Сборникът със смешни разкази „Повелителят на осите“ улавя като с вълшебна мрежичка пеперудите-усмивки, пърхащи из ежедневието. В тези 56 разказа няма нито един цинизъм, вулгаризъм или идиотизъм, така присъщи на телевизионните шоупрограми. Затова книгата може спокойно да се чете от всички в семейството - от бабата и дядото, през майката и таткото, та до внучето и кучето.
Ако има нещо трудно в литературата, за мен това е написването на сатиричен роман. На Вешим му се е получило много добре, с фин хумор и тъга разказва за прехода, малкия човек и големите илюзии. Стилът е жив, свойски, а иронично поднесените истории улавят абсурдите на едно общество, изгубено между миналото и несбъднатото бъдеще. Героят е колкото смешен, толкова и трогателен – носител на разбити мечти и непримиримо достойнство. Вешим използва лекотата на комичното, за да зададе тежки въпроси към обществото ни. Кара ме да се замисля за подменените ценности и за това какво остава, когато всичко друго се разпадне. Романът разсмива, но и натъжава – защото зад осите се крият не само спомени, а и жилещи болки.
Прекрасна! С много тънък, характерен за Вешим хумор и чувство. Наситена с много лични истории, себе- и семейно-насочена сатира, която изпълва с драгост, близост и чувство, че си у дома и едва ли не четеш собствени истории. Мъдростта на живота гали с хубава ирония и реализъм! Но с риск да прозвуча нескромно не бих я кръстила на едноименния разказ. Има по-силни от него, които заслужават това признание :)
Тъпите, криндж соц лафове на баща ти с постни и скучни истории, които те карат да си издереш очите от скука. Покъртително. Отдавна не бях зарязвал книга толкова бързо.
Колкото и да са забавни новите истории, продължавам да не разбирам защо трябва да има повторение и на такива от други книги. При това идентични на доста сериозно ниво.
Михаил Вешим сбира куп смешнотии в “Повелителят на осите”: http://www.knigolandia.info/2011/09/b... Странна, но не тъжна, участ имаше тази книга. Заради “Английският съсед” (основно) и “Нашингтон” (вторично) името на Михаил Вешим е достатъчно, за да посегна към книга с прилични очаквания, но в случая на “Повелителят на осите” се оказа, че последователното четене (и логично двучасово изчитане) е невъзможно. Започнах си книгата – първи, втори, трети файлетон… не се получаваше хубавото, не ми беше хич интересно. Казах си, ще съсипя книгата, ако я прочета на един дъх, ще я насмета в блога и ще се свърши. А не ми се искаше.
Невероятно забавни и остроумни разкази, които потвърждават таланта на Михаил Вешим. Започнах книжката някак случайно, уж като почивка от едно откровено депресарско фентъзи, колкото да се развеселя и отпусна. И получих няколко вечери смях и добро настроение. Препоръчвам на всички любители на добрия хумор :)
При 56 заглавия в един сборник, напълно нормално е нивото да е различно - има и попадения, има прилични, има и пълнеж. Ами, пълнежът е доста, както и скучната част. Все пак, хубаво е, че вдъхновението идва от обикновените неща в живота, в повечето случаи, и че наистина няма нито един цинизъм или вулгаризъм. А последното наистина е достойно за овации в наши дни.
Лек, приятно веселяшки хумор, но лично мен изобщо не успя да ме грабне, защото се върти около теми, далечни за моята възраст - жената, децата, службата, кръвното, холестерола и простатата.