„Когато станат богове, тези хора ще заповядат на Океана: „Върни това, което поглъна!“ И Океанът ще се усмихне сговорчиво и рибите ще изнесат върху люспите си образите на потъналите градове. Заоблени вълни ще шепнат забравена реч. Руси пуми ще дойдат да ближат отстъпчивостта на Океана, за да се упоят и забравят дъха на кръвта. Отраженията на кораби със зелени криле ще бъдат претоварени от златен прах, бисери, скъпоценни пера, мед, пипер, листа от чипилин, плодове на тамаринд, айоте и папайо, кожи, звънтящи глинени съдове, маски от бяла царевица, облекла, тютюн, викове на продавачи и шипове на виолетови звезди… Ще се разнесе мирис на смола и див анасон, крясък на папагали и оранжеви чапли… Оградите пред дворците на Слънцето ще се разсипят в сияещи зърна… и Хората, които стават богове, ще запалят светилниците си с фитили от косите на Слънцето, за да разнесат блясъка на Разума, Смелостта и Любовта из ленивия мрак на Небето. Защото в свещените книги е писано „Аз рекох: Богове сте.“ И не може да се наруши Писанието.“
Добавка от 05.03.2013: А от два дни имаме и чисто ново електронно издание. Ура! :)
По него повод споделих:
„Величка Настрадинова е мъдрец – от Далечния Изток; или магьосница – от друг свят (от бъдещето на нашия?). Историите ѝ ме упойват – тъй мелодични са. И ме пробуждат – тъй размислящи са.“
"Погледнете отстрани: някой немислещ и неотговорен дори пред собствената си съвест нарежда да бъде пресушено някое блато. И подчинените му – слепи и глухи – се втурват да изпълняват. И през ум не им минава подозрението, че началникът им е взел неправилно решение, а когато настъпи екологична катастрофа, всички много зачудени се питат как тъй е станала. И след като съборят паметници на културата, се питат, и след като разболеят цяла детска градина, и след като построят завод, който бълва отрови съвсем безсмислено, от него няма никаква печалба, ни полза… И ако някои добросъвестни писатели се опитат чрез силата на словото да освестят публиката, в крайна сметка те сами осъзнават, че говорят на глухи, и се обръщат към децата, като хранят крехката надежда, че младите сетива още не са загрубели, че свежата памет ще съхрани воплите им и най-най-най-после ще израсне поколение, което няма да повтаря грешките на по-възрастните."
Наистина не е честно да съществуват подобни книги. Хубави, естествени, с невъзможна лекота на изказ и впримчващо очарование. Иска ми се да завидя, но не мога, прекалено очарована съм. Със своята спокойна, домашна магия, "За змейовете и вампирите..." ми създаде чувство на лекота. Съвсем плавно и естествено Марта и Матьо, малката Матева и Борис, както и всички останали герои, ме впримчиха в своя обикновено необикновен свят. Там фантастичното се случва в забързания делник, между един концерт, едно пътуване и претенциите на домашната котка . Там важни послания се предават с историите на писателя Матьо и с преживелиците на великолепната Марта. Също като Шехерезада, Величка вплита една история в друга, свързва я в трета, която пък ще доведе до четвърта, в която ще се спомене пета... И докато се усетиш, вече си вътре в света на възможните чудеса, гониш чортелеци и търсиш тралалато...
Изключително увлекателно продължение на "Невероятната Марта", което не отстъпва на оригинала, а може да се чете и съвсем самостоятелно. Величка Настрадинова успява с лекота да ни пренесе в един приказен паралелен свят, който е съвсем като нашия, но изпълнен с магическо очарование, добри духове и причудливи събития. Посланията обаче са близки и човешки, предадени с мъдрост и без да звучат назидателно.