Jump to ratings and reviews
Rate this book

Избрани произведения

Rate this book

412 pages, Hardcover

First published January 1, 1971

18 people are currently reading
167 people want to read

About the author

Чудомир

26 books38 followers
Чудомир (псевд. на Димитър Христов Чорбаджийски) е роден на 25.03.1890 г. в с. Турия, Старозагорска област. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1913). Участва във войните, работи като гимназиален учител в Казанлък (1920-1933), специализира рисуване в Париж (1929-1930). До смъртта си (26.12.1967) е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член на Върховния читалищен съвет (от 1938). Първите му изяви в печата (1907) са карикатури и римувани злободневки, следват фейлетони, разкази, епиграми. Кратките хумористични разкази на Чудомир го правят изключително популярен, те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания: „Не съм от тях“ (1935), „Нашенци“ (1936), „Аламинут“ (1938), „Кой както я нареди“ (1940), „Консул на Голо бърдо“ (1947) и др. Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното дело.

Ratings & Reviews

What do you think?
Rate this book

Friends & Following

Create a free account to discover what your friends think of this book!

Community Reviews

5 stars
259 (74%)
4 stars
74 (21%)
3 stars
11 (3%)
2 stars
4 (1%)
1 star
1 (<1%)
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
Profile Image for Emiliya Bozhilova.
1,912 reviews381 followers
April 23, 2022
“— Е, дядо хаджи, как ти се вижда, а? Чудесия, нали? Грандиозно нещо?
— Хм… — промърмори хаджи Петър, метна поглед към него [паметник в Лайпциг] и рече: — Три кила пироксилин му е майката! Сложи го в темеля, запали фитиля и камък върху камък няма да остане!”
Из “Българи”
Profile Image for Боби.
33 reviews5 followers
October 21, 2012
Гений на родния стереотип, изкусен познавач на народопсихологията! Разказите, ако не са засрамващо смешни, са отчайващо тъжни със шаблонния си, но може би затова толкова лесен за налагане връз всеки живот реализъм.

С кеф препрочетох събраните разкази, които още преди 15 години развиха в мен голяма любов към българското село :)
Profile Image for Zlatina Nyagolova.
37 reviews6 followers
May 21, 2019
Любим цитат от разказа Косачи:

"— Дано черна котка те прескочи, като пукнеш, та на вампир да се преобърнеш!"

Разсмях се с глас!
Profile Image for Ясен В..
405 reviews4 followers
April 10, 2020
Страхотна колекция от кратки разкази. Любими са: Туристи, Спец, Не е куче като куче, Гратиси, Горкият ми вуйчо, Три века преди Христа, Читроне, Кондрат, Навици, Минахме ли моста?, За Бог да прости.
Profile Image for Adi.
977 reviews
October 14, 2020
Разкази, изпълнени с изключително много хумор, ирония и духовитост. Чудомир по доста прям начин ни представя байганьовските си герои, с всичките им неволи и проблеми.
Profile Image for Svetla Ivanova.
82 reviews4 followers
May 29, 2021
Тъкмо за Чудомир си мисля тия дни, когато някакви хора си изкореняват розите, бъбрят пред камери... За неговите толкова български разкази, пълни с болка, смях, надежда, труд, любов - като живота. За оня разказ, в който детските му спомени за розобера са претворени така, че не могат да не извикат сълзи в очите...
Profile Image for Martin Linkov.
82 reviews38 followers
December 22, 2013
Свежи разкази на забавен, позабравен език
Profile Image for Filka Atanasova.
61 reviews
November 18, 2023
Любим, любим Чудомир! Винаги актуален, забавен и интересен!
This entire review has been hidden because of spoilers.
Profile Image for Велислав Върбанов.
924 reviews160 followers
July 3, 2024
„По едно време го забелязах, че всяка вечер си купува вестник „Единодушие“ и го прочита от край до край. Чакай, рекох да го купувам и аз за кафенето, та да му падне сърце на място. Трябва да е вестник на неговата партия, рекох, нека да го зарадвам.
Купих го бе, купих го и го прочетох от край до край. Аз кога съм чел вестник и какво разбирам, ама го прочетох, колкото да мога да вляза в разговор по политиката с него.
А тя излезе една, не ти е работа!
Дойде по едно време хубостникът му с хубостник, поздравих го, поднесох му кафето и дорде се наканя да му подам вестника, той бръкна в джоба, извади своя и се зачете. Улисан в работа, не можах да го заприказвам. Чак като се поопразни кафенето, избърсах си ръцете и седнах до него.
— Е, питам го, бай Прокопие, как върви политиката? Какво пише вестник „Единодушие“?
— Хубаво пише, Пенко, добре сме. Партията расте и напредва. Ето виж, в село Гол тупан трима души преминават в нашето крило. Ако все тъй върви, най-късно до есен властта е сигурно в наши ръце.
— Гол тупан ли, казваш? Че аз преди малко го четох от край до край, дето се вика, пък на Гол тупан не можах да попадна. Какво ли съм гледал?
И станах, знаеш, да донеса моя вестник. Взех го от тезгяха, подадох му го, той го пое, понамести очилата, опули се, че като изрева, сякаш го дерат жив откъм главата:
— Как! Ти смееш да внасяш под покрива на моя дом подобен парцал! Как! Ти разпространяваш органа на хайдутите, разбойниците, палачите и гробокопачите на България? Каак?
— Ама моля ти се, бай Прокопие, аз таквозинка…
— Как! И ти още седиш тука и не си дигаш парцалите? Вън! Вън! Дюкяна ми да опразниш още в същия, настоящ момент!
И рипва, знаеш, изтичва до къщи и носи стълба. Слага я до прозореца и закачва старото обявление:
Дава се под наем.
Не можах да се стърпя и продумах:
— Ама най-сетне така не може. Не бива така, казвам. Аз договор имам с вас, двама свидетели имам, че дюкянът ми е даден за две години, и причина нямаш, казвам, ни за наем, ни за нищо. Пък ако е въпрос за вестника, аз за добро го купих, казвам, мир да има между нас, а не за крамола. За тебе го купих, казвам.
— Как! Аз този дюкян на циганин ще го дам, на клозет ще го обърна, ама на пенчовист — не! Чу ли! Аз този парцал, дето си го донесъл, с щипци не го похващам, разбра ли, говедо! Вън! Вън!
И дорде се усетя, един ритник ми се запечата отзад. Дорде туй-онуй, един юмрук ми се стовари по гърба, после друг, трети и така нататък.
Словихме се по едно време, ама аз нали съм неслужил и санитар, а той беше строеви фелдфебел — все едно Албания срещу Русия. Натупа ме здравата и туйто.
Добре, че по това време влезнал Добри бакърджията, та ме спаси. Посъвзех се малко, сръбнах водица и го питам:
— Бай Добре бе, кажи ми, какво му не угодих на тоя обесник и къде сбърках, та се нахвърли тъй зверски върху ми?
— Сбъркал си я, Тенчо, много си я сбъркал, дума ми той. Прокопи е стар партизанин и като паднаха от властта, партията им се разцепи надве: генчовисти и пенчовисти, и всяка група почна да си издава по един вестник „Единодушие“. Той е генчовист и под мишниците, а си купил и му даваш да чете пенчовистко „Единодушие“, а пък трябва да знаеш: да се внесе в неговия дюкян такъв вестник, то все едно свиня в джамия да влезе. Грешка, голяма грешка си направил.
— Че тъй ми кажете бе! Тъй ми кажете, та да знам за какво ядох толкова бой. Охо, виж каква била работата! Генчовист бил, значи, а? Добре! Аз пък, да ти кажа, още днес ще се пиша пенчовист, та да става каквото ще!“

Чудомир, из „Генчовисти и Пенчовисти“
Displaying 1 - 9 of 9 reviews

Can't find what you're looking for?

Get help and learn more about the design.