What do you think?
Rate this book
Пътуване към себе си
„Пътуване към себе си“ е една от най-ярките творби в българската проза през 60-те години на XX век. Това е книга за заминаването, за бягството, за пътя, по който поемаме в търсене на собствената си идентичност. Тук преживяванията са разказани като спомен, а самата история е своеобразен опит за преосмисляне на времето.
В книгата си Блага Димитрова поставя акцент върху моралните ценности, чувството за вина и отговорността. Тя ни помага да открием пътя към себе си, най-сложния, истински и стръмен път, криволичещ през житейските проблеми, тревожните мисли и порива на чувствата, защото:
Само дълбоките дири значат истински изживян живот. И най-вълшебният миг сякаш не е съществувал, щом не е оставил своя следа, свидетелство за истинността си. Инак по какво се отличава от един сън? Споменът за сладките мигове горчи, ако тоя спомен не се е материализирал в нещо живо, трайно, самостоятелно. И най-чудната любов не радва, ако от нея не се роди една детска усмивка, едно дръзко дело или поне една песен.
В книгата си Блага Димитрова поставя акцент върху моралните ценности, чувството за вина и отговорността. Тя ни помага да открием пътя към себе си, най-сложния, истински и стръмен път, криволичещ през житейските проблеми, тревожните мисли и порива на чувствата, защото:
Само дълбоките дири значат истински изживян живот. И най-вълшебният миг сякаш не е съществувал, щом не е оставил своя следа, свидетелство за истинността си. Инак по какво се отличава от един сън? Споменът за сладките мигове горчи, ако тоя спомен не се е материализирал в нещо живо, трайно, самостоятелно. И най-чудната любов не радва, ако от нея не се роди една детска усмивка, едно дръзко дело или поне една песен.
418 pages, Hardcover
First published January 1, 1965
182 people are currently reading
1399 people want to read
About the author
Blaga Dimitrova
52 books177 followersBG: Блага Димитрова
Blaga Nikolova Dimitrova (2 January 1922 – 2 May 2003) was a Bulgarian poetess and Vice President of Bulgaria from 1992 until 1993.
Born to a mother teacher and a father lawyer, Blaga Dimitrova was raised in Veliko Tarnovo and then moved to Sofia. She finished High School in 1942, and Slavic Philology at the University of Sofia in 1945.
In the 1970s, her works became more critical of the communist government, and she received reprimands for not being politically correct. Four of the poetry books Dimitrova wrote in the 1970s- "Fireflies Fading", "Rubber Plant", "Questions", and "Hobbyada"- were all rejected by state publishing houses with no specific reason given.
Blaga Dimitrova was the inspiration behind John Updike's short story "The Bulgarian Poetess".
During the Vietnam War, Dimitrova visited the country several times as a journalist, and in 1967 adopted a Vietnamese girl. Dimitrova was married to literary critic Jordan Vasilev.
She died on May 2, 2003.
Blaga Nikolova Dimitrova (2 January 1922 – 2 May 2003) was a Bulgarian poetess and Vice President of Bulgaria from 1992 until 1993.
Born to a mother teacher and a father lawyer, Blaga Dimitrova was raised in Veliko Tarnovo and then moved to Sofia. She finished High School in 1942, and Slavic Philology at the University of Sofia in 1945.
In the 1970s, her works became more critical of the communist government, and she received reprimands for not being politically correct. Four of the poetry books Dimitrova wrote in the 1970s- "Fireflies Fading", "Rubber Plant", "Questions", and "Hobbyada"- were all rejected by state publishing houses with no specific reason given.
Blaga Dimitrova was the inspiration behind John Updike's short story "The Bulgarian Poetess".
During the Vietnam War, Dimitrova visited the country several times as a journalist, and in 1967 adopted a Vietnamese girl. Dimitrova was married to literary critic Jordan Vasilev.
She died on May 2, 2003.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 99 reviews
September 18, 2020
Спомням си колко ме беше впечатлила „Отклонение“ и се запасих със същите нагласи и за тази книга. За съжаление, не ми се получи особено.
Не обичам да чета описания на жени-социалистически трудовачки. Тази представа за жената – кранистка, монтажистка, трактористка, ми е изключително смущаваща и неприятна. Комунизмът обича да се хвали, че е освободил жената, еманципирал я е, но хитрото е, че давайки й достъп до мъжки професии, й е натрапил просто поредното задължение, наред с домашната робия. Истинското освобождаване, ако можем да говорим за такова, е в отношението, партньорството, споделянето на грижите и уважението.
Разбира се, този сюжет е необходим на романа, за да се открои конфликта – двадесетгодишната Райна Стаматова, дъщеря на царски офицер, съден от Народния съд, решава да изкупи семейното петно като работи на строеж в Гръмовец. Годината е 1953, строи се усилено и с ентусиазъм. Преди всичко, строи се прибързано, с грешки, преизпълняват се планове, руши се природа и то в името на една безсмислена и замърсяваща индустрия.
По строежите бъхтят всякакви лица – отхвърлени от новия режим, дегенерати, неосъществени студенти, за които достъпът до висше образование е отрязан от буржоазно или фашистко минало на родителите, навърта се и един мечтател-поет, има и истински комунисти-идеалисти с фанатичен плам в очите, пресметливи кариеристи, доносници…Насред това шарено общество младата Райна е единствената жена. Ревниво крие тайна на семейния произход, още повече че баща й е бил начело на потерята, убила сина на бригадира.
Доста смело за онези мракобесни времена от страна на Блага Димитрова да изгради романа по такъв начин, че симпатиите на читателя да застанат изцяло на страната на разколебаните, песимистично настроените, отхвърлените. Моралната дилема за цената на доносничеството и предателството също е застъпена. Личи си, в целия стил, сюжет и конфликти силният глас на автор, който е не само ерудиран, но и презира всякаква посредственост. Който знае отлично да формулира какво се случва в главата на една млада жена, тайните закони на привличането и отблъскването, болезнения процес на съзряване.
В тази книга е и прочутият пасаж за разликата, с която гледа една жена жененият мъж и свободният. Този пасаж е много популярен в социалните мрежи и е заживял собствен живот. Разбира се, има и други прозрения, удавени, за съжаление, в едно прекалено психологизиране.
Проблемът ми с романа беше точно в това – нямаше измъкване от главата на главната героиня, от задушаващия самоанализ на всяка мисъл, реплика, действие, до степен, в която не различавах света в нея и този, в който протичаше действието. Възприемането на книгата ми се стори една идея по-обременяващо, отколкото обичайно намирам за приемливо. Естествено, това е субективно мнение и съм сигурна, че много читатели биха намерили именно този психологически анализ за ценното в книгата.
С удоволствие бих прочела и други книги на Блага Димитрова, например „Лице“, а защо не и стиховете й. Представям си, ако имаше пълната свобода да твори каквото поиска, както е нормално за едно свободно общество, какви още по-прекрасни неща би написала.
Не обичам да чета описания на жени-социалистически трудовачки. Тази представа за жената – кранистка, монтажистка, трактористка, ми е изключително смущаваща и неприятна. Комунизмът обича да се хвали, че е освободил жената, еманципирал я е, но хитрото е, че давайки й достъп до мъжки професии, й е натрапил просто поредното задължение, наред с домашната робия. Истинското освобождаване, ако можем да говорим за такова, е в отношението, партньорството, споделянето на грижите и уважението.
Разбира се, този сюжет е необходим на романа, за да се открои конфликта – двадесетгодишната Райна Стаматова, дъщеря на царски офицер, съден от Народния съд, решава да изкупи семейното петно като работи на строеж в Гръмовец. Годината е 1953, строи се усилено и с ентусиазъм. Преди всичко, строи се прибързано, с грешки, преизпълняват се планове, руши се природа и то в името на една безсмислена и замърсяваща индустрия.
По строежите бъхтят всякакви лица – отхвърлени от новия режим, дегенерати, неосъществени студенти, за които достъпът до висше образование е отрязан от буржоазно или фашистко минало на родителите, навърта се и един мечтател-поет, има и истински комунисти-идеалисти с фанатичен плам в очите, пресметливи кариеристи, доносници…Насред това шарено общество младата Райна е единствената жена. Ревниво крие тайна на семейния произход, още повече че баща й е бил начело на потерята, убила сина на бригадира.
Доста смело за онези мракобесни времена от страна на Блага Димитрова да изгради романа по такъв начин, че симпатиите на читателя да застанат изцяло на страната на разколебаните, песимистично настроените, отхвърлените. Моралната дилема за цената на доносничеството и предателството също е застъпена. Личи си, в целия стил, сюжет и конфликти силният глас на автор, който е не само ерудиран, но и презира всякаква посредственост. Който знае отлично да формулира какво се случва в главата на една млада жена, тайните закони на привличането и отблъскването, болезнения процес на съзряване.
В тази книга е и прочутият пасаж за разликата, с която гледа една жена жененият мъж и свободният. Този пасаж е много популярен в социалните мрежи и е заживял собствен живот. Разбира се, има и други прозрения, удавени, за съжаление, в едно прекалено психологизиране.
Проблемът ми с романа беше точно в това – нямаше измъкване от главата на главната героиня, от задушаващия самоанализ на всяка мисъл, реплика, действие, до степен, в която не различавах света в нея и този, в който протичаше действието. Възприемането на книгата ми се стори една идея по-обременяващо, отколкото обичайно намирам за приемливо. Естествено, това е субективно мнение и съм сигурна, че много читатели биха намерили именно този психологически анализ за ценното в книгата.
С удоволствие бих прочела и други книги на Блага Димитрова, например „Лице“, а защо не и стиховете й. Представям си, ако имаше пълната свобода да твори каквото поиска, както е нормално за едно свободно общество, какви още по-прекрасни неща би написала.
December 11, 2016
Няколко пъти я почвах и оставях , защото за тази книга човек трябва да е готов да и се отдаде , а не да я чете по между другото.Уникален стил.
Има нещо много приятно в това да четеш на родния си език.Знаеш ,че тази дума е точно там по решение на автора и ,че точно с нея е трябвало да почувстваш емоцията му.Докато преводът е друго нещо.Е , изключение правят преводите на Леда Милева.
Емоция , емоция и каквото и да се каже е малко.
Има нещо много приятно в това да четеш на родния си език.Знаеш ,че тази дума е точно там по решение на автора и ,че точно с нея е трябвало да почувстваш емоцията му.Докато преводът е друго нещо.Е , изключение правят преводите на Леда Милева.
Емоция , емоция и каквото и да се каже е малко.
March 14, 2016
Измъчи ме тази книга. Безкрайно отегчаваща. Купища думи, думи, думи, които се изсипват отвсякъде, без всъщност да ти кажат нищо ново, нито да предизвикат каквато и да е емоция или размисъл. „Пътуване към себе си” е една лавина от претенциозни разсъждения на дървен философ, нахвърляна безразборно и отвлечено.
В опита си да предаде "мъдрите" мисли и житейски терзания на Райна, Блага Димитрова меко казано е прекалила с всичко. Мъничката нишка сюжет, която би могла да привлече поне за момент вниманието на читателя, още в следващата секунда се оказва зарината от порои абстрактни размишления, общи приказки, неадекватни сравнения (веднага ми идва наум "стори ми се, че Влад подпря не толкова масата, колкото нашата още разклатена връзка"). Най-дразнещи са високопарните и превзети фрази, с които излишно е претъпкала целия роман.
В общи линии се редуват два типа моменти: преливащи от соц-преклонение мини-оди на великия трудов колектив, следвани от безкрайни излияния, изпълнени с типично женско, дребнаво вживяване и драматизиране на всяка една подробност от случките в скучния и безсмислен живот на героинята.
Наясно съм каква е била идеята на Блага Димитрова с „Пътуване към себе си”, но не я е поднесла така, че да ме докосне или да ме предизвика да направя усилие да я харесам. Имах огромни очаквания, повлияни от положителните отзиви, които прочетох. Ако трябва да бъда честна, в около 4-5% от съдържанието има някакви попадения- но като цяло, за мен тази книга е загуба на време.
С една дума: overrated.
В опита си да предаде "мъдрите" мисли и житейски терзания на Райна, Блага Димитрова меко казано е прекалила с всичко. Мъничката нишка сюжет, която би могла да привлече поне за момент вниманието на читателя, още в следващата секунда се оказва зарината от порои абстрактни размишления, общи приказки, неадекватни сравнения (веднага ми идва наум "стори ми се, че Влад подпря не толкова масата, колкото нашата още разклатена връзка"). Най-дразнещи са високопарните и превзети фрази, с които излишно е претъпкала целия роман.
В общи линии се редуват два типа моменти: преливащи от соц-преклонение мини-оди на великия трудов колектив, следвани от безкрайни излияния, изпълнени с типично женско, дребнаво вживяване и драматизиране на всяка една подробност от случките в скучния и безсмислен живот на героинята.
Наясно съм каква е била идеята на Блага Димитрова с „Пътуване към себе си”, но не я е поднесла така, че да ме докосне или да ме предизвика да направя усилие да я харесам. Имах огромни очаквания, повлияни от положителните отзиви, които прочетох. Ако трябва да бъда честна, в около 4-5% от съдържанието има някакви попадения- но като цяло, за мен тази книга е загуба на време.
С една дума: overrated.
November 8, 2013
Търсех нещо друго и случайно попаднах отново на "Пътуване към себе си"...чела съм го толкова пъти, че пораснах така - пътувайки. Една от най-любимите ми книги.
"... Бягството не е спасение. Бягството не е никакъв път. То е връщане назад и застой. Да останеш верен на вътрешната си посока — най-трудното на тоя свят. Гръм да се сгромоляса над главата ти! Няма къде да избягаш от своя път и от себе си. Роден си човек, за да вървиш с лице напред. Хоризонтът, преобърнат от собственото ти объркване, иде на мястото си и очертава вечната си линия: той се отваря пред тебе, макар и заоблачен. Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над тебе и вътре в тебе. Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците. Трябва да се върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака.
Каквото и да те чака! "
"... Бягството не е спасение. Бягството не е никакъв път. То е връщане назад и застой. Да останеш верен на вътрешната си посока — най-трудното на тоя свят. Гръм да се сгромоляса над главата ти! Няма къде да избягаш от своя път и от себе си. Роден си човек, за да вървиш с лице напред. Хоризонтът, преобърнат от собственото ти объркване, иде на мястото си и очертава вечната си линия: той се отваря пред тебе, макар и заоблачен. Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над тебе и вътре в тебе. Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците. Трябва да се върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака.
Каквото и да те чака! "
September 15, 2013
Това, че действието на книгата се развива през 60те години на строеж в Родопите, не прави по-малко валидни трепетите на една млада жена за опознаване на законите на любовта и живота. Напротив - старомодният език на Блага Димитрова ми създаваше тотално чувство на романтика, подредбата на думи ме караше да се усмихвам, развълнувана да открия парчета от предишна и настояща "аз". Даже не искам да коментирам по-очевидния план, че авторката се рови в разнообразните подбуди в женската душа и ни ги представя пленително. За мен темата е по-голяма - човешките стремежи. Напълно различна реалност, а същото търсене на емоция, вълнение, значимост, доказателство за воля над този шегаджия шанса. Вдъхновиха ме комбинациите в характера на героинята зрялост-чистота, енергичност-съзерцателност, здрав земен труд - влюбване. Обичам противоречията на живота, които обединяваме с лекота, защото искаме да заграбим още и още от разнообразието на този свят.
Жаждата за живот - този универсален наркотик, който ни тласка да надскачаме себе си.
Жаждата за живот - този универсален наркотик, който ни тласка да надскачаме себе си.
April 27, 2013
Прекрасна книга! Просто прекрасна. Силна, смислена, мъдра. Завършена и същевременно не ограничаваща. Една от най-хубавите и въздействащи книги, които съм чела. И дойде в толкова подходящ момент от живота ми...
August 8, 2023
3 ★
Много отдавна четох “Отклонение” и още н�� мога да я забравя. Все още я препоръчвам на всички мои четящи приятели. “Отклонение” остави такъв силен отпечатък в мен, че не смеех да прочета следващите книги на Блага Димитрова - не исках да се раз��чаровам.
Днес, може би 2 години по-късно, приключих “Пътуване към себе си”. Не успя да блесне в очите ми както “Отклонение”. Ако ги бях прочела в обратен ред, може би нямаше да съм толкова критична към “Пътуване към себе си”.
Силно оценявам смелостта на Блага Димитрова - да напишеш тази книга по онези времена е доста предизвикателна задача за една българка.
Това, което посочвам като минус, са думите и мислите на Райна. Толкова много, задушаващи на моменти. Нишката започва да се губи от всички тези думи, от толкова много вмъкнати философски мисли. Действията бледнеят някъде зад всички тези мисли, стават второстепенни. И колкото да харесвам да следя емоционалния свят на героите, това ми дойде в повече.
Харесва ми как Блага Димитрова превръща поезията в проза. Бих прочела следващите книги, силно се надявам да са по-силни от тази.
Много отдавна четох “Отклонение” и още н�� мога да я забравя. Все още я препоръчвам на всички мои четящи приятели. “Отклонение” остави такъв силен отпечатък в мен, че не смеех да прочета следващите книги на Блага Димитрова - не исках да се раз��чаровам.
Днес, може би 2 години по-късно, приключих “Пътуване към себе си”. Не успя да блесне в очите ми както “Отклонение”. Ако ги бях прочела в обратен ред, може би нямаше да съм толкова критична към “Пътуване към себе си”.
Силно оценявам смелостта на Блага Димитрова - да напишеш тази книга по онези времена е доста предизвикателна задача за една българка.
Това, което посочвам като минус, са думите и мислите на Райна. Толкова много, задушаващи на моменти. Нишката започва да се губи от всички тези думи, от толкова много вмъкнати философски мисли. Действията бледнеят някъде зад всички тези мисли, стават второстепенни. И колкото да харесвам да следя емоционалния свят на героите, това ми дойде в повече.
Харесва ми как Блага Димитрова превръща поезията в проза. Бих прочела следващите книги, силно се надявам да са по-силни от тази.
December 29, 2017
Заради красотата на езика,който ми донесе голямо удоволствие!
Заради прекрасното усамотяване,което ми предложи!
Заради размислите,които могат да те пленят,но и малко да ти досадят на моменти!
Заради неповторимия начин на изразяване и цялата мъдрост,събрана често в едно, единствено изречение,която ти се иска да запечаташ в себе си!
Заради прекрасното усамотяване,което ми предложи!
Заради размислите,които могат да те пленят,но и малко да ти досадят на моменти!
Заради неповторимия начин на изразяване и цялата мъдрост,събрана често в едно, единствено изречение,която ти се иска да запечаташ в себе си!
February 8, 2017
Пътуването към себе си е осеяно с чужди съдби: http://azcheta.com/patuvane-kam-sebe-...
Чувала съм, че „Пътуване към себе си“ е един от онези романи, които можеш да усетиш най-добре в точно определен период от живота си. Казват, че трябва да си на двайсет-двайсет и малко, за да ти хареса. Вероятно съм късметлийка, че историята ме срещна точно в уречената възраст. На свой ред бих препоръчала романа на всеки читател, прекрачващ тази деликатна граница. В него има безценни моменти, които просто ти се иска да издълбаеш някъде вътре в себе си, сякаш присъствието им може да те защити от атаките срещу личността ти, които тепърва предстоят.
И все пак… има ли конкретен момент, в който се превръщаш в човек? Можеш ли да посочиш датата, на която от заключен в ежедневието призрак си добил плът и кръв? Защото именно това е сърцето на романа, а и донякъде на цялото творчество на Блага Димитрова – човечността. Силата, която те изтръгва от баналността и благодарение на която най-сетне разбираш кой си и за какво се бориш.
Чувала съм, че „Пътуване към себе си“ е един от онези романи, които можеш да усетиш най-добре в точно определен период от живота си. Казват, че трябва да си на двайсет-двайсет и малко, за да ти хареса. Вероятно съм късметлийка, че историята ме срещна точно в уречената възраст. На свой ред бих препоръчала романа на всеки читател, прекрачващ тази деликатна граница. В него има безценни моменти, които просто ти се иска да издълбаеш някъде вътре в себе си, сякаш присъствието им може да те защити от атаките срещу личността ти, които тепърва предстоят.
И все пак… има ли конкретен момент, в който се превръщаш в човек? Можеш ли да посочиш датата, на която от заключен в ежедневието призрак си добил плът и кръв? Защото именно това е сърцето на романа, а и донякъде на цялото творчество на Блага Димитрова – човечността. Силата, която те изтръгва от баналността и благодарение на която най-сетне разбираш кой си и за какво се бориш.
January 27, 2020
Две години го чета този роман. Сега изядох всяка дума от него. Странно е, не помня откога не съм изпитвала такъв глад за нечии думи.
Съвсем скоро и ревю в блога ми.
Съвсем скоро и ревю в блога ми.
July 21, 2020
“Най-дълъг и най-стръмен е пътят към себе си. Твоята същност непрестанно се мени и ти убягва. Още никой не е открил пряк и лесен път към истински себе си. Тоя път заобикаля през другите. За да разбереш себе си, трябва да разбереш другите. Грешки съпътстват това лутане към себе си. За да се откриеш, е нужна смелост, вътрешна освободеност, право на експеримент...
...Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над тебе и вътре в тебе. Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците. Трябва да се върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака. Каквото и да те чака!”
...Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над тебе и вътре в тебе. Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците. Трябва да се върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака. Каквото и да те чака!”
September 24, 2019
Откакто започанах да чета този феноменален роман, все повече се замислям за времето, и по-точно "относителността на времето и пространството". Вече няколко пъти препрочитам и се връщам назад в романа, за да успея да вникна напълно в думите и историите, преплетени в тази книга. Правят ми силно впечатление нейните теории за времето, пространството и относителността, които силно ми напомнят за разсъжденията на Айнщайн по темата.
Блага Димитрова е четяла трудовете на Айнщайн, това ясно се разбира от последната и книга - "Урания".
Блага Димитрова е четяла трудовете на Айнщайн, това ясно се разбира от последната и книга - "Урания".
March 3, 2018
Ако можех да материализирам мислите си в книга, биха изглеждали по този начин. Ако можех да пиша толкова красиво, бих написала същото.
Прочетох я в правилния момент от своя живот, в момента, в който беше най-близо до преживяванията и емоциите ми. Всяко изречение беше наслада за очите и музика за душата! Любима!
Прочетох я в правилния момент от своя живот, в момента, в който беше най-близо до преживяванията и емоциите ми. Всяко изречение беше наслада за очите и музика за душата! Любима!
March 13, 2022
"Пътуването" си струваше, колкото и време да ми отне. На моменти се прокрадваше мисълта, че тази книга никога няма да я завърша. Когато обаче го направих, станата ясно защо не я оставих.
March 30, 2017
Journey to Oneself: http://readwithstyle.wordpress.com/20...
It’s a popular opinion that travelling will help you find yourself. Exploring new places, getting to know different cultures, expanding your horizon will inevitably lead to that dreamed of self-discovery. People travel from India to Cuba and back looking for themselves, thinking maybe that if they go to a new place, they can leave behind all of their mistakes and past problems and start a new. This rarely works.
I have traveled a lot. Three continents, numerous countries and cities, hundreds of people have crossed my path as I was trying to find myself or escape from myself. Either way, a journey to oneself seems like a different kind of trip. You can travel thousands of miles and come no closer to who you really are. Or you can stay in one place and discover everything you have every looked for.
Journey to Oneself by Blaga Dimitrova is about a girl on the quest of discovering her identity in communist times, when society is doing all it can to suppress individuality and establish the collective team as the ultimate virtuous organism. Rayna has been at disadvantage since her birth. A daughter of a man convicted for crimes against the Party, she is handicapped by her name. Rayna pays for the choices of her father by abandoning her dream to attend a university (at communist times in Bulgaria if someone from your family was opposing the party, most of your privileges were taken away) and by moving to a remove village in the Rodopi mountains. Here, as the only girl in a team of climbers, she hopes to earn back the right to be an equal part of society, despite of her father.
Read more: http://readwithstyle.wordpress.com/20...
It’s a popular opinion that travelling will help you find yourself. Exploring new places, getting to know different cultures, expanding your horizon will inevitably lead to that dreamed of self-discovery. People travel from India to Cuba and back looking for themselves, thinking maybe that if they go to a new place, they can leave behind all of their mistakes and past problems and start a new. This rarely works.
I have traveled a lot. Three continents, numerous countries and cities, hundreds of people have crossed my path as I was trying to find myself or escape from myself. Either way, a journey to oneself seems like a different kind of trip. You can travel thousands of miles and come no closer to who you really are. Or you can stay in one place and discover everything you have every looked for.
Journey to Oneself by Blaga Dimitrova is about a girl on the quest of discovering her identity in communist times, when society is doing all it can to suppress individuality and establish the collective team as the ultimate virtuous organism. Rayna has been at disadvantage since her birth. A daughter of a man convicted for crimes against the Party, she is handicapped by her name. Rayna pays for the choices of her father by abandoning her dream to attend a university (at communist times in Bulgaria if someone from your family was opposing the party, most of your privileges were taken away) and by moving to a remove village in the Rodopi mountains. Here, as the only girl in a team of climbers, she hopes to earn back the right to be an equal part of society, despite of her father.
Read more: http://readwithstyle.wordpress.com/20...
April 4, 2022
Това, което казва книгата, е 5/5. Начинът, по който го казва, е 2/5. С изключение на няколко описания, които наистина бяха поглъщащи и не исках да спирам да ги чета (съвсем в началото за пътя и при донасянето на пианото), останалите ми дойдоха в повече - монотонни, без да казват нещо ново, с прекалено премисляне на всяка дребна дума и действие.
Въпреки това за времето си книгата е емблематична. Критиката към режима, скрита под хвалбите към него, погледът от това време към миналото, към завета от предците, към робството, и същевременно към бъдещето, което в момента се гради на цената на всичко, и цялото движение и преосмисляне на времето са това, което ме караха да продължавам да чета. Страничните герои са интересни, макар и утежнени от многословните мисли на главната героиня.
Накратко, ако книгата беше със стотина страници по-кратка, щеше да е чудесна.
Въпреки това за времето си книгата е емблематична. Критиката към режима, скрита под хвалбите към него, погледът от това време към миналото, към завета от предците, към робството, и същевременно към бъдещето, което в момента се гради на цената на всичко, и цялото движение и преосмисляне на времето са това, което ме караха да продължавам да чета. Страничните герои са интересни, макар и утежнени от многословните мисли на главната героиня.
Накратко, ако книгата беше със стотина страници по-кратка, щеше да е чудесна.
January 27, 2015
Фен съм на Блага Димитрова още преди 10-ти, когато нещата бяха полулегални - "Лавината" се въртеше по всички кина, но "Лице" беше трудно намираема.
Имам известен проблем с разбирането им - въпреки че излязоха в ранните 70, книгите описват периода на 50-те. Колкото да съм чел за натиска и гоненията нещата малко ми се губят. Особено със забраната за учене заради произход и прочие.
Но поуките от книгите ѝ са универсални. Всеки трябва да направи това пътуване към себе си, за да може да намери смисъла на живота си...
Дори и да е първия концерт за цигулка и пиано на див родопски връх.
Имам известен проблем с разбирането им - въпреки че излязоха в ранните 70, книгите описват периода на 50-те. Колкото да съм чел за натиска и гоненията нещата малко ми се губят. Особено със забраната за учене заради произход и прочие.
Но поуките от книгите ѝ са универсални. Всеки трябва да направи това пътуване към себе си, за да може да намери смисъла на живота си...
Дори и да е първия концерт за цигулка и пиано на див родопски връх.
March 31, 2014
Истинско удоволствие е да се чете тази книга заради богатия, пъстър език и лекият изказ, които те носят през историята като пълноводна река. Многопосочен сюжет, който след всяка страница изгражда човешкия образ. С неговите стремежи и търсения, с несигурностите и твърдостите на характера, с компромисите и бунтовете, с най-личните влечения и възхищения.
Да сбъркаш не значи да се провалиш, означава да се научиш!
Просто прочетете :)
Да сбъркаш не значи да се провалиш, означава да се научиш!
Просто прочетете :)
August 27, 2014
Като цяло, имаше много добри попадения в книгата, които оставиха приятно усещане в мен, но на моменти, сюжетът се развиваше доста тегаво и бавно. Имаше прекалено подробни описания( поне за мен), някои от които повече ме натоварваха, отколкото обратното.
August 1, 2021
Категорично несъгласен съм с финала на книгата. Каквато и да е било литературна проява, представляща липса на екзистенциализъм, мен ме отвращава крайно. За Димитрова явно сме ножици, защото тя Сартр не е чела. Съжалявам, но нито откъм стил, нито по отношение на вътрешните схващания на героинята съм съгласен. Просто останах разочарован, защото философията на автора не е това, което виждам аз, а и това, което логиката и разума смятат.
Въпреки това, Блага Димитрова е писател, който все още присъства в списъка ми за литература вбъдеще.
Въпреки това, Блага Димитрова е писател, който все още присъства в списъка ми за литература вбъдеще.
July 1, 2023
Една голяма лудост от думи, от които забравих основната нишка.
Чак такова поетично писане не е моето.
Чак такова поетично писане не е моето.
July 3, 2022
Хубава книга, допада ми начина на изразяване на Блага Димитрова,темите,които засяга. Но в същото време ми идваха на моменти в повече премислянето, фантазиите на героинята - долавях се в тези моменти,че се отнасям и не чета внимателно. Поради тази причина, ако беше със стотина страници по-кратка,щеше да получи 5 звезди от мен.
February 24, 2024
“Пътуване към себе си” на Блага Димитрова беше един много интересен роман. Накара ме да се замисля за професията “писател” през онези времена в Съюза на българските писатели. Както и за парадокса на образа на жената по време на комунизма.
Колкото до самото съдържание…това беше една от най-мъчителните книги за четене, които някога съм чела, което е жалко, защото намирам Блага Димитрова за изключително талантлива писателка по принцип. Ала имаше няколко пъти, в които сериозно се замислих, дали да не я оставя. И тук проблемът не беше в езика, а по-скоро в структурата или липсата на такава. Книгата предимно живееше в съзнанието на главната героиня, където сме преведени през абсолютно всяка нейна мисъл и несигурност. А самата героиня, имаше склонността до такава степен да се оплита в своя въображаем свят, да смесва истина с фантазия, да се филмира, да си измисля хипотетични ситуации и да третира хората въз основа на тях, че тя самата се губеше и си противоречеше често, а какво остава за читателя. Друго нещо, което много ме дразнеше е, че ситуациите или чувствата бяха често описани по няколко начин един след друг, което не допринасяше с нищо, а просто разтягаше ненужно вече разтегнатите до безкрай размишления. Цялото това нещо ме кара да си мисля, че Блага Димитрова се е опитала да направи тази книга възможно най-дълга. Все още мисля, че нейното писане е изключително красиво и проницателно, но в тази книга беше прекалено разпокъсано и разтегнато за моя вкус. И макар, че от време на време имаше много добри попадения, не можах да им се насладя, защото бяха заобиколени от много не добре структурирани такива. В заключение, смисъла на книгата, който имаше потенциал според мен, се изгуби напълно заради начина, по който е написана.
Колкото до самото съдържание…това беше една от най-мъчителните книги за четене, които някога съм чела, което е жалко, защото намирам Блага Димитрова за изключително талантлива писателка по принцип. Ала имаше няколко пъти, в които сериозно се замислих, дали да не я оставя. И тук проблемът не беше в езика, а по-скоро в структурата или липсата на такава. Книгата предимно живееше в съзнанието на главната героиня, където сме преведени през абсолютно всяка нейна мисъл и несигурност. А самата героиня, имаше склонността до такава степен да се оплита в своя въображаем свят, да смесва истина с фантазия, да се филмира, да си измисля хипотетични ситуации и да третира хората въз основа на тях, че тя самата се губеше и си противоречеше често, а какво остава за читателя. Друго нещо, което много ме дразнеше е, че ситуациите или чувствата бяха често описани по няколко начин един след друг, което не допринасяше с нищо, а просто разтягаше ненужно вече разтегнатите до безкрай размишления. Цялото това нещо ме кара да си мисля, че Блага Димитрова се е опитала да направи тази книга възможно най-дълга. Все още мисля, че нейното писане е изключително красиво и проницателно, но в тази книга беше прекалено разпокъсано и разтегнато за моя вкус. И макар, че от време на време имаше много добри попадения, не можах да им се насладя, защото бяха заобиколени от много не добре структурирани такива. В заключение, смисъла на книгата, който имаше потенциал според мен, се изгуби напълно заради начина, по който е написана.
January 2, 2019
Йерархичен роман
Сякаш всичко в този роман е представено през йерархични структури: служебни йерархии, субектно-обектни отношения в контекста на тоталитарната държава, джендър йерархии. Съответно на тези йерархични констелации, отношенията между персонажите се управляват от отношения на власт, подчинение и заслуги: трябва да заслужиш отличие в работата, да заслужиш да учиш в университет, да заслужиш да узрееш и обикнеш.
Забележителен е начинът, по който Б. Димитрова рисува портретите на личностите, представени в романа - успява да вдъхне в тях живот и усещане за сетивна релефност. Но най-впечатляващ е талантът на авторката да борави с езика. Лексиката е необикновено разнообразна и точна, смела в метафорите и създаваща впечатление за изящество. Затова този роман (както и всички други текстове на Б. Димитрова) не се чете на един дъх, а се поглъща бавно, за да се усети вкусът на всяка дума в палитрата от послевкусове на контекста.
Сякаш всичко в този роман е представено през йерархични структури: служебни йерархии, субектно-обектни отношения в контекста на тоталитарната държава, джендър йерархии. Съответно на тези йерархични констелации, отношенията между персонажите се управляват от отношения на власт, подчинение и заслуги: трябва да заслужиш отличие в работата, да заслужиш да учиш в университет, да заслужиш да узрееш и обикнеш.
Забележителен е начинът, по който Б. Димитрова рисува портретите на личностите, представени в романа - успява да вдъхне в тях живот и усещане за сетивна релефност. Но най-впечатляващ е талантът на авторката да борави с езика. Лексиката е необикновено разнообразна и точна, смела в метафорите и създаваща впечатление за изящество. Затова този роман (както и всички други текстове на Б. Димитрова) не се чете на един дъх, а се поглъща бавно, за да се усети вкусът на всяка дума в палитрата от послевкусове на контекста.
July 8, 2022
God, it took me a year to finish this book! You can tell I hadn't read Bulgarian literature in a while. It was quite difficult to go through many of the descriptions in the beginning as they felt tedious and unnecessary. But boy, am I happy I did not leave this book unfinished. It was a true journey to oneself that filled many pages with quotations in my notebook. I recommend this book warmly as it is a true lesson in self-reflection. I have hardly gotten to know any other character in any other book that well. You need to brace yourself with patience though, as it takes quite a while until you begin to grasp the mystery around the main character and start liking them.
December 22, 2013
The book shows us that knowing yourself means being true to oneself, following your conscience. Blaga Dimitrova has written a timeless book about facing life's compromises against the background of 1950s communist Bulgaria. We learn from the inner struggles of both the rigid ideologues and free spirits. And it is beautifully written, reads like poetry at times. I kept rereading certain paragraphs to savor the language, only to discover new layers of meaning.
January 27, 2018
“Най-дълъг и най-стръмен е пътят към себе си. Твоята същност непрестанно се мени и ти убягва ... Тоя път заобикаля през другите. За да разбереш себе си, трябва да разбереш другите. ... За да се откриеш, е нужна смелост, вътрешна свободеност, право на експеримент.”
Книга за всяка възраст, за всяко време. Книга, в която ще намериш нещо за себе си, независимо от възрастта си. Книга, написана на невероятен български език - с всичките му нюанси, с цялата му благозвучност.
Книга за всяка възраст, за всяко време. Книга, в която ще намериш нещо за себе си, независимо от възрастта си. Книга, написана на невероятен български език - с всичките му нюанси, с цялата му благозвучност.
January 14, 2025
Близо 4 години ми отне да прочета този роман.
Причината - написан е на великолепен, бавносмилаем език, който има нужда от време да слегне, за да попие качествено.
Към всички родолюбци, които се разтапят от модерните в момента стопанки, скали, глини и гръцки кафета, написани на псевдоархаичен български - четете Блага Димитрова - това е истинска българска литература на истински български език.
P.S. Този път не съм вадила цитати, защото ще трябва да препиша 80% от книгата.
Причината - написан е на великолепен, бавносмилаем език, който има нужда от време да слегне, за да попие качествено.
Към всички родолюбци, които се разтапят от модерните в момента стопанки, скали, глини и гръцки кафета, написани на псевдоархаичен български - четете Блага Димитрова - това е истинска българска литература на истински български език.
P.S. Този път не съм вадила цитати, защото ще трябва да препиша 80% от книгата.
April 27, 2025
Както много често обичам да правя, съм си съхранила любими цитати от книгата ❤️:
Сърцето е свободно да
се влюби въпреки всичко - това е единствената пълна свобода на земята.
*
Обаче аз се боях, че тъкмо осъществяването на любовта ще унищожи самата любов.
*
Не можеш да избегнеш съдната среща. Да идеш накрай света, да си смениш косите, лицето, името, нрава, пак ще те познае някой, пак ще се наткнеш тъкмо на оногова, от когото се криеш. В тоя кръгъл свят всички птища водят кьм неминуемата среща. Природен закон е да се сблъскаш с човека, от когото бягаш.
*
Влюбен, ти излиташ от нормалната си орбита. Гориш, превърнат сам в светлина. И си оставаш глупав и млад, по-млад от всички земни жители. Летиш в безтегловност. През време на твоя междузвезден полет хората стъпват по земята, уреждат си живота, стават мъдри, стареят и затлъстяват. Когато се приземиш, ще се смаеш от промените наоколо. Ти си останал зелен и млад, а другите, узрели и натежали, ти се смеят. Мигът на любовта.
*
Никой никому нищо не може да отнеме. Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от вздуха край него, от мислите му, никой не може да те изскубне от живота му.
*
За да се срещнат двама, трябва да се уговарят и да тръгнат от две посоки един към друг. А аз тръгвх сама по еднопосочна улица. И то - във въображението си.
*
И да не искаш никога да сворши тоя тежък път. По-добре най-лош и мъчителен път с любов, отколкото най-хубав път без любов. Впрочем има ли хубав път без любов?
*
Всичко може да разделя мъжа от жената и всичко може да свързва мъжа с жената, когато се обичат. Дори онова, което най-тясно ги свързва, може да ги раздели. И дори онова, което най-рязко ги разделя, може още по-здраво да ги сврже.
*
Най-дълъг и най-стръмен е пътят към себе си. Твоята същност непрестанно се мени и ти убягва. Още никой не е открил пряк и лесен път към истински себе си. Тоя път заобикаля през другите. За да разбереш себе си, трябва да разбереш другите.
*
Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над теб и вътре в теб. Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците.
Сърцето е свободно да
се влюби въпреки всичко - това е единствената пълна свобода на земята.
*
Обаче аз се боях, че тъкмо осъществяването на любовта ще унищожи самата любов.
*
Не можеш да избегнеш съдната среща. Да идеш накрай света, да си смениш косите, лицето, името, нрава, пак ще те познае някой, пак ще се наткнеш тъкмо на оногова, от когото се криеш. В тоя кръгъл свят всички птища водят кьм неминуемата среща. Природен закон е да се сблъскаш с човека, от когото бягаш.
*
Влюбен, ти излиташ от нормалната си орбита. Гориш, превърнат сам в светлина. И си оставаш глупав и млад, по-млад от всички земни жители. Летиш в безтегловност. През време на твоя междузвезден полет хората стъпват по земята, уреждат си живота, стават мъдри, стареят и затлъстяват. Когато се приземиш, ще се смаеш от промените наоколо. Ти си останал зелен и млад, а другите, узрели и натежали, ти се смеят. Мигът на любовта.
*
Никой никому нищо не може да отнеме. Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от вздуха край него, от мислите му, никой не може да те изскубне от живота му.
*
За да се срещнат двама, трябва да се уговарят и да тръгнат от две посоки един към друг. А аз тръгвх сама по еднопосочна улица. И то - във въображението си.
*
И да не искаш никога да сворши тоя тежък път. По-добре най-лош и мъчителен път с любов, отколкото най-хубав път без любов. Впрочем има ли хубав път без любов?
*
Всичко може да разделя мъжа от жената и всичко може да свързва мъжа с жената, когато се обичат. Дори онова, което най-тясно ги свързва, може да ги раздели. И дори онова, което най-рязко ги разделя, може още по-здраво да ги сврже.
*
Най-дълъг и най-стръмен е пътят към себе си. Твоята същност непрестанно се мени и ти убягва. Още никой не е открил пряк и лесен път към истински себе си. Тоя път заобикаля през другите. За да разбереш себе си, трябва да разбереш другите.
*
Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над теб и вътре в теб. Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците.
March 25, 2022
Трудно ми е да дам добра оценка. Може би средна – около три от пет и само заради името на Блага Димитрова. Има красиви литературни похвати, да, както и думи, които изглежда са авторови. Ако човек има търпение и желание може да напълни цяла тетрадка с умни цитати. За мен философията е твърде много – при това е смляна и изплюта като за ученици. Няма нищо скрито. Всичко е на показ – размислите за всяко малко събитие, за всяко единично действие и помисъл. В този смисъл намирам романа за бавен и труден за четене. Даже досаден. Кой иска да анализира всичко? А когато в това всичко се побират пет действия на кръст цялата досада на Битието се стоварва върху читателя.
Другият сериозен недостатък е неадекватността на философските размисли спрямо възрастта на главната героиня Райна. Тя е на 20, а говори като завършила философия и психология едновременно. През цялото време имах усещането за маниерничене.
Третият недостатък е свързан с втория: диалозите (не само на Райна) са насилени и неестествени. Кой говори така, за Бога? През цялото време ме преследваше усещането, че гледам филм от времето на комунизма. Изкусвена показност и фалш.
Тематиката? И тематиката с нищо не е оригинална.
Вероятно грешката е в мен, но ми се струва, че този роман не може да надхвърли времето, в което е написан. Днес е безнадеждно изкуствен и остарял.
Другият сериозен недостатък е неадекватността на философските размисли спрямо възрастта на главната героиня Райна. Тя е на 20, а говори като завършила философия и психология едновременно. През цялото време имах усещането за маниерничене.
Третият недостатък е свързан с втория: диалозите (не само на Райна) са насилени и неестествени. Кой говори така, за Бога? През цялото време ме преследваше усещането, че гледам филм от времето на комунизма. Изкусвена показност и фалш.
Тематиката? И тематиката с нищо не е оригинална.
Вероятно грешката е в мен, но ми се струва, че този роман не може да надхвърли времето, в което е написан. Днес е безнадеждно изкуствен и остарял.
Displaying 1 - 30 of 99 reviews