What do you think?
Rate this book
Мигновечност
Атанас П. Славов е роден през 1947 г. в Бургас. Има средно специално образование и няколко професии. Той е сред основателите на най-големия ни клуб по фантастика „Иван Ефремов“, дългогодишен негов ръководител и активист на световния фендъм. По-късно става президент на първото в съвременна България издателство за фантастика и фентъзи „Орфия“, както и инициатор на първото издание за славянска фантастика на английски език. Освен това Атанас се занимава със съставителство, фантастология, автор е на романа „Психопрограмираният“ (1992) и художник на компютърни графики. Заслугите му в жанра са отличени с два международни приза „Еврокон“ плюс няколко БГ награди.
Аз ще кажа, че Атанас П. Славов е човек и писател, вградил живота и творчеството си в българската фантастика. За да я изравни със световната.
Весела Люцканова
Съдържание
Аз ще кажа, че Атанас П. Славов е човек и писател, вградил живота и творчеството си в българската фантастика. За да я изравни със световната.
Весела Люцканова
Съдържание
Мигновечността на Атанас П. Славов – Величка Настрадинова (предговор) – стр.6
ФАНТАСТИЧНА СЕДМОРКА
Трудно е да бъдеш дог – стр.10
В търсене на изгубеното време – стр.15
Време разделно – стр.24
Сън в лятна нощ – стр.29
Война и мир – стр.35
Сто години самота – стр.40
Матрицата 4: Резолюции – стр.44
СЕДМОРКА НОВЕЛИ
Виталертон – стр.50
Пентаграм – стр.65
След пустинята – стр.85
Феести – стр.126
Сънища за космодора – стр.141
Сиянието на реката – стр.166
Предсмъртната или първата болка – стр.201
От високи кули – Александър Карапанчев (интервю) – стр.216
224 pages, Paperback
First published January 1, 2007
11 people want to read
About the author
Атанас П. Славов
50 books16 followersAtanas P. Slavov lives in Sofia, Bulgaria.
He is the founder of the first SF club in Bulgaria, Terra Fantazia, in Burgas in 1968. He also helped found the Ivan Efremov SF club in Sofia and served as its artistic manager between 1974 and 1989. In 1990, he became one of the creators of the Orphia Publishing House, the first Bulgarian publisher devoted exclusively to SF. He was the president of Orphia in 1991 and 1992. In 1990, the ORPHIA English-language magazine he created and edited received a Karel Award from World SF for its contribution to intercultural communication.
Atanas has compiled dozens of anthologies of Bulgarian SF. Since 2000, he has been publishing the Fanternet ezine (winner of an ESFS Award for Best Fanzine in 2004). In 2007, he helped found the Human Library Foundation and has been compiling the annual FantAstika almanac ever since (winner of an ESFS Award for Best Magazine in 2015). Since 2010, he has chaired the Tera Fantazia Association of Bulgarian SF Artists.
His bibliography includes a SF novel, a few dozens of short stories and over 40 studies on speculative fiction and futurology. He has also created over a hundred fractal-based paintings which have been displayed in various exhibitions.
He is the founder of the first SF club in Bulgaria, Terra Fantazia, in Burgas in 1968. He also helped found the Ivan Efremov SF club in Sofia and served as its artistic manager between 1974 and 1989. In 1990, he became one of the creators of the Orphia Publishing House, the first Bulgarian publisher devoted exclusively to SF. He was the president of Orphia in 1991 and 1992. In 1990, the ORPHIA English-language magazine he created and edited received a Karel Award from World SF for its contribution to intercultural communication.
Atanas has compiled dozens of anthologies of Bulgarian SF. Since 2000, he has been publishing the Fanternet ezine (winner of an ESFS Award for Best Fanzine in 2004). In 2007, he helped found the Human Library Foundation and has been compiling the annual FantAstika almanac ever since (winner of an ESFS Award for Best Magazine in 2015). Since 2010, he has chaired the Tera Fantazia Association of Bulgarian SF Artists.
His bibliography includes a SF novel, a few dozens of short stories and over 40 studies on speculative fiction and futurology. He has also created over a hundred fractal-based paintings which have been displayed in various exhibitions.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
April 28, 2019
Впечатляващо разнообразен, силно любим сборник. Новели като „Предсмъртната или първата болка“ и „Сиянието на реката“ са стигнали дотолкова навътре в мен, та да ме променят доживот. Оттам – и петте звездички.
Разказал съм подробни впечатления в Човешката библиотека:
http://choveshkata.net/blog/?p=131
Избран пасаж:
А през 2014-а излезе нов сборник –„Пентаграм“, който включва всички текстове от „Мигновечност“, романа „Психопрограмираният“ и другите най-ярки достижения – идеи, докоснати от мисълта и уловени в думи – на Атанас П. Славов за 40 години творчески път. Не мога да опиша колко ви го препоръчвам. На мен ми е в Топ 5 на цялата фантастика, българска и световна, която някога съм чел. :)
Разказал съм подробни впечатления в Човешката библиотека:
http://choveshkata.net/blog/?p=131
Избран пасаж:
Сборникът с разкази и новели „Мигновечност“, дебютният на Атанас П. Славов (след романа му „Психопрограмираният“, 1992 г.), заема челно място в личната класация на този рецензент за 2007-а, защото:
– няма равен в разнообразието си – и на идеи, и на форми
– при все това разнообразие един идеал прониква всички текстове и ги споява: Мечтата за Човека – еволюиращия, търсещия, отзивчивия, готовия да дръпне другите подире си
(А този идеал, уви, дори в световната фантастика се среща рядко. И малко са читателите, дето няма да го от-рекат „наивен“ или даже „остарял“… а колко са онези, дето ще се вдъхновят сами да търсят, да се отзовават, да дърпат другите подире си? С което Атанас печели точки и за смелост.)
– е писан на език, който смълчава редактора у мен, впечатлено, и кара пишещия да си записва (…той друго може ли да прави? ;) )
– вълнува
А през 2014-а излезе нов сборник –„Пентаграм“, който включва всички текстове от „Мигновечност“, романа „Психопрограмираният“ и другите най-ярки достижения – идеи, докоснати от мисълта и уловени в думи – на Атанас П. Славов за 40 години творчески път. Не мога да опиша колко ви го препоръчвам. На мен ми е в Топ 5 на цялата фантастика, българска и световна, която някога съм чел. :)
November 23, 2015
Има книги, след чието прочитане искам да седна с автора да пием чай, да си поприказваме за нещата от живота или пък кротко да си помълчим. Не са много, но ги има. И това се случва, когато освен с писанията - стил, форма, съдържание и т.н. - авторът ме е грабнал с житейската си позиция. Щастлив съм, че последната книга, която прочетох, ми оказа точно такова влияние. Дами и господа - "Мигновечност" на Наско Славов.
"Мигновечност" съдържа цикъла от кратки разкази "Фантастичната седморка", както и "Седморка новели". Много е трудно да се вкара душа в един разказ, който е едва няколко странички, но смело мога да заявя, че Наско Славов се нарежда сред майсторите в жанра. Всеки от разказите носи познати, но развити по различен начин идеи - за удоволствието като водещ мотив за нашите постъпки; за свободната воля; за човешкото в човека; за разликата между виртуалната и "истинската" реалност; за... Това, което не се очаква при подобни често използвани теми, е дълбочината им (особено при късата форма). Наско е способен да предаде безкрайно много неща само в рамките на няколко странички, неговите разкази са толкова многослойни и плътни, че дори и след няколко четения имам чувството, че съм пропуснал нещо важно, но затова пък ми остава удоволствието от следващия прочит.
А в новелите, част от които са написани в съавторство с Георги Арнаудов, водеща тема за мен е силата на човешкия дух. Всяка прочетена новела те кара да се замислиш за неща простички, логични и човешки... Заедно с Хорхе Родригес прекосих пустинята и след нея наистина бях друг човек. Междувременно наблюдавах справедливата борба на обикновените (и не само) хорица за по-добър живот и съпреживявах съдбата им. В сънищата за космодора проследих потенциалните пътища на развитие на две цивилизации и въпреки прекрасния подреден свят някак не успях да харесам тази, в която всеки човек се оформя в калъп и не може да излезе от него. Свят, в който свободата “Да бъдеш” е строго ограничена, срещу свят, в който можеш сам да избереш своя път на развитие. Или пък митът за търсещия човек, развит великолепно в “Сиянието на реката”, който така те увлича, че не усещаш кога и ти си започнал своето дирене. Но стига съм ви разкривал тайните на новелите, само ще ви посъветвам да си оставите “Феести” за десерт. Макар и писан в други времена, когато цензурата бдеше, това е новелата, която наистина ме покърти. Не е загубила своята актуалност и днес, не мисля, че ще я загуби въобще. Защото във всеки един от нас спи (къде по-дълбоко, къде по-неспокойно) по един творец, човек, способен да създаде късче добро и да тласне света напред.
Въобще 2007-ма се оказа силна година както за българските фантасти, така и за феновете им. Ники Теллалов извади два качествени романа, Жоро Малинов - великолепния "Орфеус слиза в ада", но първото място за мен, като читател, заема "Мигновечност". До голяма степен поради това докосване до моята душа, което толкова рядко ми се случва. Но също така заради добре написаните страници, заради това страхотно усещане, че някой има мисли, сходни на твоите, но е способен да ги облече в думи, да им даде плът, да вдъхне в тях искрица живот... Не съм убеден, че съм се справил и на десет процента с представянето на книгата, но спирам дотук, като искрено ви пожелавам и вие да се потопите в мигновечността.
"Мигновечност" съдържа цикъла от кратки разкази "Фантастичната седморка", както и "Седморка новели". Много е трудно да се вкара душа в един разказ, който е едва няколко странички, но смело мога да заявя, че Наско Славов се нарежда сред майсторите в жанра. Всеки от разказите носи познати, но развити по различен начин идеи - за удоволствието като водещ мотив за нашите постъпки; за свободната воля; за човешкото в човека; за разликата между виртуалната и "истинската" реалност; за... Това, което не се очаква при подобни често използвани теми, е дълбочината им (особено при късата форма). Наско е способен да предаде безкрайно много неща само в рамките на няколко странички, неговите разкази са толкова многослойни и плътни, че дори и след няколко четения имам чувството, че съм пропуснал нещо важно, но затова пък ми остава удоволствието от следващия прочит.
А в новелите, част от които са написани в съавторство с Георги Арнаудов, водеща тема за мен е силата на човешкия дух. Всяка прочетена новела те кара да се замислиш за неща простички, логични и човешки... Заедно с Хорхе Родригес прекосих пустинята и след нея наистина бях друг човек. Междувременно наблюдавах справедливата борба на обикновените (и не само) хорица за по-добър живот и съпреживявах съдбата им. В сънищата за космодора проследих потенциалните пътища на развитие на две цивилизации и въпреки прекрасния подреден свят някак не успях да харесам тази, в която всеки човек се оформя в калъп и не може да излезе от него. Свят, в който свободата “Да бъдеш” е строго ограничена, срещу свят, в който можеш сам да избереш своя път на развитие. Или пък митът за търсещия човек, развит великолепно в “Сиянието на реката”, който така те увлича, че не усещаш кога и ти си започнал своето дирене. Но стига съм ви разкривал тайните на новелите, само ще ви посъветвам да си оставите “Феести” за десерт. Макар и писан в други времена, когато цензурата бдеше, това е новелата, която наистина ме покърти. Не е загубила своята актуалност и днес, не мисля, че ще я загуби въобще. Защото във всеки един от нас спи (къде по-дълбоко, къде по-неспокойно) по един творец, човек, способен да създаде късче добро и да тласне света напред.
Въобще 2007-ма се оказа силна година както за българските фантасти, така и за феновете им. Ники Теллалов извади два качествени романа, Жоро Малинов - великолепния "Орфеус слиза в ада", но първото място за мен, като читател, заема "Мигновечност". До голяма степен поради това докосване до моята душа, което толкова рядко ми се случва. Но също така заради добре написаните страници, заради това страхотно усещане, че някой има мисли, сходни на твоите, но е способен да ги облече в думи, да им даде плът, да вдъхне в тях искрица живот... Не съм убеден, че съм се справил и на десет процента с представянето на книгата, но спирам дотук, като искрено ви пожелавам и вие да се потопите в мигновечността.
This entire review has been hidden because of spoilers.
August 5, 2013
Признавам си, че отначало подходих към книгата на Наско с известен скептицизъм. За разлика от повечето читатели, които предпочитат романите пред сборниците с разкази, аз съм точно наопаки. Първата ми грешка бе, че помислих "Мигновечност" за роман. Казах си: поредната фантастична книга на автор от фендъма, която е написана не за да разкаже някои история, а за да послужи за писателско самоизтъкване - навярно ще е скучна. После разбрах, че е сборник разкази. Бях разкъсван от съмнения, че Атанас Славов, бидейки представител на фантастите от по-старото поколение, закърмени основно в руска/съветска фантастика и отричащи всичко американско ще прокара подобни идеи и в "Мигновечност".
Колко много съм грешал...
Книгата е много добра - в това няма съмнение. Направи ми голямо впечатление следното: Наско успява по някакъв начин (който искам да разбера, а не мога) в разказите и новелите да комбинира непреходни постулати от класическата научна фантастика с актуални проблеми на съвремието, поднесени на достъпен език. С други думи, сборникът е до голяма степен универсален: може да се чете с интерес и от малки, и големи.
"Мигновечност" съдържа 7 разказа и 7 новели. Разказите са обединени в интересен цикъл - заглавията им са същите като заглавията на световноизвестни романи и филми.
Е, да пристъпяме към действие.
1. Трудно е да бъдеш дог - забавен кратък разказ, който в малко страници казва много неща. Обръщат се представите за човек и животно, породени от сблъсъка на два разума.
2. В търсене на изгубеното време - това не ми хареса, съжалявам. Скиталчествата на изгубената машина на времето на Хърбърт Уелс са прекалено сатирични, осмиват незаслужено известни писатели на фантастика. Краят бе повече от нелеп, а финалните авторови думи, отпечатани с курсив в постскриптум са проява на лошо чувство за хумор и не представляват нищо повече от последния пирон в ковчега на разказа.
3. Време разделно - този разказ радва! Отново кратичък, стартира в пасторална обстановка и постепенно разбираш, че нещо не е наред, не е както трябва и завършва с оригинална идея.
4. Сън в лятна нощ - я я, Наско Славов можел да пише и киберпънк! И то много добре! Разказ, издържан в най-добрите традиции на Уилям Гибсън (или поне на Григор Гачев). Изненадващ финал и внезапно появило се в мен чувство на носталгия по гибсъновите "Невромантик" и "Джони Мнемоник", нийлстивънсовия "Снежен крах" и дори Робърт Блонд и неговите "Хроники на Орм"...
5. Война и мир - разказ, който няма и трошица диалог, не разбрах нищо и съответно не ми хареса. Единствен плюс: "Когато пораснат, момченцата започват да играят на война, момиченцата започват да играят на любов и не е ясно кое от двете е по-опасно".
6. Сто години самота - странен разказ, в центъра на който е Човекът като Творец, величието му въпреки всичко да е против него. Щеше да е още по-хубав, ако бе по-дългичък и идеята бе разгърната по-обширно.
7. Матрицата 4: Резолюции - точно така, става дума за онзи Нео/Киану Рийвс и така нататък. Разказът лъха доста силнично на фенфик, ала краят е просто убийствен: появата на думата, дала заглавието на сборника е определено запомнящ се момент.
8. Виталертон - супер творба. Точка. Не знам дали е вярно, но се басирам, че Наско е работил в болница - описанията, термините и случките са просто прекалено реални, прекалено истински, за нула време те пренасят в този свят и все едно си там. Краят на новелата, завършващ с писмо-признание, ме покърти. Много силна идейност.
9. Пентаграм - г-н Славов, шапка Ви свалям и доземи Ви се покланям за разказа "Пентаграм"! Сборникът щеше да си струва ДОРИ в него да бе отпечатано само това. Еееех, любим мой хорър, кой може да предположи откъде ще изскочиш ти... Откъде да започна? От оригиналната идея да построиш небостъргач с формата на пентаграм и да го заселиш отгоре до долу САМО С АВТОРИ НА ХОРЪР? От класическите за ужаса тайни стаи, пророчества и тъмни прокоби? Или от гнусното чудовище, страховит демон, чиято поява ми напомня за Греъм Мастертън и неговия "Кошмар в Манхатън". Всичко това обрисува една страховита атмосфера, караща те да потръпваш нощем под завивките. Личен мой фаворит в сборника.
10. След пустинята - не е лошо, испаноговоряща обстановка, характерен за средата пейзаж и стил, дори се заформя типичен Revolusion. Особено на място е цитата: "- Чжи Юн, как си попаднал в тоя концлагер? - Навсякъде концлагер, сеньор! Цял свят концлагер! На родина искат възторжен роб - тук поне мога бъда зъл роб!"
11. Феести - докато го четях, все си представях филма "Аватар", въпреки че книгата излиза две години преди въпросната лента. Красотата на природните описания, извечният стремеж към свобода и любов, ярките цветове и пълнокръвния свят, придобил осезания карат читателя да се замечтае.
12. Сънища за космодора - сложна новела, описваща сблъсъкът на класическото с модерното чрез диалога на двама представители на различни цивилизации. Буквално се усеща как се променя психологията на единия от героите.
13. Сиянието на реката - много, много силна творба, започваща като класическо фентъзи и завършващо като научна фантастика. Демонстрира колко е труден пътят към истината, но и факта, че всяко терзанието по този път си е струвало.
14. Предсмъртната или първата болка - разказ, започващ с убийствени описания, уникално силни тропи, задържащи читателското внимание като паяк муха в мрежата си. За жалост не продължава толкова добре, а се трансформира в бледо копие на света от разказа Феести.
Прочетете книгата на Наско Славов.
Струва си.
Стига да успеете да я намерите все още...
Колко много съм грешал...
Книгата е много добра - в това няма съмнение. Направи ми голямо впечатление следното: Наско успява по някакъв начин (който искам да разбера, а не мога) в разказите и новелите да комбинира непреходни постулати от класическата научна фантастика с актуални проблеми на съвремието, поднесени на достъпен език. С други думи, сборникът е до голяма степен универсален: може да се чете с интерес и от малки, и големи.
"Мигновечност" съдържа 7 разказа и 7 новели. Разказите са обединени в интересен цикъл - заглавията им са същите като заглавията на световноизвестни романи и филми.
Е, да пристъпяме към действие.
1. Трудно е да бъдеш дог - забавен кратък разказ, който в малко страници казва много неща. Обръщат се представите за човек и животно, породени от сблъсъка на два разума.
2. В търсене на изгубеното време - това не ми хареса, съжалявам. Скиталчествата на изгубената машина на времето на Хърбърт Уелс са прекалено сатирични, осмиват незаслужено известни писатели на фантастика. Краят бе повече от нелеп, а финалните авторови думи, отпечатани с курсив в постскриптум са проява на лошо чувство за хумор и не представляват нищо повече от последния пирон в ковчега на разказа.
3. Време разделно - този разказ радва! Отново кратичък, стартира в пасторална обстановка и постепенно разбираш, че нещо не е наред, не е както трябва и завършва с оригинална идея.
4. Сън в лятна нощ - я я, Наско Славов можел да пише и киберпънк! И то много добре! Разказ, издържан в най-добрите традиции на Уилям Гибсън (или поне на Григор Гачев). Изненадващ финал и внезапно появило се в мен чувство на носталгия по гибсъновите "Невромантик" и "Джони Мнемоник", нийлстивънсовия "Снежен крах" и дори Робърт Блонд и неговите "Хроники на Орм"...
5. Война и мир - разказ, който няма и трошица диалог, не разбрах нищо и съответно не ми хареса. Единствен плюс: "Когато пораснат, момченцата започват да играят на война, момиченцата започват да играят на любов и не е ясно кое от двете е по-опасно".
6. Сто години самота - странен разказ, в центъра на който е Човекът като Творец, величието му въпреки всичко да е против него. Щеше да е още по-хубав, ако бе по-дългичък и идеята бе разгърната по-обширно.
7. Матрицата 4: Резолюции - точно така, става дума за онзи Нео/Киану Рийвс и така нататък. Разказът лъха доста силнично на фенфик, ала краят е просто убийствен: появата на думата, дала заглавието на сборника е определено запомнящ се момент.
8. Виталертон - супер творба. Точка. Не знам дали е вярно, но се басирам, че Наско е работил в болница - описанията, термините и случките са просто прекалено реални, прекалено истински, за нула време те пренасят в този свят и все едно си там. Краят на новелата, завършващ с писмо-признание, ме покърти. Много силна идейност.
9. Пентаграм - г-н Славов, шапка Ви свалям и доземи Ви се покланям за разказа "Пентаграм"! Сборникът щеше да си струва ДОРИ в него да бе отпечатано само това. Еееех, любим мой хорър, кой може да предположи откъде ще изскочиш ти... Откъде да започна? От оригиналната идея да построиш небостъргач с формата на пентаграм и да го заселиш отгоре до долу САМО С АВТОРИ НА ХОРЪР? От класическите за ужаса тайни стаи, пророчества и тъмни прокоби? Или от гнусното чудовище, страховит демон, чиято поява ми напомня за Греъм Мастертън и неговия "Кошмар в Манхатън". Всичко това обрисува една страховита атмосфера, караща те да потръпваш нощем под завивките. Личен мой фаворит в сборника.
10. След пустинята - не е лошо, испаноговоряща обстановка, характерен за средата пейзаж и стил, дори се заформя типичен Revolusion. Особено на място е цитата: "- Чжи Юн, как си попаднал в тоя концлагер? - Навсякъде концлагер, сеньор! Цял свят концлагер! На родина искат възторжен роб - тук поне мога бъда зъл роб!"
11. Феести - докато го четях, все си представях филма "Аватар", въпреки че книгата излиза две години преди въпросната лента. Красотата на природните описания, извечният стремеж към свобода и любов, ярките цветове и пълнокръвния свят, придобил осезания карат читателя да се замечтае.
12. Сънища за космодора - сложна новела, описваща сблъсъкът на класическото с модерното чрез диалога на двама представители на различни цивилизации. Буквално се усеща как се променя психологията на единия от героите.
13. Сиянието на реката - много, много силна творба, започваща като класическо фентъзи и завършващо като научна фантастика. Демонстрира колко е труден пътят към истината, но и факта, че всяко терзанието по този път си е струвало.
14. Предсмъртната или първата болка - разказ, започващ с убийствени описания, уникално силни тропи, задържащи читателското внимание като паяк муха в мрежата си. За жалост не продължава толкова добре, а се трансформира в бледо копие на света от разказа Феести.
Прочетете книгата на Наско Славов.
Струва си.
Стига да успеете да я намерите все още...
March 5, 2012
Разкази, каквито може и дане сте чели.
Истории, каквито може и да не сте си представяли.
Всички разкази са неща, които авторът досега не е откривал представяни във фантастично произведение, по начина, видян от него.
Истории, каквито може и да не сте си представяли.
Всички разкази са неща, които авторът досега не е откривал представяни във фантастично произведение, по начина, видян от него.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews