Дивна

by Валентина Димова, Стефан Василев, Маринела Тенева

В най-елитната космическа академия След Земята се учи и расте цветът на човечеството. Питър, геният, инсценирал на десет години екологична катастрофа, за да накара управляващите да променят безумен закон. Дивна, отличен стрелец и мечтателка, за която силните чувства не са недостатък, а път към едно пожелано бъдеще. Марти, неизчерпаем извор на щуротии, който може да те измъкне и от най-черната дупка…

Отвъд реда и спокойствието на Академията растат, и се учат (най-често едни от други), трошачите. Лишени от заможни родители – ако изобщо имат родители, – те не са част от „цвета на човечеството“… ала защо тогава изглеждат по-пъстри, с купоните, скайбола и рок-звездите си „Чукча“?

А още по-далеч, един Координатор крои как да превърне мерките за сигурност в средство за абсолютен контрол. Някои неща не се променят.

Освен ако „академиците“ и трошачите не се обединят и покажат, че цялото човечество все пак се учи, и расте.

Как да поискате книгата от Човешката библиотека

Genres: Bulgarian Literature

242 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

Валентина Димова е български автор, редактор и ръководител на творческия фентъзи клуб „Светлини сред сенките“. Живее в Казанлък.

На 2 септември 2004 г. Валентина Димова създава Клуб за фантастика и фентъзи към читалище „Възродена Искра“, който през 2005 г. се прекръщава на Клуб „Светлини сред сенките“. Като ръководител на клуба не само учи младежите да пишат, но редактира и участва наравно с тях като съавтор в създаването на герои и измислянето на истории за книгите.

(от статията в БГ-Фантастика)

Reviews

[Kalin · Rating 4 out of 5]

Как да поискате книгата от Човешката библиотека

Из послеслова ми:

– … Изпреварили сте ни много отдавна. – Детето го погледна с искрено учудване. – Ние, възрастните, сме ужасно изплашени, затова се държим по този начин. Децата, родени в космоса, цялото ваше поколение След Земята, ни превъзхожда във всичко. По-умни сте. Разбирате живота по-добре от нас, защото нямате минало, свързано с една унищожена планета. Не сте подвластни на бремето, което носим ние… Принудени сте да се справяте сами с всяка ситуация. Родителите ви или са мъртви, или просто нямат отговори за въпросите ви… Вие, родените в космоса, първи започнахте да доказвате твърденията, че човешките възможности са многократно по-големи от тези, които познаваме и използваме. Отначало мислехме, че това се получава заради действията, заради импулса, на който давате предимство пред мисълта, но се оказа, че и тук грешим! Вие използвате и ума, и сърцата си достатъчно ефективно!

Такива ли са децата на бъдещето?

Когато се огледам наоколо си – спра се, издишам всички ония представи, внесени наготово отвън, от разговори със забързани (и навярно изплашени) възрастни, отворя широко очи, и ума, и сърцето си, – вече ги виждам такива: децата на настоящето. Онова момченце, на има-няма десет години, които ми разказа първия „Хари Потър“ във влака от Пловдив до София, а аз седях, слушах, захласвах се. Петгодишната дъщеричка на моя приятелка, която рисуваше с компютър, а до рисунките караше майка си да записва стихове. Момчетата и момичетата, изхвръкнали от училище, за да изпълнят „Витошка“ с подкрепата си за Странджа, Иракли, Рила, цялата българска природа – и бъдещето ни.

Авторите на „Дивна“ познават децата на настоящето, защото са с тях всеки ден, в казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“, в неделното училище, в детския комплекс. Тези деца пишат, рисуват, играят игри, гледат филми, четат и обсъждат… не бързат. Не бързат да приемат някакви готови представи, току-виж затворили ума и сърцата им за света, който се лее, без пауза и без предсказуемост, понякога тъй устремено, че нямаш време да се обръщаш назад, какво ти, да мигнеш. И тъй се готвят за бъдещето, което е… каквото го създадат те.

А „Дивна“ показва едно възможно бъдеще – малко страшно, с онова, което човечеството е причинило на родната си планета, доста свежо, с новите човеци, които са се родили като последствие. Силно вдъхновяващо, ако и вие като мен вярвате, че тези нови човеци са вече родени и сега ние ще спрем насред бързането, ще отворим очи, ще им протегнем ръце, ще застанем до тях, ще станем от тях и от общото, нашето настояще. Вярата – помните ли? – твори чудеса…

Към думите по-горе, Александър Барозов по-късно добавя: „Дойдох да ви призная слабостите на политическата система, изградена от нас, възрастните. Да подкрепя интелекта и свободата, пред които няма невъзможни неща!“

Аз мога да добавя само това:

Когато отгърнете тази страница, затворете очи и постойте така. После ги отворете и погледнете първото дете, което се появи пред вас. (Може и онова в огледалото.)

Какво виждате?

[Adi · Rating 3 out of 5]

В началото "Дивна" ми напомни за Играта на Ендър - училище в космоса, където отиват брат и сестра, за да се обучават. Сестрата - Дивна, постепенно разбира, че това което си е представяла, няма общо с действителността в училището, докато братът й близнак Стас като че се адаптира доста успешно.
Разбира се, след като навлезеш в историята, приликите с книгата на Кард спират и започваш да навлизаш в света на След Земята и трошачите.
За мен героите бяха прекалено много - и главни, и второстепенни - и в един момент изобщо спрях да различавам трошачите един от друг. С малки изключения. Поведението на Дивна на моменти скачаше от едната крайност в другата и не можах да я разбера напълно. Харесвам Стас - много повече от Дивна - и се надявам в продължението да мога да го наблюдавам.
Илюстрациите бяха прекрасни - поздравления за художника.
Като цяло имах чувството, че идеята е била прекалено голяма и развитието на героите е пострадало за сметка на света.
Адмирации на създателите на книгата - имате с какво да се гордеете.