Лакомото мече

by Emilian Stanev, Емилиян Станев

"Moята главна цeл - пишe Eмилиян Станeв, - e да възхитя малкия читатeл и да oбoгатя нeгoвитe аcoциации. Пo тoзи начин ce oпитвам да пpeдcтавя на дeцата пpиpoдата и живoтнитe, бeз да измeням ocнoвната cъщнocт на явлeнията и хаpактepнитe ocoбeнocти на живoтнитe. Aз нe им казвам кoe oт тия живoтни e дoбpo и кoe e злo - дeцата cами щe peшат тoва пo-дoбpe oт мeн."

Cъдъpжаниe:
За дeтcката книга
Лакомото мeчe
Палавница
Пpолeтна pазxодка
Кики и дъбовият cок
Бодливият тpън
Пpиказка за xитpата cвpака
Уши - муши
Cтpашната птица
Cивка
Лакомото мeчe
Нeканeна гоcтeнка
Cлънчeвото зайчe
Пpиятeли
Cкитница
Cивото око
Cтаpци
Eceнно пpeмeждиe
Пpи xоpата
Под cнeга
Кукувичeто
Няма що!

За най-малкитe
Къщичка под cнeга
Гоpcки чудecа
Cъби

Наказаният яcтpeб
Bpаговe
Пpолeтна тpeвога
Нeочаквани помощници
Пъдпъдъцитe отлитат
Mоитe познати
Гнeздо в гнeздо
Кака пpолeтта дойдe в гоpата?
Mайчини тpeвоги

155 pages, Paperback

First published January 1, 1944

About the author

Emilian Stanev Емилиян Станев was the pseudonym Nikola Stoyanov Stanev (Никола Стоянов Станев), a 20th-century Bulgarian prose writer. Also spelled as Emiliian Stanev or Emiliyan Stanev.

Stanev was born in Veliko Tarnovo in 1907 and spent his childhood in Tarnovo and Elena, where he long lived with his family. From an early age, his father would take him to his hunting outings in the open, which influenced Stanev's later work, where nature is often described. In 1928, he finished the Elena high school as a private student and moved to Sofia, where he studied painting under Tseno Todorov. In the 1930s, he enrolled in Finances and Credit in Free University of Political and Economic Sciences, (today University of National end World Economy in Sofia). In 1932–1944, he was an office worker of the Capital Municipality and in 1945 he was the director of the hunting reserve in the village of BukovetsStanev published his first works in 1931. He was active in a number of magazines and newspapers: he headed the fiction department of the

Literary Front newspaper and published in Fate, Testaments, Art and Critic, Goldhorn, Wreath, Bulgarian Speech, etc. Stanev wrote tales involving animals, social and philosophical prose, historical novels and novelettes. During his stay in Sofia he was an acquaintance of the city's leading intellectuals who had a strong influence on his later works. Stanev's first book was a collection of short stories named Tempting Glitters issued in 1938. His next book was the collection Alone from 1940, which set forth a series of works devoted to the relations between man and nature. The books to follow were Wolfish Nights (1943), Workdays and Holidays (1945), Wild Bird (1946), In a Silent Night (1948). One of his last and best-known works, The Peach Thief, was published in 1948 and filmed in 1964. After 1950, he worked for 14 years on his novel Ivan Kondarev describing the events surrounding the September Uprising of 1923. Stanev also authored many books for children and teenagers, such as Through Forests and Waters (1943), The Greedy Bear Cub (1944), Tale of a Forest (1948), When the Frost Melts (1950) and Chernishka (1950).

Reviews

[Belyata · Rating 5 out of 5]

Книгата е съставена от отделни разкази. В тях се разказва за диви животни. Авторът наблюдава горските обитатели и ни запознава с интересния им живот. От книгата научих много за поведението на животните. Животните са умни и си помагат както щеркелите и врабците, лукави като лисицата, подли като кукувицата. Животните се борят за живота си.

[Erika · Rating 2 out of 5]

Давам две звезди, защото не се говореше за лакомо мече, ами във всяка глава се разказваше за различно животно!

[Iustiniqn · Rating 5 out of 5]

Личи си , че автора обича и познава природата . Много хубави разкази за животните и птиците и тяхните навици и привички разказани увлекателно и с красиви описания . Както казва автора . Запознайте децата с природата и те ще я обикнат за цял живот .
Книжен вариант .

[Александър Скалд · Rating 5 out of 5]

Едва ли ще дойде ден, в който да не се връщам към разказите и повестите за природата на Емилиян Станев. Малко книги ме карат да се чувствам толкова уютно, както историите за дивите животни. Особено когато са разказани от него. Описанията на горите, реките, планините и други любими места са толкова добри, че усещам чистия въздух, чувам пукането на сухи клонки под краката си и долавям уханието на боровата гора.
Когато цивилизацията и всичките й недостатъци започнат да ме смазват, просто отварям "Лакомото мече", "През води и гори" или "Повест за една гора", за да може животът да стане по-лек, докато не ми се отдаде възможност да се върна към природата и цял ден да вървя по кривите, тесни, стръмни планински пътеки. Защото истинският свят е там, където не може да стигне автомобил, където се чува вълчи вой и където огромните криле на орлите засенчват дребните дразнения, които ни създава градът.

ПП: Не бих казал, че "Лакомото мече" е само за деца. По-скоро ще се хареса на всички любители на природата, които не са станали големи темеру... кхъ-кхъ... хора.

[Никол к. · Rating 4 out of 5]

Супер книга! Давам и 4/5, защото не влече чак толкова.