Няма значение

by Ivo Siromahov, Иво Сиромахов

В тази книга Иво Сиромахов описва българския псевдоелит с типичния си хаплив, а понякога брутален хумор.

Главни действащи лица в нея са популярни фолкпевици, политици, манекенки, футболисти, светски личности.

Това е една забавна, но и горчива книга, защото нищо в нея не е измислено.

Genres: Bulgarian Literature

200 pages, Paperback

First published May 26, 2011

About the author

Иво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София.
През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1996 г. завършва НАТФИЗ, специалност Театрална режисура.
От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони. Публикувал е десетки авторски текстове в "Playboy" и “MAXIM”. От 2000 г. е отговорен сценарист в "Шоуто на Слави".
През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга.

Reviews

[Tsvetomir]

I haven't even finished this book. Either I am stupid or the author has nothing else to say except pointless and non-constructive critics. My advise - don't waste time and money with this book!

[Анелия Стаматова]

Любимите ми текстове от тази книга са:
"Изкуството дебне отвсякъде","Преса за задници", "Безценни съвети за блестящ духов бъкълс", а "breaking news" e най-най-суперготиният текст

[Христина]

Хумористичен поглед върху несмешните хора, ситуации и прочее реалности в България.(Смях се на глас :D)

[Oxana Tomova]

Този поглед върху българите и обществото ни е определено забавен. Смяла съм се доста с тази книга.

[Maria]

Сиромахов може да не стои добре на екран, но има дар слово да пише забавно и увлекателно.

[Nikolay Dimitrov]

Тази книга беше, като пътуване във времето към 2011г. Спомних си за Митьо Селския(и мъките, които носеше на феновете на „Ботев“), Митьо Пищова, Митко Цонев, професор Вучков, Цветан Цветанов, Златките - хора, които бяха неизменна част от пейзажа по онова време. Тогава ГЕРБ и Бойко Борисов бяха на върха на популярността си, моловете бяха нещо ново и всички ходеха там, всички бяха във Фейсбук, където садяха виртуални картофи във Farmvile и т.н.
Има попадения в сатирата, но като цяло тази книга е, като някогашното „Зрънчо“, на принципа „лапнеш нещо, глътнеш нищо“.

[Vladimir]

Имаше някои забавни моменти и някои оригинални такива, но като цяло не очквах да е толкова подигравателна спрямо определени лица (подигравките с които доста тенденциозно се повтаряха в повечето текстове...)

[Yuliya]

Поредица от несвързани помежду си кратки хумористични разказчета. Някои по-добри, други далеч не толкова. Но няколко, 2-3, може би, успяха да ме разсмеят искрено. Определено ще прегледам и другите негови книги, с които разполагам.