„Самурайски истории“ е сборник от автентични легенди и предания за прочути самураи, за техните убеждения, дела и геройства и за кодекса Бушидо, който те следвали. Потопете се в атмосферата на древната призрачна Япония и преживейте дивните истории от един отминал, но омагьосващ свят!
„Веднъж един самурай кротко обядвал в малка странноприемница и не обръщал внимание на четирите мухи, които бръмчели около него. В това време влезли трима ронини и погледнали със завист двата великолепни меча на пояса му, които били истинско съкровище. На лицата им се изписало задоволство, защото самураят очевидно нямало да може да се справи с трима противници като тях. Те седнали на една съседна маса и започнали да му подхвърлят обидни забележки с надеждата да го предизвикат на дуел. Мъжът обаче останал глух за присмеха им, което още повече ги ядосало. В един момент самураят бавно вдигнал клечките, с които ядял ориза си, и с четири леки и точни движения хванал всяка една от мухите, след което внимателно оставил приборите си на масата, без да поглежда нито за миг към тримата грубияни. Настъпила тягостна тишина. Тримата ронини се спогледали уплашени, осъзнавайки, че пред тях стои мъж с огромна сила, и побързали да напуснат странноприемницата. По-късно научили, че мъжът, който така великодушно ги пощадил, бил легендарният майстор на меча Миямото Мусаши.“
Не беше точно моята книга - историята от корицата е може би една от най-силните. Подведох се, че останалите ще следват подобен стил или ще се отнасят за живота на Миямото Мусаши. За съжеление има твърде малко логика и твърде много фантасмагории и безсмислие. Разбира се, става въпрос за легенди и предания, но очакванията ми бяха различни.
Сборник с доста интересни и поучителни кратки истории, голяма част от тях митологични. Общото послание във всички от тях е запазването на честта и достойнството, което е на първо място за самураите.
Като всяка книга с къси текстове - за мен бе трудна. Но в същото време безкрайно приятна именно заради концентрираността си. След някои легенди не можех да спя от ужас :-) Абсолютно брутален с безжалието си на моменти, народът, който е родил такива легенди на честта и достойнството, не може да не извика възхищение. Липсва им мекотата на прощението, но така е без християнство. И все пак - близки ми бяха като светоусещане, близки на българите с техния Тангра, който всичко вижда и знае. Човек прави това, което трябва, колебание и малодушие няма. Не стигнах до края, наситих се.
Хареса ми, но повечето имена бяха преведени като от неандерталец, което ме подразни. Иначе преданията са интересни, легендите са като всички митове - наивни и детски, а начинът на мислене в някои от историите ми се стори прекалено странен и високомерен. Имаше произведение за Миямото Мусаши и едно за Такеда Шинген, които са едни от многото ми любими самураи и се зарадвах, че са включени в сбирката.