What do you think?
Rate this book
Хвъркатото корито
195 pages, Hardcover
First published January 1, 1979
2 people are currently reading
21 people want to read
About the author
Nikolai Haitov
31 books11 followersNikolai Haitov (Bulgarian: Николай Хайтов) was a Bulgarian fiction writer, playwright, patriot and publicist known for his publications and research regarding the life of Bulgarian revolutioner Vasil Levski.
His book Wild Tales was widely translated.
Find out more on Wikipedia.
His book Wild Tales was widely translated.
Find out more on Wikipedia.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
January 1, 2024
Разделям творбите в това прекрасно сборниче – в което повествованието е толкова приятно и леко, че четено просто… хвърчи – на три категории:
1. Художествените и абсолютно художнически очерци, често дълги по страничка-две. Красотата на описанието на природата и животинките е на толкова високо ниво, че моментално обрисува реални образи в съзнанието на четящия, а алегориите – като тези в епонимния „Хвъркатото корито“ за призванието и мечтите в образа на клетото корито, „Жълтата удушвачка“ с коментара за разглезването и каляването в образите на детелината, картофите и плевела, или „Кучета“ със социо-политическия очерк на завистта – са висота на майсторството в сборника, а от този жанр в него има немалко.
2. Чудновати битови истории, където човешките образи са живи и дейни, а сюжетите оригинални и непредсказуеми. Печална нотка има. Някои от разказите от тази категория определено са тежки и минорни. Сред открояващите диаманти може да споменем: трагикомичните „Среща с магаре“, „Римска делва“ и „Да възседнеш глиган“; дълбоко потискащите „Грях“, „Двете жалейки“, „Пазачът на овесената нива“ и тоталният сдухващ шедьовър „Мамбо италиано“; средновековните критика срещу цар Иван Александър именувана „Заветът на катепан Никола“ и хумореската „Кой за какво охка“. Разнородни тематики, пъстри персонажи и много свежест лъха от всички.
3. Есета. При тях белетристиката е примесена с есеистика в една натурална симбиоза, която заема съвсем натурално място редом до гореописаните разкази. Тук намираме хумористични трактати за лещата и картофа озаглавени „Сбогом на лещата“ и „Негова светлост Картофът“, анти-депресантската полемика „Пърхат мисли уморени“ и философията на обществената промяна в „За първи път“.
Езикът на майстор Хайтов разтърсва в своята богата палитра. Наскоро четох и други сборници с разкази на по-модерни писатели, които, макар и много добри, ще помоля да ме простят, но не стигат нивото и непринудената лекота на виртузно използване на крайно широка лексика на Хайтов, а демонстрират по-скоро едно изкуствено, насилено вкарване на архаични фрази и думи, в името на жанра. От уважение не споменавам имената на авторите, защото творчеството им хич не е слабо; но Хайтов се извисява.
Прекрасен сборник и в своите под 200 страници го препоръчвам горещо.
1. Художествените и абсолютно художнически очерци, често дълги по страничка-две. Красотата на описанието на природата и животинките е на толкова високо ниво, че моментално обрисува реални образи в съзнанието на четящия, а алегориите – като тези в епонимния „Хвъркатото корито“ за призванието и мечтите в образа на клетото корито, „Жълтата удушвачка“ с коментара за разглезването и каляването в образите на детелината, картофите и плевела, или „Кучета“ със социо-политическия очерк на завистта – са висота на майсторството в сборника, а от този жанр в него има немалко.
А може би това е разменната монета в Природата: болка за радост, радост — за болка.
2. Чудновати битови истории, където човешките образи са живи и дейни, а сюжетите оригинални и непредсказуеми. Печална нотка има. Някои от разказите от тази категория определено са тежки и минорни. Сред открояващите диаманти може да споменем: трагикомичните „Среща с магаре“, „Римска делва“ и „Да възседнеш глиган“; дълбоко потискащите „Грях“, „Двете жалейки“, „Пазачът на овесената нива“ и тоталният сдухващ шедьовър „Мамбо италиано“; средновековните критика срещу цар Иван Александър именувана „Заветът на катепан Никола“ и хумореската „Кой за какво охка“. Разнородни тематики, пъстри персонажи и много свежест лъха от всички.
Остана си грехът. Другото всичкото на тоя свят с времето се смалява и успокоява, а грехът, колкото повече остаряваш, все повече наедрява и стърчи… Стърчи и те убива, както и да легнеш, та все повече мастика ти трябва да го поливаш и гасиш.
Това е то грях да имаш, съвест да те бори…
3. Есета. При тях белетристиката е примесена с есеистика в една натурална симбиоза, която заема съвсем натурално място редом до гореописаните разкази. Тук намираме хумористични трактати за лещата и картофа озаглавени „Сбогом на лещата“ и „Негова светлост Картофът“, анти-депресантската полемика „Пърхат мисли уморени“ и философията на обществената промяна в „За първи път“.
И най-сетне, просто не е модно в наше време човек да се храни с леща. За предпочитане е, когато те запитат какво си ял, да кажеш: „шницел натюр“, „киевски котлет“ или „медальон с гъби“, отколкото: „лещена чорба“. Накратко: лещата е морално износена. А това означава, че и всички космически сили да са на нейна страна — включително и слънчевите петна, — тя ще изчезне, както изчезнаха от лицето на земята белоглавите орли.
Езикът на майстор Хайтов разтърсва в своята богата палитра. Наскоро четох и други сборници с разкази на по-модерни писатели, които, макар и много добри, ще помоля да ме простят, но не стигат нивото и непринудената лекота на виртузно използване на крайно широка лексика на Хайтов, а демонстрират по-скоро едно изкуствено, насилено вкарване на архаични фрази и думи, в името на жанра. От уважение не споменавам имената на авторите, защото творчеството им хич не е слабо; но Хайтов се извисява.
Прекрасен сборник и в своите под 200 страници го препоръчвам горещо.
Displaying 1 of 1 review