
ПППП. "Но аз бях поет, аз се вълнувах." - хайде не.
Един от големите кусури на тона на цялата книга с думите на самия автор: "Ето сега: даже от това, че съм провалил живота на куп хора, искам да извлека облага! Да напиша есе, да се позабавлявам с горещите си и горчиви чувства! Да пококетнича с това, колко съжалявам и колко съм нещастен от лошото, което съм сторил на всички! Ха! Ха! Каещият се Магдаленчо! Направо сладострастие имаше в тия мои писания."
ПП. Главите "Васил Парасков, или за човечността" и "Мъчителят" са ми етически нередни и естетически сбъркани с болните, използвани за реквизит в кипналото самодоволство/самосъжаление на автора.
ППП. Втората половина ми стана досадна - авторът пие като сюнгер, уж защото изпитва вина, че изневерява на жена си. Тези обстоятелства - и пиенето, и изневярата - са с мащаба на най-банална битова неуредица, но той говори за тях с патос, съразмерен с антична трагедия, и по неизвестна причина не търси прост (или сложен) смислен изход. Като човек, който стои под капчук и се окайва: ах, как Бог ме наказва. Ми не, мръдни малко вляво.
ПППП. "Но аз бях поет, аз се вълнувах." - хайде не.
November 16, 2014
Каква е цената на Нормалността? Има ли изобщо нормалност в свят от сиви коловози и изхабени социални задръжки? Лудост ли е да искаш да живееш според собствените си желания? И за да не се превърнат всички тези въпроси в ласкаещи егото празнословия са доволно облени с шизофрения, водка и объркани чувства. Не бях попадала отдавна на толкова добър автор!
February 2, 2020
Четох книгата като образователна. Някак никак не ми хареса началото. Доктор изневерява на жена си с колежка. Толкова банално. И тази баналност се точи из цялата книга, но спира в един момент да дразни. Ценното на книгата обаче са историите. Толкова са истински и брутални, че сякаш с там с доктора и лудите в лудницата. Да, депресиращо е, няма надежда, но съм благодарна на Калин Терзийски, че повдига за нас 'нормалните' завесата към лудостта.
June 8, 2013
Калин Терзийски разказва откъслечно за годините, прекарани като психиатър в болницата в Курило. Фокусът е върху неговото.. хм, дерайлиране, върху изгубените или неродени илюзии, а изходът може би ще се окаже просто промяна на фона. За мен, книгата наподобява кутия с надпис "Интересни и вълнуващи неща". Когато я отвориш, обаче, откриваш вътре само маркировка, схеми на "нещата", скици на това и онова. Празното пространство в кутията ми дойде в повече, въпреки че все пак намерих достатъчно упътвания, за да й дам четири звезди.
July 9, 2011
Предшественик на "Алкохол", книгата е описание на живота на Терзийски (или поне на части от него) докато работи като психиатър в болницата в Курило. Много честна книга, много приятно четиво, докарва интересни мисли...
March 17, 2014
"Дори когато е най-щастлив, човек трябва да продължи да живее", казва Калин Терзийски.
И този път му вярвам. Не го харесвам през цялото време, не и през цялата книга; но му вярвам. Чак ми се иска да изпием с него по едно.
И този път му вярвам. Не го харесвам през цялото време, не и през цялата книга; но му вярвам. Чак ми се иска да изпием с него по едно.
October 6, 2012
Нито много добра, нито много лоша.
Последните страници обаче доста диагонално ги минах, че взе да ми става еднообразно.
Не бих се интересувала от други книги на автора.
Последните страници обаче доста диагонално ги минах, че взе да ми става еднообразно.
Не бих се интересувала от други книги на автора.
January 29, 2022
Преди години, купувайки си "Алкохол" и "Лудница", не го направих, защото харесвам Калин Терзийски и надявайки се да прочета едни добре написани романи - не!
Нямах/м категорично мнение за Терзийски, но това, че той е бил психиатър и че може да рисува провокираха любопитството ми да прочета само тези две негови книги, надявайки се да е описал една откровена 'картина' на алкохолика и психиатъра/психиатрия отвътре в контекста и на смутните първи години на българския преход.
"Алкохол" според мен е една много откровена изповед на алкохолика Терзийски по време на едно много объркано време.
Не го възприемам точно като роман, а като дълъг - сравнително добре написан, документален разказ на един иначе много интелигентен човек.
Книгата я е писал заедно с Диана Драгоева и за мен е без значение кой колко голяма заслуга има за сравнително добре разказаното според мен повествование.
В моето семейство няма алкохолици, но за мен "Алкохол" е полезно четиво за изборите, които правим, и за опитите за бягство от нас самите и средата, които правят хора като Терзийски потапяйки се в един толкова разрушителен свят, какъвто е този на алкохола (или въобще тежките зависимости от разни вредни субстанции или привички).
"Лудница"...
Тази негова книга също е опит за изповед за друг негов период - когато е бил психиатър (и отново наливайки се с алкохол), женен с малко дете, и много влюбен в психоложката в психиатрията, но под формата на роман, с много пряка реч, каквато в "Алкохол" почти липсва.
Книгата е разочароваща за мен, защото я намирам за някак кратка, нахвърляна, по-повърхностна и оставяща впечатление за незавършеност...
Нямах/м категорично мнение за Терзийски, но това, че той е бил психиатър и че може да рисува провокираха любопитството ми да прочета само тези две негови книги, надявайки се да е описал една откровена 'картина' на алкохолика и психиатъра/психиатрия отвътре в контекста и на смутните първи години на българския преход.
"Алкохол" според мен е една много откровена изповед на алкохолика Терзийски по време на едно много объркано време.
Не го възприемам точно като роман, а като дълъг - сравнително добре написан, документален разказ на един иначе много интелигентен човек.
Книгата я е писал заедно с Диана Драгоева и за мен е без значение кой колко голяма заслуга има за сравнително добре разказаното според мен повествование.
В моето семейство няма алкохолици, но за мен "Алкохол" е полезно четиво за изборите, които правим, и за опитите за бягство от нас самите и средата, които правят хора като Терзийски потапяйки се в един толкова разрушителен свят, какъвто е този на алкохола (или въобще тежките зависимости от разни вредни субстанции или привички).
"Лудница"...
Тази негова книга също е опит за изповед за друг негов период - когато е бил психиатър (и отново наливайки се с алкохол), женен с малко дете, и много влюбен в психоложката в психиатрията, но под формата на роман, с много пряка реч, каквато в "Алкохол" почти липсва.
Книгата е разочароваща за мен, защото я намирам за някак кратка, нахвърляна, по-повърхностна и оставяща впечатление за незавършеност...
November 7, 2025
Кой не е луд?
Интересно е да открехнем вратата към спомените на един психиатър в болница. Интересно е да се срещнем с историите на толкова пациенти, лекари, санитари – всички луди. Всички сме луди.
Имаше моменти и истории, които успяваха да задържат вниманието ми и да събудят интереса ми, но това беше някак малка част. За жалост, не се разбрах с Калин Терзийски. Пиенето и изневерите ме отблъснаха от героя, но пък лутането из житейските избори ме доближи до него.
Първа среща с Калин Терзийски 50/50.
-----------------------------------------------------------------------------
Просто щях да продължа да се движа през скучния живот, воден от глухо, самоуверено отчаяние – както повечето хора на тая земя, живеещи само защото нямат какво друго да правят. С всеки изминал ден осъзнавах все по-ясно това. И сърцето ми започваше да бие все по-глухо, все по-бавно и тежко, защото така бият сърцата без фантазия и без весела надежда.
А това за чувството за вина – ти се опитваш малко да я използваш тая вина. Все едно ти е виновен някой, че страдаш от чувство за вина. Нали има такова нещо? Обвиняваш майка си и татко си, че са ти насадили чувство за вина. Има ли нещо такова?
Интересно е да открехнем вратата към спомените на един психиатър в болница. Интересно е да се срещнем с историите на толкова пациенти, лекари, санитари – всички луди. Всички сме луди.
Имаше моменти и истории, които успяваха да задържат вниманието ми и да събудят интереса ми, но това беше някак малка част. За жалост, не се разбрах с Калин Терзийски. Пиенето и изневерите ме отблъснаха от героя, но пък лутането из житейските избори ме доближи до него.
Първа среща с Калин Терзийски 50/50.
-----------------------------------------------------------------------------
Просто щях да продължа да се движа през скучния живот, воден от глухо, самоуверено отчаяние – както повечето хора на тая земя, живеещи само защото нямат какво друго да правят. С всеки изминал ден осъзнавах все по-ясно това. И сърцето ми започваше да бие все по-глухо, все по-бавно и тежко, защото така бият сърцата без фантазия и без весела надежда.
А това за чувството за вина – ти се опитваш малко да я използваш тая вина. Все едно ти е виновен някой, че страдаш от чувство за вина. Нали има такова нещо? Обвиняваш майка си и татко си, че са ти насадили чувство за вина. Има ли нещо такова?
January 2, 2019
Прочетох "Лудост" след "Алкохол" и ми дойде леко мудна на места, а и твърде описателна. Има интересни истории, но по мое мнение не е добра колкото "Алкохол".
November 14, 2024
Готина, но "Алкохол" беше по-силна книга. Може би просто защото съм чел "Акохол" първо.
November 24, 2025
За живота такъв, какъвто е вътре в нас. Едни чувства ни изяждат отвътре, докато общество ни гледа и съди отвън. На Пук на всичко и всички го живеем този живот.
July 25, 2021
Много ми хареса книгата. Добри истории, интересен стил на писане и хубави разсъждения. Допадна ми. На места ми стана много мъчно за автора/героя, а на други места ми се искаше да го шамаросам и да спре да се вайка. Е, някои истории са такива. Радвам се, че я прочетох.
July 25, 2011
Разказва интересни случки от времето, когато е работил като психиатър. В голяма част от книгата се разказва и за любовната му връзка с една психоложка и разпадащия му се брак и душевните терзания свързани с това, но като тези разкази са доста преплетени със случващото се в лудницата.
Книгата се чете много бързо, разделена е на кратки разказчета описващи различни случки, от по няколко страници. Интересно е да прочетеш какво се е случвало в лудниците около 2000 година (допускам, че сега продъжава да е същото).
Книгата се чете много бързо, разделена е на кратки разказчета описващи различни случки, от по няколко страници. Интересно е да прочетеш какво се е случвало в лудниците около 2000 година (допускам, че сега продъжава да е същото).
September 23, 2014
Много добра, но сдухваща книга.
November 8, 2016
Харесва ми, малко стила на писане сякаш наподобява на Буковски, което ме дразни малко, иначе харесвам книгата и Калин!
Displaying 1 - 17 of 17 reviews