От онези мъдри житейски истории, които после не си спомняме... Ако се забравя, поука ли е изобщо? Както се казва в края на книгата: „В крайна сметка всички разказват едно и също, с едни и същи думи, правописни грешки и посредственост.“ :D
Книгата се оказа една бързо събрана тетрадка с позитивни мисли, но не и задълбочено четиво за чувствителни хора. Да, след повечето глави има над какво да се замислиш, но то е толкова повърхностно, че накрая просто си спомняш книгата с хубави чувства, но не и с конкретни изводи. Идеята като цяло не е лоша, но изглежда аз съм чела много по-анализиращи в дълбочина и примери книги и затова не ме вдъхнови много. Хубавите теми, които все пак ми грабнаха окото бяха в разказът за Буда, разкаът за определяне Що е то проблем, как да казваш Не, поуката в историята за проба-грешка, съветът в разказа за присъствие до друг човек и колко важно е просто да си поседиш с някого, разказът за магията на комуникацията. Имаше и някои по-любими теми като разказчето за преживяването на всеки момент в живота(19 - Да почувстваш вкуса). Той беше написан толкова живително, толкова цветно, че ми достави удоволствие да го прочета и да усетя някои нюанси на по-силни емоции. Историята, разказваща за душата също ми е фаворит (27): Без светлината на душата нашите егоцентрични страсти са нещо изключително малко или нищо. Ние сме затворници на нас самите, няма тъмничар, който да пази, ключът на свободата е много близо, но нямаме желание да го видим. В това се корени разочарованието на душата. Книгата не е изключително разочарование, но ако прецените, че ви се чете нещо в този жанр не мисля, че това ще е най-заслужаващия времето ви избор.
Излезе ми в „Приложна психология“ в нови книги в Читанка. Затова реших да я намеря. Оказа се тип Хорхе Букай, Паулу Коелю и компания, но пък за такъв тип книга не беше лоша. Затова и звездите са съобразени с жанра. Имаше доста историйки, които ме вдъхновиха и надъхаха, но и бях в такъв период по принцип, та не знам дали на втори прочит би ми въздействало нещо. Много ми се иска да живея по кучешките правила в началото на книгата. Всичко е толкова елементарно, а пък ние сами си усложняваме живота... но и самото опростяване се оказва доста сложна задача. Ако сте в слънчево и оптимистично настроение, ще затвърди възгледите ви за живота. :D
За жалост стилът на книгата никак не ми допадна. Не знам дали съм се преситила от този жанр, дали проблемът е в превода, в изказа на автора, или в липсата на увлекателно съдържание. Голяма част от главите на книгата не са никакви приказки, а прозаични разсъждения. "Приказките" също не са интересни и оригинални, а истории, които многократно са разказвани от други хора, и то по-добре. (Представям си, че ако "приказките" бяха разказани в стила на Ангел Каралийчев, щяха да звучат далеч по-въздействащо. Напоследък препрочитам поредицата "Приказки на балканските народи", в която откривам далеч повече мъдрост и смисъл, да не говорим за хумор.)
Единственото от книгата, което ме зарадва, са кучешките съвети за живеене:
• Никога не пропускайте удобен случай да излезете на разходка. • Почувствайте как свежият въздух и вятърът докосват лицето ви, ей така, просто за удоволствие. • Ако към вас се приближава някой, когото обичате, изтичайте да го поздравите. • Когато се налага, бъдете послушен. • Когато другите навлизат в територията ви, покажете им, че забелязвате това. • Винаги когато имате възможност, изкарайте една следобедна дрямка и хубаво се протегнете, след като се събудите. • Скачайте и играйте всеки ден. • Тичайте с желание и ентусиазъм и спрете, когато вече сте доволен. • Бъдете предан, винаги. • Никога не се опитвайте да бъдете това, което не сте. • Ако това, което искате, е заровено в земята, копайте, докато го намерите. • Когато някой има лош ден, седнете тихо до него и мило се опитайте да го зарадвате. • Оставете някой да ви погали. • Недейте да хапете, когато дори едно изръмжаване може да разреши проблемите. • Когато времето е хубаво, лягайте по гръб в тревата. • В горещите дни пийте много вода и си почивайте под някое кичесто дърво. • Когато сте щастлив, танцувайте и раздвижете цялото си тяло. • Независимо колко пъти ви смъмрят, не поемайте вина, която нямате, и недейте да се чувствате зле… Веднага изтичайте обратно при приятелите си. • Радвайте се на обикновеното удоволствие от една разходка. • И накрая, наслаждавайте се на своя кучешки живот.
Книгата ми хареса. Обичам да чета подобни (леки и неангажиращи) четива. Имаше глави, които ме накараха да се замисля, заредиха ме с позитивна енергия и изпълниха целта на своя автор. Присъстваше и доста "пълнеж", към края на книгата, който макар и с поука, нямаше особена полза. Бих и ще прочета останалите книги от автора.