За поетическото изкуство

by Стефан Цанев

"... Поезията не е социален репортаж, не е любовен дневник, не е албум с пейзажи, нито е учебник по история.

Поезията е изкуство, най-висшето изкуство. И като във всяко изкуство - и тук е важно не само какво се казва, а и как е казано.

Именно това как определя стойността на поезията. Какво-то може да бъде описано - че и по-добре - в репортаж, в разказ, в роман, в пиеса, във филм, може да бъде показано по телевизията, може да ви го разкаже махленската клюкарка.

Човек може, но не бива да изобретява сам велосипеда - да губи време, лутайки се опипом по всички тъмни пътеки, пътеки и пътища през деветдесет и деветте адски кръга на поетическото изкуство, хубаво е да има своя Вергилий. Затова ще си позволя да споделя с читателите своя скромен опит и наученото от други книги - дай Боже да съм полезен някому."

Стефан Цанев

Genres: Nonfiction

197 pages, Paperback

First published November 1, 2005

About the author

Роден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, през 1960-1965 учи драматургия в Московския киноинститут. Работил е като кореспондент в Родопите (1959), редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър "София" (1973-1984), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията (1992-1996), Театър "София" (1996-2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.

След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му "Парапети", забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984, заради спектакъла му "Любовни булеварди", забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър "София" без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.

Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ("Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жанна д`Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.

Носител е на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (1988), на националната награда за детска литература "Петко Рачов Славейков" (1992), на националната награда за литература "Иван Вазов" - за цялостен принос към литературата (2004) и на националната награда "Хр.Г. Данов" - за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011), носител е и на ордена "Стара планина" І степен - за цялостен принос към българската култура (2006).

Негова съпруга е Доротея Тончева.

Reviews

[Ангѣлъ · Rating 5 out of 5]

Единствената книга на български език, която в минимален обем успява разбираемо и нагледно да обясни механиката и динамиката при създаването на поезия

[Lilia · Rating 5 out of 5]

Толкова малка на обем книга, а така наситена със смисъл и информация! Способна да обясни (доколкото е възможно) създаването на поетическо изкуство, но и вдъхновяваща с философския прочит на много от основните въпроси, вълнуващи един пишещ (а защо не и четящ).