Радой Ралин е роден на 22 април 1923 г. в Сливен. Той е правнук на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Завършва гимназия в родния си град (1941) и право в Софийския университет (1945). През юли—септември 1941 заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 е арестуван. През 1944 (3 месеца) завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на ръководството му заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944–45). Редактор (1945–46) в списание „Славяни“. Бригадир в Югославия (1947). През 50-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създава (1965) формацията „Джаз Фокус“. През 1953 е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър — първия български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1946–49 е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1952–61 — във в. „Стършел“, 1961–63 — във в. „Литературни новини“, 1961–63 — в Студията за игрални филми, 1964–66 — в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Редактор в изд. „Български писател“ (1967–68), в Българска кинематография (1976–87), през 1987–90 — във в. „Литературен фронт“. От 1992 заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава в. „Щастливец“. Радой Ралин почива на 81 години на 21 юли 2004 г. Баща е на Кин Стоянов и е дядо на Димитър Стоянов. На негово име е наречен площадът пред кино „Изток“ в София.
"Опасната" книга на Радой Ралин, изкупувана на черно, с голям брой изгорени в печатницата екземпляри... Интересен факт е, че "поради силната тяга на комина из околността хвърчат полуизгорели книги. Учениците от съседното училище ги събират, а на другия ден прекопирват част от илюстрациите и масово ги разпространяват." Ситуацията е същата и в "Софийски университет" и по този начин цялата столица скоростно се пълни с толкова известното прасе, чиято опашка е подписът на Тодор Живков.
Усилените и отчаяни действия на другарите, книгата да се покрие и унищожи, всъщност постигат обратния ефект - една своеобразна реклама и още по-голям интерес към нея.
Да се чуди човек защо е била забранена толкова дълго. Заради една завъртулка дето приличала повече на подписа на великия лидер, отколкото на свинска опашка. Шантави времена. Сега не забраняват книги, защото не са основен източник на идеи за повечето хора и минават незабелязани между капките. Ако искате да скриете нещо - напишете го в книга.
ИЗКЛЮЧИТЕЛНА КНИГА! ВЪРХОВНА САТИРА НА ТОГАВАШНОТО ОБЩЕСТВО! ЧУДЕСНИ ИЛЮСТРАЦИИ!!! ОСОБЕНО, КАТО СЕ ИМА ПРЕДВИД КОГА Е ПИСАНА И КАКВИ РИСКОВЕ СА ПОЕЛИ АВТОРЪТ И ХУДОЖНИКЪТ!
Книга с почти култов статус сред дисиденти и като цяло сред хората, които не харесват комунизма и тоталитаризма. Предполагаемо, в комбинациите между рисунките на художника и подбраните от Радой Ралин народни мъдрости има някаква подигравка с режима.
Само че явно тия подигравки са много тънки и завоалирани, или пък почти изцяло изгубени в отдавна отминалия и забравен контекст на онова време, защото 90% от тях не ги разбрах. Народните мъдрости са добри, но самите рисунки са в някакъв малоумен грозен стил дотолкова, че на половината не се разбира какво е нарисувано. Те ти изкуство.
Радой Ралин беше пич де, изкефи ме как отказа да вземе колата, с която го наградиха в някакво телевизионно предаване.
Бих ли посмял да дам на Радой Ралин и Борис Димовски по-малко от 5 звезди? Чувствам се като Вечния Хамлет: хем ми се иска, хем не ми стиска
Половин век по-късно някои от афоризмите си остават вечни български (!) народни мъдрости, други са не по-малотрайни пиперливи трапезни, но голяма част са свидетелство на конкретната епоха и ... език. Или носят подтекст с референция към конкретни случки и личности. До степен вече да се нуждаят от тълкуване или даже превод. Хайде, аз като връстник на чушките съм на "ти" с понятия от соцлингото като "база", "надстройка" и "премиални", а и с архаизмите и турцизмите нямаме спорове. Но това: Колония: Мир и берекет, но с гърба напред Що рече?
Люти чушки е съвършено съчетание между хумор, сатира и дълбока социална критика. С кратки, остроумни фрази и афористичен стил, Радой Ралин казва повече за обществото и човешката природа, отколкото томове с теория. Това е книга, към която се връщаш отново и отново — за да се засмееш, да се замислиш, и понякога дори да се подразниш.
5 звезди за дръзновението да заявиш открито позицията си относно осакатената действителност, че на всичкото отгоре и да я осмееш, а след това да носиш последствията от това опълчение до края на режима.