В Царството на светлината е паднал мрак. Единадесет години слънцето нито веднъж не е прониквало в долината зад зъберите на високите планини.
Израснал в мрак и глад, един млад мъж на име Оскуро открива ключа за оцеляването на царството във вехта книга. В нея се посочва далечно място, където човек може да се срещне с бога, който е потопил в мрак царството.
За да спаси народа си, Оскуро се отправя на опасно пътуване към посоченото място, въоръжен с древния меч Ужшищеп, който може да разсече и стомана. По пътя го очакват много препятствия, срещи с опасни магьосници и неописуеми създания, които трябва да покори или да се съюзи с тях, за да промени съдбата на света. Писано му е да премине през непознати царства, да преодолее черни кули и реки от кръв, за да се изправи накрая лице в лице с бог Ка.
Емил Минчев е роден в София. Завършил е Първа английска гимназия и Софийския университет. Превел е над 50 книги от английски език, сред които творби на Артър Конан Дойл, Оскар Уайлд, Брам Стокър, Джейн Остин, Маргарет Мичъл, Мери Шели, Шарлот Бронте, Ръдиард Киплинг, Р. Л. Стивънсън и др. Автор е на девет романа, три сборника с разкази, аудиосериал, статии по проблеми на изкуството и един киносценарий.
Emil Minchev was born in Sofia, Bulgaria and has published nine novels in his native country, ranging from horror to sci-fi and everything in between. He has also translated more than fifty books from English into Bulgarian, among them Arthur Conan Doyle's Hound of the Baskervilles, Margaret Mitchell's Gone with the Wind, Bram Stoker's Dracula, F. Scott Fitzgerald’s The Great Gatsby, Jane Austen's Emma, Mary Shelly's Frankenstein, Diana Wynne Jones’s Castle in the Air and Guillermo Del Toro’s The Fall. In 2018 his horror novella Children of the Night was included in the collection Dracula: Rise of the Beast and in 2019 his first collection of short stories, A Coffinful of Nightmares, was published on Amazon, followed in 2022 by his second, Insides.
Четох тази книга в продължение на повече от година. Защо ли? Наричах я "тежка", "бавна", понякога "скучна" и пълна с имена, които сякаш стоят от другата страна на някаква езикова бариера.И въпреки това се радвам, че я прочетох, защото това не беше обикновена книга. Нито пък беше поредното фентъзи заляло пазара, толкова лишено от оригиналност, че чак да ти се догади. Точно обратното, книгата е нещо съвсем различно. Първо ме хвана стилът - абстракции и символики се преплитаха в редовете. Малки и кратки изречения ме хвърляха от едно крайно чувство в друго, а после следваха картини, които дори най-развитото въображение трудно вкарваше в рамка и цвят. Трябва да има повече такива книги, които не се подчиняват на стандартните ни разбирания за света. Книгата ни разказва за приключенията на Оскуро, млад мъж, който тръгва на приключение, за да открие бог Ка и да спаси своето кралство. Ще пренебрегна латинската символика на името, за да се насоча към историята. Проблемът с тази книга е точно в историята - докато главният ни герой пътува, картините непрестанно се сменят, лицата и събитията никога не се задържат "едни и същи", за да ги опознаеш по-добре. Цялата тази мешаница от случки ме остави с чувството, че съм паднала в кладенец с бои и се опитвам да различа колко нюанса на синьото виждам. Ако не друго, книгата е "пъстра" откъм нови идеи. Земя, върху която не можеш да стъпиш, защото тя ще се пропука и ще паднеш в мрака под нея? Как се минава през "ухо"? И как се ходи по дъното на море? Описаните в книгата картини са прекрасни, оригинални, сякаш въображението на автора само не е могло да ги побере в думи. С една дума - красиво е. Дори кървавите сцени мога да нарека красиви, а мрачната и загадъчна атмосфера е един голям плюс в цялостното чувство. Макар и аз лично да не одобрявам избиването на всеки второстепенен герой, за мен това беше най-голямото разочарование. Самата книга не доби много популярност на българския пазар, може би поради факта, че е наистина тежка за четене и не е за всеки. Оставам с надеждата, че след тези думи ще се намерят повече хора, които да я прочетат. Трябва да подкрепяме и българските автори, нали!
Изключително свежа и различна книга. Фентъзи, което заобикаля клишетата и потапя читателя в една причудлива реалност (а може би преплитане на много реалности?) на неограничена фантазия. Донякъде прилича на картините на Салвадор Дали, а като художествен текст бих го сравнила с творбите на Серж Брусоло. За мен лично описанията бяха интересни, живи и изпълващи, но могат да бъдат проблем за много читатели, защото преобладават, а действието се движи бавно. Това е по-скоро книга, която твори свят, а не книга, която разказва история. Изключително много ми хареса, но не е роман за всеки.
За себе си наричам тази книга „мрачният близнак на „Приказка без край“. Удивителна фантазия, настръхващи (често – не от хубаво) сцени. И оня момент на преплитане на реалности, в който най-познатото се оказва най-чудато...
Пожелавам Емил Минчев отново да се върне към такова писане някой ден.