Мина, магиите и бялата стъкленица

Приказки от Горната земя #1

by Vesela Flamburari, Весела Фламбурари

Мина е българско момиченце, попаднало в чуден свят, където има… магия :D; където странстват черчовеци и страховитото Нищо, Жената с крилата риза, Момичето с рибя опашка, Юначето с пламтящи очи и Старчето с дълга, предълга брада… Заедно с двамата близнаци Китан и Янил, вълшебника кестен Кастин, слепия Ренко, пазителката воин Вербена и пъстрата група нови приятели тя преживява поредица от вълнуващи приключения по пътя към своето израстване.

Genres: Fantasy, Bulgarian Literature

268 pages, Paperback

First published January 1, 2005

About the author

English transliteration of Весела Фламбурари.

Reviews

[Katri Mei Lightdeth · Rating 5 out of 5]

Скоро срещнах едно много хубаво изказване - рано или късно ще станеш толкова голям, че ще започнеш отново да четеш приказки. (и те много, много, много ще ти харесват!)

Чудеса се случват около чудновати деца, а Весела Фламбурари изглежда най-добре разбира именно тези чудновати деца.

В "Мина, магиите и бялата стъкленица" (MBG Books, 2015), читателят попада в една магическа приказка, колкото побираща в себе си мистерията и вълшебството на родното, българското, толкова и отличаваща се със световна магичност.

Първият път, когато я видях - Весела Фламбурари - на един Коледен Панаир на книгата, тя седеше така и четеше началото за Мина и магиите, и имаше слушатели около себе си. По същия начин...И аз с въодушевление седнах до нея, за да послушам малко от нейната вълшебна книга...

Запознаваме се с малката Мина, едно необикновено момиченце, което учи в училище за надарени деца, но тя е притежателка на една много специфична дарба - тя улавя думите във въздуха и създава истории от тях, пресъздава приказките и легендите, които се носят по въздуха и никой не чува, не вижда, не знае. Но Мина не е само малка разказвачка на истории, тя живее в училището "Седемте музи" и е една непоправима калпазанка и именно вървейки от беля на беля тя се среща с двамата си бъдещи най-добри приятели - близнаците Китан и Янил (много, много харесвам тези имена на двамата герои, пък и самите герои!)

Цялото ревю в блога - http://ekaterinaes.blogspot.bg/2016/0...

[Ivan Bogdanov · Rating 4 out of 5]

Винаги съм се чудил къде е границата на приказките и започва фентъзито. Затова не знам и какъв е жанра на тази книга - лично за мен е едно детско фентъзи с приказки в него.
Много приятна и увлекателна книга (и как така само първа част, аз за какво будувах по нощите?!?!).
Действието се развива в Двореца в Балчик.. всъщност не само там, реално изобщо не там.
Главните герои са три деца... май 4, всъщност май не са само те, ами има силни вълшебници, лоши сили, едни черчовеци, едно голямо НИЩО и... и много неща които ще се харесат на всяко дете.
Има магически замък, в него магическо училище, различни предмети за учене, сприхави учители, мечове, битки, преследвания...
Има и сериозни податки към възрастните - за тоталитаризма, за борбата с него и за вечните предатели - "Групата на невинните граждани" ме удари много яко в стомаха...
Авторката, Весела Фламбурари се е справила много добре.
Не мога да кажа същото за издателството. Предпечатът е ужасен - толкова много "вдовици" и "сираци" не съм виждал от както се учех на предпечат. А и липсва сериозна реклама на тази, наистина много хубава, книга.
Препоръчвам на всички, на които още е живо детето в тях, да я прочетат.
И да не пускат малки сиви мишки - "А тук, Богданов каза..."

[Kalin · Rating 4 out of 5]

Note from October 2020: The novel has just been translated and released in English as Mina, Magic and the White Beaker. Genoveva Detelinova's review sums up pretty much everything that I'd like to say myself.

Кой каза „българският Хари Потър“? :D

Оставяйки лесните (и не твърде прозрителни) сравнения настрана, чуйте няколко откъса от тази съвременна приказка:

http://choveshkata.net/blog/?p=133

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

Фентъзи като никое друго! Съвременно, грабващо, ново и свежо, със ясно изразен стил, с подчертана индивидуалност, и същевремено така топло, познато, уютно, приказно, традиционно, българско! Естествено, говоря за „Мина, магиите и бялата стъкленица”, книга първа от трилогията „Приказки от Горната земя” на Весела Фламбурари, издадена от „MBG Books”! По щастливо стечение на обстоятелствата, заедно с излизането на това ревю най-накрая излиза и третата книга от поредицата! Прочетете ревюто на "Книжни Криле":

https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Gorgeous, gorgeous, gorgeous! This book is a first in a trilogy, with more than captivating story, which is equally common for the genre, but also so inspiringly unpredictable. A school for gifted children is hiding in the gorgeous Balchik ( Bulgaria) , when there was the great botanical garden of Sofia university. Now in the reality I don’t know what is it on that place, but the dream to look towards the clashing waves from the Misi’s throne is still in me.
So, we have a group of students - special in many ways in music, dances and artistic skills in all possible forms. Among them one girl lights like a beacon -our Mina, that looks on a first glance as a quite normal and regular girl, but she is actually an young Boyara - a real magician, coming from the Down Earth. I have recently reread the Angel Karaliichev’s story about the three brothers and the golden apple, that I sincerely recommend to everybody, not matter of age or nationality, so the concept of Upper and Down Earth are most dear to my heart. But here the things are a little bit different, complicated from the time, technology and the ever restless ambitions of the able ones. And yes, we are going to save the world, but this time we are going to make it pretty smart.
Best friends of the little introvert MIna are two gifted brothers - musicians with a bit of gypsy in their veins, whose grandmother is a special magical worker from the Down Earth, from a magic nation with the full spectrum of colors, folklore and unique traditions of freedom seeking ,real travelling gypsies. The three little friends are on the way to find the truth behind the real friendship - to be able to accept the other as he or she is, and to love him or her because of that, and not despite of it.
An adventure begins in lands, that are purely deprived of technology, logic and modernity, but full of magic, battles, death, monsters, betrayals and unique folklore with fire winds, water nymphs, ladies of nature and old ancients, plus one sunny duckling. Some little stories in the style of Tolkien will give you all the explanations of even the most complicated situations in this unique worlds. Through these pieces of “Real legend” our little protagonists will grow up, and understand life, with all its lovely sides and bitter disappointments. Is it an utopia a world, where you cannot look away from the person in need, cannot care for yourself only and will help others even if that means that you will receive nothing back? Maybe its just the reality for the good kind of people. Like Mina.
This is a story for coming of age, physically, mentally, but mostly - fantastically. It begins like light story for kids and grows into a full size modern novel for young adults, telling the tough decisions, sacrifices and acceptance of the possibility of more than one side of the rightness. Its a pure adventure, funny, light, with lots of action, suitable for readers of all kind and ages. And between the lines there would be always the right message, you need to hear right now. Its a Mina’s promise!

[Zornitsa Rasim · Rating 5 out of 5]

Страхотна фентъзи приказка или приказка фентъзи 🥰

[Дамян Рейнов · Rating 5 out of 5]

Много ми допадна увлекателния стил с който авторката поднася историята. Първата една трета е великолепна. Героите са толкова добре изградени, че с нетърпение отгръщах всяка страница. Фентъзи частта малко ме поизгуби, не защото не е интересна ли зле написана - напротив, просто ми се четяха повече приключения за Мина и близнаците, отколкото за героите от този магичен фентъзи свят. Втъканите в романа приказки са великолепни като отделни произведения, но не разбрах връзката им със сюжета. Всичко останало беше гурме за читателския ми глад към детски романи.
Това е един от най-добрите съвременни детски романи които съм чел и горещо го препоръчвам!!!!

[Петър Атанасов · Rating 5 out of 5]

Фентъзи за умни и добри деца
Цялото ревю на https://scifi.bg/?p=37787

Весела Фламбурари знае как да грабне вниманието на децата, а текстът й напълно го заслужава. Дано усилията й се увенчават с все повече успехи, защото „Мина, магиите и бялата стъкленица“ спокойно може да се мери със световната детска фантастична литература и щеше да бъде международен хит, ако се беше пръкнала първо в САЩ или Великобритания.

[Ivz Andonova]

DNF. Съжалявам, ще я пробвам отново след време. Но не успя да ме грабне. Може би момента не е бил подходящ или нетърпимостта ми към умалителни ("юначе", "старче", "телефонче" и пр.) е прекалено голяма. Но обещавам да опитам пак другата година.

[Alexander Draganov · Rating 4 out of 5]

Фламбурари е умел опит с дългогодишен опит в писането за деца и прави чест постоянния стремеж да усъвършенства най-известната си книга. В “Мина, магиите и бялата стъкленица” тя е заплела фентъзи приключение, вдъхновено от българските приказки, което обаче успява да не звучи излишно патрЕотарски, а действително да представя един алтернативен модел на светостроене, приложен към познатите тропи на жанра. Стилът е вкусен, като целта е да създаде жива картина в съзнанието на младия читател, а покрай вълшебствата се правят и интересни коментари към общочовешки въпроси, може би донякъде репликиращи Роулинг, но валидни и до ден днешен. Ако трябва да съм честен, лично за мен (или поне за настоящия ми вкус) историята е твърде светла, а и аз лично предпочитам повече внимание към героите и приключенията им, отколкото такъв фокус върху самия текст и света, който описва. Това обаче е защото съм надраснал възрастовата целева група, като за по-младите читатели “Мина, магиите и бялата стъкленица” ще бъде повече от сполучлив подарък за предстоящите празници. Това е книга, която съумява да постигне невъзможното и хем да съхрани спомена за корена на нашите традиции, хем да се чувства космополитна и на контра на националистическия кич, срещаш се за съжаление все по-често в родната литература.
Цялото ми ревю може да прочетете в Цитаделата:
https://citadelata.com/%d0%bc%d0%b8%d...

[Nina Miteva · Rating 4 out of 5]

Ревюто в Wanderbook

Мина винаги се е чувствала не на място в училището за таланти "Музите", защото тя самата не счита, че има каквато и да било дарба. След като дълго време е странила от другите деца, тя най-накрая се сприятелява с Янил и Китан и точно преди Коледа тримата решават да разкрият тайната на училищната директорка и на призрака в замъка в Балчик... Получават обаче много повече от това, което са очаквали, когато се озовават в приказната Горна Земя. Тя обаче е потисната под владичеството на Нищото и неговите черчовеци. Но клонката на съдбата, която се показва от русите къдри на Мина, е може би знак, че децата ще помогнат да се сложи край на това.

Слез няколко кратки мига, прекарани в Балчик - колкото ние, читателите, да се съвземем от приятната изненада къде стартира тази книга и да си дадем обещание при следващото си посещение непременно да потърсим дворцовия призрак - се мятаме на едно лудо приключение. С битки, магии, спиране на времето, изконни злодеи и изгубени престолонаследници. Къде ли? На Горната земя!

Точно така! Оказва се, че противно на убежедението ни, че магичните приключения се развиват на Долната земя, това съвсем не е така. Долната земя си е нашето скучно местообитание, а на Горната се ширят различни племена и господарства, понякога наистина сродени с нас; а всичката магия иде от Жената с крилатата риза, Юначето с пламтящи очи, Момичето с рибя опашка, Старчето с дълга, предълга брада... както и две вълшебни стъкленици.

Влюбих се в този свят, изграден от Весела Фламбурари. Тази Горна земя бе нешо изумително, качествено ново. Едно е да осъвремениш и пресъздадеш някой мотив, като например за самодивите или халите - и също е нещо чудесно, което много обичам. Но да създадеш нещо ново, което същевременно интегрира в себе си елементи, които може да разпознаеш... Наистина не знам как да опиша това, което е направила Весела Фламбурари с Горната земя, освен със суперлативни епитети. За да разберете този свят, трябва да го прочетете - и ще го обикнете, като свой. Защото освен фантастичните елементи, които взимат дейно участие в развитието на историята, Горната земя непрекъснато пее песни, разказва приказки, и се обогатява. Това бе може би една от най-любимите ми страни на книгата - когато за момент всичко притихва, битките спират, хаосът, дори да е в разгара си, се уталожва - и настава време за приказка - от господарство Горицвет, например. Тези приказки бяха толкова оригинални, но и естествени, носеха толкова уют, че няма как да не ги приемете като свои, и съответно да приемете Горната земя като неделима част от света. Какво ли е било преди, когато не знаехте за нея?

Самата история пък е едно чудесно детско фентъзи. Тримата герои - Мина, Янил и Китан - откриват предсказание, съдържащо имената им, и скоро се оказват неразривно свързани със съдбата на Горната земя. По пътя си срещат нови приятели - като слепият Ренко и сестра му - воин Вербена; врагове и предатели; нови учители - като магьосницата Пимпинела, която ще им помогне да развият способностите си. И много тайни и мъничко отговори. Изобщо, наистина прекрасни, спиращи дъха приключения, едно през друго.

На този фон от герои, магия и сюжет, които ме спечелиха обаче, трябва да призная нещо - Мина нещо не ми допада. Всички други герои са ми или симпатични, или интересни (най-често - и двете), тя обаче ме дразни. Надявам се в следващите книги да настъпи някакво развитие - защото не ми минава номера да "има характер". Хубаво може да си имаш характер, ама няма проблем той да е кофти.

И - не е нещо, което оказа голямо значение - но изглежда имам лимит за употребата за умалителни думи. Не го очаквах от себе си (най-малкото защото в добрите форумни времена имах разказ, който се въртеше именно около тях), но тук се пренаситих.

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Нека ви разкажа една история, много, много лична история. Преди много, много години едно момиче намери пътя за фентъзийните земи, докато търсеше изход от непосилната лекота на битието, достигнала я някъде там в ситуация на посредствеността – резултат на общение с жалки средностатистически хора. В момента на осъзнаване, че нашето момиче не използва и една стотна от потенциала си и губи време и усилия да бъде нещо, което някой иска да е, съдбата постави в ръцете й една малка странна книжка, наречена Мина, магиите и бялата стъкленица от авторка с толкова екзотичното име Весела Фламбурари. Такова име звучи сладко и огнено, като фламбирани маршмелоус на огъня пред уютна камина в библиотеката на загадъчен замък. И момичето ни се потопи в една история, чийто финал научи само преди броени дни, и чак сега осъзна колко голямо и важно е пътешествието към самия теб, който е заради себе си, а не заради другите. Това момиче, естествено, съм аз, а Мина бе моята малка фея, която по нейния си детски, но винаги откровен начин ме научи на уроци, които май се предполагаше да знам на тия години.

Историята в трилогията е хем често срещана, хем съвсем вдъхновяващо непредвидима. Училище за таланти се крие в приказния Балчик, по времето, когато красивата ботаническа градина на университета си беше още там. Сега в реалността не знам какво е, но мечтата да погледна към бурните вълни от трона на Миси си остава. Та, имаме една група ученици – специални сами по себе си осенени от таланта на музиката, танците и артистизма във всяка негова форма. Сред тях изпъква малката ни Мина – наглед обикновено и неотличимо момиче, но всъщност младша бояра, – истинска магьосница на мисълта, идваща от Долната земя. Наскоро препрочетох любимата си повест на Ангел Каралийчев за тримата братя и златната ябълка, която силно препоръчвам на всички, независимо от възрастта, така че понятията за Горна и Долна земя са ми много обични, да знаете. Но тук нещата са малко по-различни, усложнени от времето, технологиите и вечно развиващите се амбиции на можещите. И да, ще спасяваме света, но този път поне ще го направим интелигентно.

Приятели на малката интровертна дива Мина са две талантливи братчета – музиканти с леко цигански произход, чиято баба се оказва всъщност доста специална за мургавите чергари от долноземието, толкова различни от нашите, като всъщност са запазили онези шареност, неповторимост на фолклора и абсолютния стремеж за свобода, които са всъщност есенцията на вечно пътуващия народ. Тримата намират помежду си истинската тайна на приятелството – това да приемеш другия точно такъв какъвто е, и да го обикнеш за което – и поемат малко неволно на пътешествие из земи, напълно нетехнологични, нелогични и немодерни. Разбира се, всички са специални по природа, но адаптивността на поколението им, съчетано с младежкия плам за действие, за промяна и справедливост, са това, което прави авантюрата им наистина специална. И истински смислена.

Наред с приключенската фентъзийна нишка, включваща битки, магии, смърт, чудовища, низости и предателства, ще откриете и малки трошици от местния фолклор, напомнящ на нещо чувано и нищо виждано, шептящо за огнени вихри, водни нимфи, горски самодиви и старци самодържци, плюс един слънчев паток. Малки приказчици в стил Толкин са почивка и обяснение и в най-сложните ситуации на този нов свят, живеещ въпреки всички предполагаеми правила. И чрез тези парченца истинска легенда, нашите все още „предстоящи да пораснат съвсем“ протагонисти съзряват – и разбират живота, и го обикват, и се разочароват от него. Има и мъничко любов, но само мъничко. И добър край, макар че какво е окончателно? Уж деца, а всъщност дребни мъдреци, разказващи ни как нещата биха могли да се променят, когато не отвръщаш поглед от нуждаещия се, не гледаш само собствената си безопасност и благосъстояние и правиш добро дори там, където няма да получиш нищо в замяна. Утопия? Не, просто възможност за хора с човешки сърца.

Мина е история на едно порастване, къде физическо, къде ментално, но най-вече – фантазийно. Започнато като лека приказка за подрастващи, в последната си част то е вече модерен роман за трудните решения, жертвите и приемането на вероятностите като повече от един възможен вариант за правилност. Всъщност е и чисто приключение, забавление, усмивка, напрежение и задоволство от една приказна история за всяка възраст. А това между редовете ще го чуете, само ако имате нужда от него.

[Nicole Nikolova · Rating 3 out of 5]

Първият ми досег с творчеството на Весела Фламбурари беше чрез “Ния и таласъмското съкровище”, а после и “Майска нощ с феята-кандилка” от издателство “Българска илюстрация”.

Преди това не знаех за съществуването на “Мина, магиите и бялата стъкленица”, а всъщност това издание е трето! за романа и го има преведен на сръбски, унгарски, четат го и англоговорящи хора от Англия та до Япония чак.

Историята на Мина и бялатя стъкленица е прелюбопитна. Единадесетгодишното момиченце живее в училище за надарени деца в белоградчишко и това само по себе си е необичаен факт, понеже никой друг не живее в този пансион от раждането си! Повечето деца идват да работят върху талантите си за няколко години и си заминават по живо, по здраво.

Още съвсем в началото на романа ни е представена борбената натура на момичето, а и се запознаваме с двамата близнаци Янил и Китан – интересни и забавни образи, които стават взривоопасна комбинация с Мина.

Та, щат- не щат, никой не ги пита, тримата трябва да тръгнат на поход в търсене на мистериозна бяла стъкленица. Оказва се, че са избрани от съдбата и няма много какво да се направи по въпроса, един куп създания в Горната земя разчитат на тях.

И като казах създания в романа има всякакви, най-чудновати. Кестен-магьосник, юначе с пламтящи очи, чудовища, магически кошове, които пренасят хора насам-натам и какво ли още не. Изглежда, въображението на Весела Фламбурари е безгранично, щом се касае до фантастични създания.

Езикът е много богат и действително историята може да си съперничи с някои световни бестселъри. Бих я препоръчала на малки любители на “Хари Потър”, които търсят още подобни истории, изпълнени с готини герои и много магия.

Книгата е едва първи том от трилогията “Приказки от Горната земя” и е подходяща за хора между 7 и 107 години.

Сред страниците й ще откриете и десетки черно-бели рисунки от Даниел Камбаков – Кокомба, който е отговорен и за корицата.

Книгата издава Ателие за българска детска литература “Горната земя”.

***
Още мои ревюта четете в блога Catwolf's Writings 👉 линк в профила.

[Valentin D. Ivanov · Rating 5 out of 5]

Хареса се нашите хлапета, което е най-голям комплимент.

[Anna-Maria Popova (Bookfan.tasy) · Rating 4 out of 5]

4,5*

[M · Rating 1 out of 5]

DNF @ 60%
Книгата не беше лоша, наистина ми се искаше да ми беше харесала достатъчно, че да имам мотивацията да я продължа.

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

Една наистина вълшебна история
Цялото ревю в блога тук: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...

Да се почувстваш като участник в една завладяваща приказна история не е толкова лесно. Фентъзи книгите изследват измислени светове, потапят в една атмосфера на чудеса и магии, възкресяват от нищото необикновени герои. Някои казват, че това е литература за фантазьори, която компенсира липсата на правилно усещане за действителност. Защо изобщо е необходимо да се четат истории, които сякаш са излезли от някой сън? Аз нямам отговор на този въпрос, но пък е толкова завладяващо... Може би отговорът се крие в детството, през което всички ние преминаваме - един вид възкресяване на чудните мигове, които сме прекарали в подреждане на „пъзелът на действителността“. Едно дете лесно ще открие пропуски, липсващи парчета, които ще замени със своята фантазия. Кой може да забрави книжките с приказки от своето детство? Е, случва се - не се живее лесно в действителност, в която магията не вирее особено добре, главно заради физическите закони, които я управляват. Но въпреки порастването, детето в нас продължава да иска от своите приказни истории. Та така...

„Мина, магиите и бялата стъкленица“ е една от магическите отвари, която всеки - голям или малък - може да отпие, без да се оплаче от горчивина или някакви други тъжни ефекти. За мен е първата книга, която чета от специализираното в жанра фентъзи издателство „MBG Books“. Със сигурност няма да е последната. Не малко хора са се натъкнали на чудния им щанд на Панаира на книгата. Та на едно ъгълче до щанда, седеше Весела Фламбурари и четеше приказни истории от своята книга под съпровод на китара. Представяте ли си го? Около нея витаеше чудната магия на думите, написани от собствената ѝ ръка. Както самата Мина, аз ги улавях и сглобявах вълшебна история. Преди да съм се усетил, вече държах в ръка книга с автограф! А историята в нея се оказа повече от чудна...

Отгръщах ли отгръщах страниците и... магията се случи! Оттам изскочи малката Мина и ме отведе на едно пречудно пътешествие, пълно с магия и много от Истинската фантазия. О, ручей животворен!

Малката Мина учи в училището за талантливи деца „Седемте музи“. Тя не е добричкото и спокойно момиче, от което всички да са доволни, но в нея се крие още нещо - дарба, съвсем различна от тази на другите. Мина не се вписва особено сред съучениците си и лесно си спечелва прякора „туземка“.

[Maria Valentinova · Rating 4 out of 5]

Имаше някои доста детински изрази на авторката. И глупави детски сърдения, които на всички са ни познати. Хареса ми, че е включила България като място, където се развива действието.
В началото ми беше трудно докато свикна със стила на писане на Весела, но впоследствие книгата ме погълна, и бързо я прочетох.

Интересно четиво, което разтоварва от сивото ни ежедневие примесено с детски животи и безобидни приятелчета. :)

Keep up the good work, Vessela!

[Christomir Rackov · Rating 4 out of 5]

Приятно четиво, симпатичен хибрид между Хари Потър и български народни приказки. С интерес ще прочета втората книга.