Завършил е българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1970). Работил е в младежки, литературни и сатирични издания (1970-1978) и като редактор в Студия за анимационни филми “София” (от 1978). Той е един от основателите и редакторите на хумористичния седмичник “Тримата глупаци” (излизал до 1999 г.).
Автор е на 15 книги за деца и възрастни, 7 от тях са получили национални отличия. Най-популярни сред тях са стихосбирките “Моментално фото” (1972), “Нощем тръгват снегорини” (1977), “Конецът между нас и небесата" (1988), “Страхът на спасения Ной” (2006); сатиричните книги “Няма как” (1982), “Ни Бог, ни дявол, ни муза” (1989); поетичните книги за деца “Безсърдечен грамофон” (1982), “Домашно море” (1983), “Ей така” (1987), “Между нас да си остане” (1989), “Ние, мушмороците” (2004), “Опако дете” (2005).
Съавтор на учебни помагала и читанки, съставител и редактор на двутомната антология “Български басни. Избрано” (“Еквус арт” и “Образование и наука”, София, 1995). Сценарист на анимационни филми и сатирични предавания, отличавани на международни и национални кинофестивали. Автор на текстове на песни, карикатурист, преводач.
Лауреат е на литературните награди „Владимир Башев” и „Димчо Дебелянов” (за дебют, 1973), на годишната награда на СБП (2005), на наградата „Хр. Г. Данов” (2006), на националните награди „Константин Константинов” (2005) и „Петко Рачов Славейков” (2004) за принос в детската литература. Книгата му „Опако дете” спечелва през 2007 г. Първа награда на Центъра за югоизточна европейска литература за деца и юноши.
„Вдън прогледния мрак“ е едно мъдро и многозначно „сказание за нощни птици“, в което сладкодумният Виктор Самуилов ни среща с един залитащ по астрономията бухал, който най-накрая решава да престане да търпи досадните си съседи и да се отправи към далечна дестинация… Арктика! Обещанието за най-дългата нощ звучи повече от примамливо за една дейна и ангажирана нощна птица, която става още по залез слънце и се захваща с важните си дела, а времето все не ѝ стига. А дали нашият бухал ще стигне до бленуваната цел? И кого ли ще срещне по пътя си? Ще разберем всичко това от „Вдън прогледния мрак“, която ви препоръчваме да четете на възможно най-добра светлина, за да се насладите и на прелестните илюстрации на Невена Ангелова. Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Сладкодумно написана история, много креативни илюстрации. "Животът е колекция от спомени". Колко ми хареса, че бухълът си водеше нощник вместо дневник! Това, което аха да ме накара да отнема една звезда, е че прилепът се определи като птица. А всички знаем, той е бозайник. Женитбата на бухала и совата я преглътнах. :D Лисичата яка ми е един много лош детски спомен. Майка ми носеше такава яка и заради зловещия обект, какъвто представляваше кожата на лисицата със стъклените си очи, от дете съм пацифист и антиловец. Но, прекрасна приказка, прочетох с удоволствие.