Машини за любов

Кръглата риба #1

by Момчил Николов

"Tой тpябвaше дa бъде paзбивaч нa женски съpцa. Tpябвaше дa бъде еpотомaн. Еpотомaн - естет. Ценител нa женскaтa кpaсотa. Способен дa глези любовтa, без дa я нapaнявa. Никогa дa не нaстоявa и никогa дa не бъpзa. Дa paзбъpквa душевния свят нa женaтa. Дa я нaкapa дa изpичa собствените му желaния нa глaс. Дa не кaзвa никогa "обичaм те". Дa пpедлaгa шеметнa стpaст зa умa. Дa бъде пеpвеpзен в желaниятa си. Дa създaвa болезненa зaвисимост от себе си. Дa покaзвa нa женaтa кaк дa бъде жaднa. Дa я лиши от любовтa и по този нaчин дa я нaучи дa обичa. И нaкpaя – дa съумее дa се измъкне от нея с тaкaвa нежност, че тя дa си въобpaзи, че именно нa нея нaй-нaпpед й е омpъзнaло. Tой тpябвaше дa бъде съвъpшенaтa мaшинa зa любов." Момчил Николов пише paзкaзи, pомaни и пиеси. Имaм много отличия, последното от който е нaй-пpестижнaтa нaгpaдa зa бългapскa литеpaтуpa Xеликон (зa pомaнa "Кръглата риба").

Genres: Bulgarian Literature

360 pages, Paperback

First published January 1, 2011

About the author

Момчил Николов е роден през 1970 г. Завършва медицина. Публикува книгите: „Пътници“ (повест, 1997), „Разкази“ (1998), „Фрагменти от стая“ (разкази и пиеса, 2000), „Лудата Дорис“ (двуезична: български - английски, 2001), „Hash Oil“ (2004), „Горният етаж“ (2006), „Кръглата риба“ (2008). Автор е на следните проекти: визуална инсталация „Фрагменти“: мултимедиен проект, обединяващ усилията и креативноста на млади творци в областта на литературата, видеоарта, живописта и музиката - идея , текст, организация (2000); Червената къща: пърформанс-премиера на книгата „Mad Doris“ - идея, текст, организация (2001); участие в проект Literary Access (2002). Получавал е следните награди: 1999 - за дебютен роман - на в. „Литературен форум“ - за романа „Foxy lady“ (непубликуван); 2000 - за принос към културата - на община Плевен; 2001 - пиесата „Наблюдателят“ е номинирана в националния конкурс за драматургия „Иван Радоев“; 2001 - награда от литературния конкурс на сп. „Егоист“; 2002 - голямата награда от литературния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“; наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ (2008).

Reviews

[Svetomir Kostov · Rating 4 out of 5]

Интересно преживяване, ако уцелиш правилния момент за него. Впечатляваща беше лекотата, с която историите се разказваха и кореспондираха една с друга. Момчил Николов наистина притежава огромен талант и това си личи помти във всяка една глава. През цялото време се носеше усещането за умишлен минимализъм, хареса ми. Образът на Стефани е страхотен. Определено очаквах нещо друго, когато взех книгата, но не мога да кажа, че съм разочарован. С удоволствие ще продължа с втората част от трилогията.

[Христо Блажев · Rating 3 out of 5]

“Машини за любов” на Момчил Николов – чудесни истории, невъзможен финал: http://www.knigolandia.info/2011/09/b...
Отказвам да се водя по желанията на нашенските писатели, които поне според мен в голямата си част (изключвам, да речем, Захари Карабашлиев и Александър Шпатов) упорито отказват да разкажат една хубава история заради историята, а все се мъчат да вплетат космично-мистични житейски откровения като поука. Защо пиша това ли? Защото не съм чел други книги на Момчил Николов и “Машини за любов” страхотно ме впечатли… до последните петдесетина страници, когато буквално се удавих в изникналите сякаш от нищото мистицинищожности. И стоях и се чудех защо, защо, защо е нужно това?

Чудесни истории, преплетени една в друга, извиващи се през времето и пространството от Америката през България до Камбоджа. От земята до небето. От един швед и внушаваните му от КГБ мисли чрез загадъчни антени, през едно задушно наркоманско мазе, в което има клетка с мъртва птичка и нарисуван ангел. И в него като видение се явява едно наркотично-обсебващо момиче, което подбира време и място да се яви. И един далечен остров, на който пълната луна събужда диви страсти и неподозирани срещи. Или по-близкия Камен бряг, който обединява търсения, пещера, затъмнение, една паднала от небето коза и негър, говорещ на варненски диалект.

Вземи книгата с намаление от "Книга за теб" :)

[Vladimir Grigorov · Rating 1 out of 5]

Всеки хвали "Кръглата риба", но нали е част от трилогия - трябва да се започне от първата част. Трудно стигнах до края обаче. Не ме подразни това, че ми говориш на "ти" в книгата, но ме дразни, че си ме описал като някакъв малоумен непоследователен дебил. Не ме успокоява, че и твоя герой е същия. Липсва действие и диалог, повече обръщаш внимание на вътрешния свят на героите. Това не е непременно лошо нещо, стига да имаше нещо ценно у тях. За съжаление повечето страници са пълни с дълбокомислени професорвучковщини. Докато четох, имах чувството, че "най-доброто предстои", но то така и не дойде. За момент по средата историята живна, но за кратко - набързо отново се върна в досадния стил на кухо философстване и изкуствени ситуации до самия край.

[Irena · Rating 2 out of 5]

Хареса ми стила в началото и паралелните истории, които се въртят като ДНК спирали. Но не взех толкова, колкото очаквах.

[Kalin Nikolov · Rating 4 out of 5]

** 3,7 **

Идея/Изпълнение 3,0
Интрига 3,8
Емоция 3,8
Стил-за-жанра 4,0

/м.корици,собств/

[Змей · Rating 3 out of 5]

http://knigozavar.com/mashini-za-lyubov/

Книгата ме върна в сладки спомени по една изгубена част от миналото ми, разхождайки ме из места, които няма как да си спомням без сантимент. И след вулгарността на „Горният етаж“, „Машини за любов“ ми се стори преизпълнена с нежни прозрения.

Ако трябва да опиша книгата с две думи, биха били лирична вакханалия. Дълбоко откровена и в същото време – естествена и абсурдна. Ако си позволя да перифразирам познатата фраза „секс, наркотици и рок’н’рол“, то „еротика, алкохол и изкуство“ е екстрактът от „Машини за любов“, допълнен с малко философски привкус и (повече) лирични отклонения.

http://knigozavar.com/mashini-za-lyubov/

[Ivo Temelkov · Rating 3 out of 5]

Първите 60-70 страници се четат мудно и са безинтересни. После се навързва страхотна история, разказана много леко и прекрасно. Романтика, меланхолия, едно от най-красивите описания на българското Черноморие. Четеш на бегом до последните 30-40 страници, които ще те накарат да захвърлиш книгата в стената. Клише след клише, досадни и протяжни разсъждения, които не казват нищо ново или интересно. Изненадах се, че е писана 2011. Финалът в никакъв случай не ме кара да хвана следващата част, макар че съм си я взел и ще я прочета. Надявам се там да е изчистил слабите страни на "Машини за любов".

[Petriela Bacheva · Rating 3 out of 5]

Момчил Николов не успя да направи книгата си толкова въздействаща, колкото бе ,,Любовникът" на Курто за героите. Отначало увлекателно, после шантаво...Докато не се повтори два пъти този модел. Хареса ми, че Борис разказва в първо лице, а останалото бе написано все едно се води разговор с читателя. Но можеха поне да се срещнат двамата след като Борис видя записките на американеца. ,,Машини(те) за любов" получават 3 звезди, пък да видим какво ще предложи ,,Кръглата риба".

[Stanislava Troeva · Rating 3 out of 5]

В рецензия за книгата Ангел Игов заключава: "във всеки случай, романът се чете бързо и леко, а и по-претенциозният читател има какво да намери за себе си вътре". Точно това е и моето впечатление. С други думи - хареса ми и бих й дала почти четири звезди.

[Stoyan Nenov · Rating 4 out of 5]

класно четиво, както винаги.

[Milena · Rating 4 out of 5]

Много интересна. Чудесно разказана история.
Нещо между Алкес Гарланд и Харуки.